Уго Сидеров и чаветата

Иво Инджев

В поредно телевизионно предаване бяхме запознати днес с идеите на българизма-чавеизма, развивани у нас от Волен Сидеров, последовател на венецуелски военен превратаджия Уго Чавес, управлявал до самата си смърт Венецуела като президентски диктатор (чрез избори, досущ както през миналия век един европеец с нисичък ръст и огромно злодейско его).

Приликите у нас с Латинска Америка никак не са малко – дори се чудя, как начетеният Уго Сидеров не се е сетил да направи паралел с близостта на старото българско царство с Латинското царство на Балканите като заден двор на православието.

Но не е само историята, в която могат да се намерят паралели. Уголемени от стъпилия върху чавеизма като на пиедестал Уго Сидеров, аналогиите с Венецуела в икономиката например бяха представени така: там имат петрол, тук имаме злато. Същата работа. Само да му национализираме добива и ще сме втасали – а втасаме ли, ще има и зелник, който да ядем (стига Волен да дава).

Във вътрешната политика приликите стават още повече. И там не искат монополите, и тук не ги щем. Ако са частни. За държавните ръкопляскаме с две ръце (освен ако едната не е заета с полицейска палка, която да бие несъгласните да се върнат времената, когато цялата икономика си беше един монопол).

Във външнополитическите нагласи тежненията започват направо да стават поразителни. Както за чавеизма, така и за българизма най-любима е Русия. Нас тя ни е освободила от какво ли не – дори от собствената независимост през 1944-та, а Венецуела – от американските военни доставки, заменени с руски.

И християнските ценностите на чавеизма, който марширува с Христовия кръст, се родеят с българизма във възторга им от ислямския фундаментализъм, който управлява Иран с желязна ръка. Чавеизмът и българизмът приветстват ислямския режим в Техеран в справедливата му борба срещу световното еврейство.

Социалистите-чавеисти са влюбени в китайския държавен капитализъм и българизмът му се прекланя също- Сидеров уточни, че е близък приятел с китайския посланик и разигра едни хипотетични милиарди китайски инвестиции като резултат от дружбата му с другаря посланик.

И накрая, може би не на последно място, във Венецуела има много (предимно бедни) чавеисти, а у нас има доста и още по-гладни чавета. Идат избори. Дали с руски, китайски, ирански или венецуелски пари, но има надежда да ги нахранят (еднократно), за да помогнат за евентуалната изборна победа на нашия Уго Сидеров.

Впрочем и медийният ни мангалитет също е сходен. Тук се смята за нормално в медиите да се появи разпореният и зашит като чувал с картофи след аутопсията гол труп на убития бивш премиер Луканов. Във Венецуела пък са заснели клипче с агонията на умиращия Чавес, което зарадва милионите почитатели на документалните филми на ужасите по света. Казват, че между хриповете полумъртвият Чавес мълви: „не искам да умирам”!

Не, това не е била проява на предсмъртно малодушие, а завет. Както виждаме, той е осъществен в България чрез прераждането му в достоен следовник.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.