Северна Корея живее в Студената война и враг №1 са САЩ

Асошиейтед прес

Антиамерикански плакат от Северна Корея

В Северна Корея все още бушува Студената война и враг номер едно са САЩ. Пхенян твърди, че именно заради тях трябва да продължава да работи по широко осъжданата си програма за създаване на ядрени оръжия.

В силно пропаганден дух, подхранван от дългогодишни американски заплахи, се твърди, че Северна Корея продължава да е изложена на риск от непредизвикана ядрена атака, макар че Вашингтон и други страни казват, че истинският мотив на Северна Корея е воденето на политика на балансиране на ръба.

Последният ядрен опит на севернокорейската република през февруари – третият поред – накара дори Китай, единственият й голям съюзник, да подкрепи в Съвета за сигурност на ООН налагането на Пхенян на поредни санкции.

Съседите на Северна Корея и Вашингтон осъждат опитите й да се сдобие с ядрени ракети, способни да ударят Америка, определяйки ги като сериозна заплаха за нестабилната сигурност в Североизточна Азия и начинание, което източва цени ресурси, които биха могли да отидат за за до голяма степен мизерстващите севернокорейци.

Но в Пхенян пропагандата продължава да набляга на дългия списък на предполагаемите злини, извършени от Вашингтон и по-конкретно, на американските ядрени заплахи, отправяни на високо ниво от 50-те до 70-те години на миналия век.

През 1991 г. САЩ премахнаха разположените си в Южна Корея ядрени заряди и оттогава многократно отричат твърденията на Северна Корея за съществуването на план за американско нахлуване в нейна територия. Въпреки това в района се намират американски ядрени подводници и от Вашингтон ясно дават да се разбере, че така нареченият ядрен „чадър“ над Южна Корея пази съюзника му от Северна Корея, чиято инвазия през 1950 г. стана причина за последвалата тригодишна Корейска война.

Пхенян използва проблемите си със САЩ от времето на Студената война, за да докаже, че е необходимо една малка, горда страна, станала жертва на борбата на световните сили за икономическо, военно и политическо надмощие в региона, да притежава ядрени оръжия.

„Няма друга държава в света, която за толкова дълъг период да не е била изложена на директна американска ядрена заплаха“, се казва в скорошен – и показателен – коментар на националната Корейска централна телеграфска агенция (КЦТА).

Изправена пред „непрестанното ядрено изнудване и налагане на санкции“ от страна на Вашингтон, гласи коментарът, Северна Корея взе „стратегическото решение да реагира на ядрените оръжия с ядрени оръжия.“

Външни лица широко отхвърлят това като търсене на оправдание. Американски високопоставени служители казват, че Северна Корея е водела системна, често тайна кампания за създаване на атомни бомби, дори докато е давала пред Вашингтон и други страни обещания за ядрено разоръжаване в замяна на помощи и отстъпки.

„Северна Корея използва тези ядрени оръжия всеки ден. Не са ги изстреляли, но ги използват редовно“, каза Брус Бенет, съветник по отбраната към базирания в САЩ мозъчен тръст „Ранд“.

Използва ги, казва Бенет, за да „изнудва“ и да сплашва Вашингтон и други, шантажирайки за пари и доставки; за да агитира за мирен договор, който да сложи край на технически все още продължаващата Корейска война; да възпира възможни атаки; да си намира изкупителни жертви, които да прикрият провалите на правителството; и за да даде шанс на управляващата династия Ким да демонстрира сила и стабилност пред света и своите граждани.

Пхенян остро критикува международните санкции, определяйки ги като проява на американската враждебност, както нарича и съвместните военни учения САЩ и Южна Корея, 28 500 американски военни, разположени в Южна Корея и десетките хиляди други, базирани в Япония.

„Северна Корея има основателни причини да се страхува от САЩ“, каза Чхен Сьон-чън, южнокорейски анализатор от мозъчния тръст Институт Седжон. „Севернокорейците имат усещане, че винаги са в криза с Вашингтон, който постоянно извежда спътници в Космоса, за да следи внимателно Пхенян.“

Тези страхове датират от Корейската война и ядрената надпревара на Студената война.

Главнокомандващият американските сили генерал Дъглас Макартър, както и неговият наследник, генерал Матю Риджуей, са искали разрешение да използват атомни бомби срещу Северна Корея. След встъпването си в длъжност през 1953 г. президентът Дуайт Айзенхауър „започна да прави намеци, че САЩ ще използват атомни бомби, ако продължи безизходицата, в която бяха изпаднали преговорите за достигане на споразумение за прекратяване на войната“, пише бившият репортер на в.“Вашингтон пост“ Дон Обердофър в книгата си „Двете Кореи“.

Според Питър Хейс, ръководител на фокусирания върху Азия мозъчен тръст Институт Наутилус, първите открито разположени американски ядрени оръжия се появяват в Южна Корея през 1958 г., в отговор на което Северна Корея започва да копае подземни тунели и да укрепва границата.

Ключов момент настъпва, когато през август 1976 г. севернокорейски войници убиват с брадви двама американски граждани. Разгневен, Вашингтон явно отправя послание, като пуска бомбардировачи с ядрени снаряди В-52 да летят към демилитаризираната зона между двете Кореи, „връщайки ги в последния момент“, пише Хейс в книгата си „Тихоокеански барут“.

Според Хейс отговорът на САЩ след убийствата на американците е убедил Северна Корея, че американската ядрена заплаха е реална и психологическият ефект от това се усеща и до ден днешен.

В последно време севернокорейската пропаганда започна да обръща внимание и на Джордж Буш младши и администрацията на Обама. През 2002 г. Буш включи Северна Корея в „оста на злото“ заедно с Иран и Ирак. САЩ нахлуха в Ирак през 2003 г., а администрацията на Буш подкрепяше идеята за „смяна на режима“ в Иран и според някои слухове – в Пхенян.

Северна Корея следеше и съдбата на либийския диктатор Муамар Кадафи, който се отказа от ядрената си програма през 2003 г. след икономически натиск от страна на американците и бе убит през 2011 г. по време на въстание, подпомагано от въздушните удари на силите на НАТО.

Държавната медия в Пхенян наскоро коментира „трагичните последици“ за страните, които „са се отказали от ядрената си програма“ заради натиск от страна на САЩ, добавяйки, че Северна Корея е „била много далновидна“, когато е решила да продължи с опитите си да се сдобие с ядрени оръжия.

Страхът на Северна Корея от ядрена атака може и да изглежда абсурден за американците, които възприемат действията на своята държава като очевидно отбранителни, смята Хейс, но в Северна Корея гледната точка е по-различна.

„Изолиран от световното мнение, подложен на капризите на централизиран, бюрократичен политически строй и на прищевките на изключително силно концентрираната политическа власт, Пхенян е може би единственото място, откъдето светът не изглежда по същия начин като за „всички“ други“, пише Хейс.

Дори ако замразените преговори за ядрено разоръжаване бъдат подновят, анализаторите не виждат лесно решение за спиране на севернокорейската ядрена програма.

От Вашингтон казват, че преди да се достигне каквото и да е сериозно споразумение за разоръжаване, Северна Корея трябва първо да докаже искреността си. Сега администрацията на Обама е насочила вниманието си към по-новата севернокорейска история, която според нея гъмжи от нарушени обещания за разоръжаване.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.