Какво причинява подема на световните фондови пазари?

Фондовите пазари в цял свят са в подем. През последните дни водещият индекс в Ню Йорк Дау Джоунс отбеляза исторически връх в цялата си история.

В Лондон индексът FTSE 100 достигна най-високото си равнище от пет години. Междувременно в Азия водещите индекси в Япония и Австралия се повишиха до най-високите си нива от 2008 година.

Това означава, че основните фондови борси в целия свят са се насочили към равнища, невиждани от глобалната финансова криза.

Какво причинява този подем?

Той е съчетание от различни фактори, но най-важният от тях са агресивните програми за стимулиране на съответната национална икономика, изпълнявани от много централни банки.

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ), Bank of England (BoE) и Bank of Japan (BoJ), всички те взеха агресивни мерки в опит да стимулират растежа на съответните национални икономики.

В резултат на тази политическа линия финансовите пазари бяха инжектирани с трилиони долари нови пари.

В същото време тези мерки доведоха до понижаване на доходността на държавните облигации, като направиха други активи (акциите, например) по-привлекателни.

И предвид факта, че лихвените проценти в повечето водещи икономики са близо до историческите си минимуми, инвеститорите поглеждат все повече към фондовите борси.

„Голямо количество пари са излени в целия свят точно сега, а не са много инструментите, които дават добра възвръщаемост“, казва Джефри Хали от Saxo Capital Markets.

Ще продължи ли този поток от пари?

Добре, може би не завинаги, но в средносрочен план, да. Представители на УФР дадоха миналата седмица уверения, че ще продължат с програмата за количествено облекчаване (КО), по която дават 85 милиарда долара месечно за купуване на облигации.

Мнозина анализатори са на мнение, че централната банка на САЩ няма да се откаже от КО, докато националната икономика не постигне устойчив растеж и безработицата не се понижи чувствително.

Междувременно японската централна банка е изправена пред нарастващ натиск от новото правителство на страната да вземе по-нататъшни мерки за съживяване на вялата национална икономика.

Ключова част от политиката на BoJ е поставянето на целта инфлацията да достигне 2%. Япония се бори с дефлацията или с с други думи с понижаващите се потребителски цени през по-голямата част от последните две десетилетия. Това явление е сериозна пречка пред властите в техните усилия да стимулират вътрешното потребление.

Новоизбраният японски премиер Шиндзо Абе дори предложи BoJ да печата неограничено количество йени, за да с опита да повиши инфлацията.

Идеята е, че като бъдат инжектирани повече пари в системата, потребителите ще трябва да харчат повече и това ще повиши потреблението и потребителските цени.

Анализатори казват, че предвид състоянието на американската и японската икономика, двете централни банки, които са сред най-агресивните, по всяка вероятност ще продължат мерките си за стимулиране на икономиката.

„УФР иска да постигне безработица от 6,5%, а BoJ пък – да види инфлация до 2%“, отбелязва П. К. Басу, директор в Maybank Kim Eng.

„Малко вероятно е тези две цели да бъдат изпълнени тази година, така че ще продължим да гледаме как централните банки се придържат към своята политика“, прогнозира той.

Само в парите ли е въпросът?

Е-е, добре, не съвсем. Има някои икономически основни фактори, които повишават настроението на пазарите.

Да започнем с това, че инвеститорите са окуражени от признаците за съвземането на жилищния пазар в САЩ, което е сочено от мнозина анализатори за ключово за цялостното възстановяване на американската икономика, най-голямата в света. В същото време опасенията от рязко забавяне на китайската икономика, втората в света, също отминаха.

Междувременно сега има надежди за възстановяване на японската икономика, третата в света, след като новоизбраното правителство обеща агресивни мерки за стимулиране на растежа – нещо, което, според някои анализатори, дава силен тласък, особено на фондовите борси в Азия.

„Най-голямото подобрение идва от Япония. Ситуацията тук се променя“, казва Ед Роджърс от Rogers Investment Advisors в Токио.

Агресивната парична политика на BoJ помага за отслабването на йената. Японската национална валута поевтиня с близо 15% спрямо долара от ноември.

Слабата йена помага да се увеличават печалбите на японските износители, когато те прибират печалбите си от чужбина, като им осигурява допълнителни средства за инвестиране в ново оборудване, изследвания и развойна дейност и дори за повишаване на заплатите.

Всичко това, казва Роджърс, допринася за растежа на реалната икономика.

Според някои анализатори пазарите са си поели глътка въздух и от това, че рискът от разпадане на еврозоната заради дълговата криза е намалял.

„Може да се приеме, че през последната година евентуалното разпадане на еврозоната бе най-голямата заплаха за стабилността на световната икономика, която засега отмина“, отбелязва Велиан Виранто, инвестиционен стратег в Barclays.

Има ли някакви рискове?

Има, разбира се, и най-големият все още е дълговата криза в еврозоната. Анализатори предупреждават, че макар заплахата от разпадане на еврозоната да е намаляла, все още не е намерено дългосрочно решение на дълговата криза.

„Проблемите в еврозоната не са изчезнали“, казва Хали от Saxo Markets. „Хората или избират да не им обръщат внимание, или виждат онова, което искат да виждат“, със съжаление казва той.

Хали отбелязва също, че с повишаването на безработицата в страни като Гърция и Испания, забавянето на решението може да предизвика ескалиране на кризата – нещо, което, предупреждава Хали, ще деморализира инвеститорите. „Пазарите могат да се върнат на (изходни позиции) така бързо, както се изкачиха“, подчертава той.

В Азия, големият риск е от конфликт между Китай и Япония, двете най-големи икономики на континента, които при това са ключови търговски партньори. Двустранният им стокообмен е около 345 милиарда долара.

Отношенията между Пекин и Токио се влошиха през последните месеци заради няколко спорни острова в Източнокитайско море.

По-рано тази година напрежението се повиши, след като Япония обвини Китай, че фрегата от неговите военноморски сили е насочила своя радар към японски кораб.

Антияпонските протести в Китай миналата година, на фона на засилващото се напрежение, навреди на японския износ за страната.

Въпреки че продажбите се увеличиха оттогава, наблюдатели предупреждават, че всяка ескалация на конфликта може да навреди още повече на двустранните търговски отношения.

Всяко подобно събитие освен това по всяка вероятност ще повиши опасенията от нестабилност в региона и ще намали доверието на инвеститорите.

БТА