Децата на албанската вендета или живот в страх

Асошиейтед прес

Целия си кратък живот Марсела е прекарала в криене. Малко са хората, които някога са я посещавали. Майка й не й позволява да ходи на училище или да си играе навън с другите деца. Тя дори не може да излиза от двора на порутения си дом.

Ако го направи, рискува да бъде застреляна на улицата.

Деветгодишното момиче е дете на семейство, замесено в кръвна вражда. През 1995 г., много преди тя да се роди, баща й убил приятел в пиянски скандал, отприщвайки серия от убийства за отмъщение, които досега са отнели живота на петима души.

40-годишната й майка Мария не иска да рискува което и да е от четирите й деца между 7 и 19 години да бъде следващата жертва. Марсела е напускала дома си по-малко от десет пъти през целия си живот. Тя дори няма обувки – излишен лукс, след като може да ходи вкъщи и по плетени терлици.

Според вековния албански кодекс на поведение, известен като Канун, който регламентира много аспекти от живота, убийствата трябва да се отмъщават с кръв. Опечалените роднини са задължени да отмъстят на извършителя и неговото семейство.

Сега правосъдният министър обещава най-строгите закони от десетилетия насам, които да сложат край на цикъла на убийствата: Едуард Халими заяви този месец, че новите закони, които се подготвят, биха донесли минимална присъда от 40 години до доживотен затвор за всеки, който е осъден за убийство в рамките на родова вражда, спрямо настоящите присъди от между 25 години и доживотен затвор.

„Вендетата, това уникално явление в Европа, е най-абсурдното поведение на едно цивилизовано общество“, заяви Халими наскоро във Фейсбук.

Албанските кръвопролитни фамилни вражди се прехвърлят от поколение на поколение. Традиционно само мъжете може да са обект на вендета и само те могат да искат отмъщение. Но в днешни дни кодексът се интерпретира свободно и никой не е в безопасност.

Това кара цели семейства да живеят в изключителна изолация в продължение на години, борейки се с жалка нищета, тъй като никой не може да напусне дома, за да припечели прехраната си.

„Всеки говори за мъжете, които могат да бъдат убивани, но те забравят, че тези мъже имат деца. И погледнете техния живот“, казва Лиляна Луани, учителка, която чрез благотворителна организация дава уроци по домовете на деца като Марсела.

Кръвните вражди бяха като цяло изкоренени по време на 46-годишното комунистическо управление в Албания. Но те се завърнаха с нараснала сила след рухването на режима през 1990 г. и са с особено дълбоки корени в суровия Север на страната.

Полицейските данни сочат 225 убийства при вендета през последните 14 години, въпреки че благотворителни организации, които се борят за прекратяване на тази практика, казват, че истинският им брой е много по-голям, тъй като за много от тях се съобщава като за обикновени убийства.

Вътрешното министерство посочва, че 67 семейства, включващи 155 души, в момента живеят, криейки се из цялата страна. Според благотворителните организации истинският им брой е по-близо до 6000 души, включително стотици жени и деца, които живеят в изолация в страната с 3,2-милионно население.

Само в северната провинция Шкодра Луани е преброила 120 деца, които живеят, криейки се. Според властите официалното число е 33.

Семейството на Марсела живее от мизерната социална помощ от 79 долара на майка й. Храната идва основно от зеленчуковата градина в двора от 100 квадратни метра и от добитъка – крава, две телета, овца и агне, които живеят в пропитата с влага предна стая. Майка й помоли фамилното й име и точното населено място да не се споменават заради смъртната заплаха, която тегне над тях.

Мария и четирите й оцелели деца се издържат сами след смъртта миналата година на съпруга й Мираш, агресивен мъж, който пиел и често биел жена си и децата си. Но не враждата отнела живота му: той се самоубил, след като застрелял 14-годишната си дъщеря по време на скандал.

Неговото самоубийство обаче не слага край на вендетата, която продължава, съсипвайки живота на вдовицата му и оцелелите им деца.

Затворени в малката къща, за тях целият свят е събран в четирите стаи и двора. Двете момчета в семейството няма какво друго да очакват освен едно: Отмъщение.

Момчето е смятано за мъж, тоест достатъчно голямо, за да участва във фамилната вражда, когато стане на 15 години. 12-годишният брат на Марсел Зеф очаква този момент.

