Китай – мегаполиси, където човекът няма стойност
Така възхваляваният от Пекин модел на систематична урбанизация има тежки последици – замърсен въздух, корупция и цяла армия от работници, които на практика са граждани без права.
Председателят на Държавния съвет Вън Цзябао, който в края на тази седмица ще се оттегли след десет години на тази длъжност, определи „на изпроводяк“ стремително извършената урбанизация на страната му като успех и „исторически повратен момент“. За едва пет години в градско-селската демографска структура на 1,35-милиардното китайско население е настъпила епохална промяна, заяви 70-годишният Вън на Общокитайското събрание на народните представители (сесията на парламента – бел.ред.)
В началото на втория му мандат през 2008 г. 45,9 процента от населението е живяло в градове. Сега те били 52,6 процента. През това време тази сама по себе си най-голяма миграционна вълна в света е повлякла със себе си 84,6 милиона мигранти от селските райони в градските центрове. При всички династии Китай е бил държава с предимно селско население, каза Вън. Днес за първи път всеки втори китаец живее в град.
ВСИЧКИ СЕ СТИЧАТ КЪМ ГРАДОВЕТЕ
Почти незабелязано в Китай се извършваше реформа с най-тежки последици, която чрез предоставената свобода за избор на работно място тласна през последните 20 години четвърт милиард души от селските райони към градовете. През следващите две десетилетия оттам ще емигрират още толкова хора, с което градското население ще се увеличи до 1 милиард души.
Приемникът на Вън на премиерския пост – икономистът от Пекинския университет и технократ Ли Къцян насочва своята бъдеща концепция за развитие на Китай именно в тази посока. Той определя това като „четирите нови модернизации“. Ли иска политика на систематична урбанизация наред с техническа модернизация на селското стопанство, преминаване към иновативна индустрия и „информатизация“ на обществото.
Разрастващите се мегаполиси и урбанизирани райони ще създават нескончаемо търсене на жилища, ще осигуряват потребление, нова инфраструктура и услуги, като така ще може да се осигури растеж и благоденствие за десетилетия напред.
МЕГАПОЛИСЪТ – НОВИЯТ ГОЛЯМ СКОК
Критиците наричат това „новия Голям скок“ в урбанизацията. Но мнозина изглеждат ентусиазирани – от председателя на Държавната комисия по национално развитие и реформа Чжан Пин до новия правителствен ръководител на Тибет. Последният определи стратегията – която е напълно безсмислена за тибетците, наброяващи едва три милиона души – като важна цел за слабо населената област.
Очевидно Ли си послужи с понятията, използвани от легендарния председател на Държавния съвет Чжоу Енлай, когато през 1975 г. той поиска да се извършат така наречените „Четири модернизации“. Чжоу искаше да измъкне селските райони от ужасното положение, в което се намираха, чрез модернизация в промишлеността, селското стопанство, отбраната, а също така в науката и техниката. Но едва след 1978 г. този план даде първоначалния тласък на икономическите реформи, които доведоха до възхода на Китай.
В продължение на три десетилетия евтината работна ръка, държавните инвестиции, унищожаването на околната среда и прахосването на енергия и ресурси осигуряваха десетпроцентов растеж. Втората най-голяма икономика в света днес твърде късно осъзнава какви са отрицателните последици от това. Никога досега неравноправието и разликите в доходите не са били толкова големи. Никога досега на народа не му се е налагало да страда толкова много от замърсяване на въздуха, водата и почвите. Никога досега вземащите решенията не са били толкова корумпирани.
ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ Е СРЕД МОДЕРНИЗАЦИИТЕ
Когато Пекин за първи път постави „Четирите модернизации“ в своя дневен ред, дисидентът Вей Цзиншън призова демократизацията също да залегне в него като „пета модернизация“. И бе сурово наказан. Повече от 30 години след това нищо не се е променило. По волята на партията и новите четири модернизации не включват демократизация. В чужбина са силно привлечени от магическата дума „урбанизация“, от тази привидно сигурна рецепта за растеж.
Но нещата не са такива, каквито изглеждат. Онези 52,6 процента урбанизация, с които председателят на Държавния съвет Вън толкова се гордее, са самозаблуда. В края на 2012 г. това равнище е 35,3 процента, заяви заместник-министърът на държавната сигурност Хуан Мин – ведомството, отговарящо за адресните регистри на 670 града и 20 000 градски центрове. Причината за различните стойности се крие в социалистическата администрация.
Гражданите трябва да притежават така наречения документ за право на адресна регистрация „хукоу“. Милионите работници от селата, живеещи в покрайнините на градовете, не са просто граждани втора класа, а мигранти с документи, позволяващи им да останат.
КОЙТО Е ОТ СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ, НЯМА ПРАВА В ГРАДА
На селяните не им се полагат 65 градски привилегии, вариращи от правото на образование до правото на здравно осигуряване, каза експертът по социална икономика Гу Шънцзу. По този начин 250 милиона души нито живеят в града, нито живеят на село. Държавата и провинциите трябва да платят за поставянето им в равностойно положение с градските жители, ако искат да извлекат полза от урбанизацията. Гу смята, че са нужни 100 000 юана (12 000 евро), за да станеш гражданин.
Тези инвестиции обаче представляват непродуктивни социални услуги и не са залегнали в нито един бюджет. Китайското общество, което разходва повече пари за вътрешната сигурност, отколкото за армията си, обаче не може да си позволи да стои безучастно и да рискува социални конфликти с недоволната армия от работници от селските райони.
Урбанизацията, по начина по който Китай я извършва, крие и краткосрочни опасности. Седемдесет и две годишният икономист Ли Инин, който някога е бил научен ръководител на определения за председател на Държавния съвет Ли Къцян, отправи драматично предупреждение пред парламента за финансов балон, който ще се спука, ако местните региони задлъжнеят заради криворазбрана стратегия за урбанизация, за да инвестират навсякъде в развитието на градове. По този начин и бездруго лабилната финансова система ще се срине бързо.
ВЪЗРАСТОВАТА СТРУКТУРА СЕ ПРОМЕНЯ
Китайското правителство не се препъна само в своята специфична форма на урбанизация. То също така осъзна прекалено късно, че бързо променилата се, заради политиката на едно дете в семейството, възрастова структура, ще започне да изисква по-добри медицински услуги и изхранване. „При нас промяната към застаряващо население продължи само 30 години – половината от времето в Европа. Но ние не обръщахме внимание на проблема в продължение на 20 години“, признават пекински служители от пренатоварените социални служби.
През 2013 г. всеки шести китаец (тоест повече от 200 милиона души) ще бъде над 60-годишна възраст. Иронията отдавна не е, че Китай застарява по-бързо, отколкото забогатява, а че страната ще падне в социалния капан, който тя сама си изкопа, когато всички проблеми се струпат наведнъж. Това може да се случи по-бързо, отколкото на някои им се иска.
БТА