10 години по-късно, Ирак е далече от мечтите на своите граждани

ДПА

Американски войници в Ирак. Снимка: багнюз

Християнските лекари и инженери, които някога населяваха багдадския квартал Уехда, отдавна са си отишли. Офиси и магазини превзеха елегантния преди район и в него сега остават малцина от членовете на общността, която някога преобладаваше в него.

Заможните професионалисти започнаха да напускат Уехда по време на войната от 80-те години срещу Иран. Но годините на гражданската война, етническото прочистване и ширещата се корупция, последвали оглавяваната от САЩ инвазия в Ирак през пролетта на 2003 г. предрешиха окончателно заника на района.

„След 2003 г. положението на християните сериозно се влоши,“ казва Сармад Мата, 38-годишен християнски собственик на магазин в квартала. „Те се превърнаха в лесна мишена за въоръжените групи и хиляди бяха избити, ранени или отвлечени“.

Висококвалифицираните лекари, инженери и университетски преподаватели бяха сред стотиците хиляди избягали от Ирак от 2003 г. насам.

Шиитите и сунитите също напуснаха страната, докато други потърсиха убежище в различни части на Ирак. Те се страхуваха от насилието на Ал Каида и на милициите, свързани с новите политически сили.

Хилядите убити бяха кървавото доказателство, че страховете на онези, които избягаха, са били действително основателни.

„Ние живеем в трудни дни и изгубихме братята и семейството си в престрелки, бомбени атентати и отвличания. Сега се страхуваме, че нещата в Ирак ще си останат същите“, посочва Сармад.

Но не всички иракчани са губещи в периода след войната. За някои, като един бивш търговец, който иска да го представят само като Абу Саджад, промените отвориха много врати. „Преди 2003 г. имах малък бизнес като търговец в Багдад“, споделя той. „Но след като Саддам падна, нещата се промениха и хора, близки до нас, дойдоха на власт. Така че аз успях да заема няколко постове в правителството. Можах също да се върна в университета и да защитя докторска степен – нещо, за което дори не бях мечтал преди това“, добавя Абу Саджад.

Саджад е баща на пет деца и сега живее в престижен квартал, който едно време беше запазена територия на високопоставените офицери, служили на сваления лидер Саддам Хюсеин и обесени от новото иракско правителство. Абу Саджад притежава няколко високопроходими джипа, къщата му е под строга охрана.

През последното десетилетие иракчаните наблюдаваха появата на парламентарната демокрация, но също и разрастването на насилието и екстремизма. Едно десетилетие след падането на режима на Саддам изграждането на модерна светска държава си остава блян за много иракски политици.

„Ние очаквахме, че нашите мечти за промяна ще се материализират и ще изградим стабилна иракска държава, основаваща се на закона, на мисълта, на институциите и на конституционните органи“, посочва бившият вътрешен министър Джауад ал Болани. „Някои от тези надежди се осъществиха, но много от тях се нуждаят от ново, непредубедено мислене“, отбелязва той.

Настоящият политически модел беше набързо създаден в опасни политически условия и при проблеми със сигурността. Повечето политически сили получиха подкрепа от само една верска или етническа общност, било то шиитското мнозинство, или малцинствата на сунитите и кюрдите.

„Трябва да спрем с приказките на верска основа“, заяви Ал Болани. „Те създадоха поле за политическа изява на партиите и установиха религиозни квоти, но и улесниха екстремистките групировки да извършват престъпления под най-различни имена“, посочва бившият министър.

Една от причините за гнева сред сунитите – групата, към която принадлежеше Саддам Хюсеин – е законът за прочистване на администрацията от членове на партията на Саддам БААС.

Законът за справедливост и равносметка, както е официалното му име, забранява на много официални представители на управляващата партия по времето на Саддам да заемат множество държавни постове.

„След всички тези години, ние се нуждаем от честно и смело ново начало“, казва Абдел Хадр Тахер, депутат от политическия блок Иракия, изразяващ светски позиции. „Нуждаем се от политическо помирение, от разпространение на културата на толератността и на отвореността и от загърбване на миналото. Ние може да почерпим примера на Румъния и Южна Африка“.

Подобно е и мнението на 48-годишния генерал Сафа, изгубил поста си, когато тогавашната иракска армия беше разпусната от американската администрация на Ирак.

„От американската инвазия на Ирак насам, правителствата едно след друго отказваха да ми позволят да се върна в армията и да служа на страната си“, посочва бившият военен, който отказва да посочи пълното си име.

Промяната в живота на Сафа се отразява и на вида му. Той напълнява, пуска си брада и оплешивява.

„В наши дни, да си близък до някой управляващ политически блок, е от значение за заемането на какъвто и да е ръководен пост в страната, независимо от коя сфера“, казва Сафа. „Това означава, че неквалифицирани хора сега управляват всички държавни институции и финансовата и административната корупция се разпространяват“, добавя той.

Сафа казва, че е готов да търси каквато и да е нова работа, извън специалността си, така че да може да изхранва семейството си.

Междувременно правителството се страхува от последиците от Арабската пролет, помела лидерите на Египет, Либия, Тунис и Йемен. То обвинява протестиращите, които неотдавна създадоха протестен лагер в населяван от сунити квартал, че обслужват чужди интереси.

Ибрахим ас Сумайдай, независим сунитски политик, признава, че настоящите протести са резултат на дългогодишни политически провали.

„Правителството не успя да начертае пътна карта“, казва той. „През последните години ние имаме държава, сглобена от политическите групи. Няма идея за държава за цялата ни нация“, посочва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.