През годините другото семейство, замесено в родовата вражда, се е опитвало неколкократно, но неуспешно, да убие бащата, чичовци и братовчеди. Техните братовчеди, от друга страна, са имали много по-голям успех, убивайки четирима души от противниковата фамилия. В представите на Зеф той трябва да убие онези, които са се изправили срещу неговите хора първи.

„Преди няколко дни той ми каза, че ще вземе пушката и ще отмъсти след три години, когато стане пълнолетен“, казва Мария, бърчейки чело, докато разбърква гърне с боб върху ръчно направена печка, която се използва едновременно за готвене и отопление.

Мълчаливо момче с рошава кестенява коса, Зеф гледа намръщено, когато го попиташ за възрастта му.

„Още не съм мъж“, отвръща той, преди да избяга на двора.

Децата на вендетата, особено момчетата, имат предопределено и мрачно бъдеще, казва Ментор Кикия, журналист, който ръководи „Граждански алтернативи“, неправителствена организация, която защитава правителствените мерки срещу вендетата.

„Те се чувстват задължени да извършват убийства и се превръщат в престъпници“, казва той.

Алфред Вукай познава бремето на отмъщението. От двегодишен той е прехвърлян по домовете на роднините си, след като губи и двамата си родители в кървава вражда.

Миналия ноември, едва на 16 години, той проследил мъж, за когото смятал, че е замесен във вендетата и открил огън с автоматично оръжие в центъра на Шкодра. Но загубил контрол над оръжието и неволно убил 24-годишен монтьор и ранил един студент, казват властите. Мъжът, който бил неговата мишена, бил ранен, но оцелял.

Вукай бил арестуван и изпратен в затвора в очакване на процес за убийство. Той е изправен пред максималната доживотна присъда, ако бъде признат за виновен. И може да отприщи нова кървава вражда със семейството на убития мъж.

Страхът тегне ежедневно над Шкурте Ндреватай, която постоянно се безпокои за съдбата на шестте си деца, особено за петимата си синове на между 10 и 20 години. Нейното семейство се крие, откакто зет й разпалил вражда, като убил мъж заради публична обида по време на вечеря през 2000 г. Той и другите двама братя на съпруга й са били убити оттогава, а двойката приютила 6-годишно осиротяло племениче.

18-годишният Пашк най-много тревожи майка си. „Той мисли само за отмъщение“, казва тя, а сълзи напират в очите й. „За какво друго да мисли, като постоянно е вътре в къщата или на двора?“

Тя копнее децата й да отидат в чужбина, където може да бъдат в безопасност, въпреки че кръвните вражди могат да последват хората по цял свят.

По-големият брат на Пашк, 20-годишният Пепа, не се подчинява на изолацията и ходи на училище от време на време, по веднъж месечно.

„Разбира се, че ме е страх, когато ходя на училище“, казва Пепа, който се опитва да навакса всичко пропуснато в училище и да се дипломира през следващите няколко години. „Нямам приятели там. Съучениците са хладни с мен и стоят настрана“.

Никой не иска да се сближава с дете на вендета.

Да се противопоставиш на Кануна е голям риск. Шестнайсетгодишният Едуард, дете от семейство с родова вражда, нарушил изолацията си, като ходел на училище. Луани, учителката, го познавала добре. Хубаво момче с руси къдрици, той платил за неподчинението с живота си: бил застрелян преди две години на връщане от училище.

„Когато пораснат и станат пълнолетни“, казва Луани, „или се боят, че ще бъдат убити, или се чувстват задължени да убият в името на честта на семейството си“.

Неправителствени организации казват, че правителството е направило твърде малко, за да изкорени вендетата или да помогне на семействата, въвлечени в нея.

Център, който беше открит в централна Албания, за настаняване на около 20 деца, включително четири от момчетата на Ндреватай, беше закрит заради липса на финансиране през 2008 г., само две години след откриването му. Министерството на образованието има планове изолираните деца да присъстват на онлайн уроци през Скайп, но те все още не са приложени на практика.

В опит да окаже натиск върху властите, омбудсманът на страната наскоро организира събитие в столицата Тирана, за 12 деца на вендетата между 8 и 16 години от окръг Шкодра, на около 110 километра северозападно от столицата.

Те се нуждаеха от сериозна полицейска охрана за еднодневното си пътуване миналия декември.

Марсела била сред тях. Това било първото й посещение в Тирана. Очите й светеха при спомена, докато рецитираше строфи от стихотворение, което научила при пътуването, по време на което децата също така направили и изложба от рисунки.

Срамежливо тя изрази своите надежди за нормален живот: „Спрете убийствата“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.