Скромният папа Франциск, скандалите и новото начало

Папа Франциск трябва да обърне страницата със скандалите в Римокатолическата църква

Алвис Армелини
ДПА

Кардинал Хорхе Берголио, сега папа Франциск, през 2009 г. отива на работа с метрото. Снимка: архив

От новия папа Франциск, аржентинеца Хорхе Марио Берголио, се очаква да прочисти в администрацията и финансите на католическата църква и да възстанови ролята й на морален водач, обръщайки нова страница след неотдавнашните скандали.

Предшественикът му Бенедикт Шестнайсети е смятан за голям духовен лидер. Но мнозина коментатори го описаха като слаб мениджър на всекидневните дела, който остави Римската курия – управляващия орган на Църквата, в пълен безпорядък. Освен това му липсваше обаянието на Йоан Павел Втори.

Експертите са единодушни, че църквата сега се нуждае не само от изтънчен интелектуалец, но и вдъхновяващ пастир и човек с доказани качества на ръководител.

„Сложете всичко това на едно място и ще получите Исус Христос с диплома Ем Би Ей. Това са високи изисквания за квалификация“, каза за радио Ватикана тази седмица отец Томас Рийс.

Експертът по управление на Ватикана от университета в Перуджа Франческо Клементи, е убеден, че новият папа има нужните качества.

„Той има много силен пастирски профил, той е обикновен мъж, който живее простичко, но в същото време има голям опит в управлението, тъй като е бил на почти всички възможни постове в Курията“, каза Клементи за ДПА.

В същото време обаче заради относително непредналата си възраст – 76 г. – той може да се превърне в „преходен папа“ вместо в „папата на новото хилядолетие“, каза Клементи.

Франциск е бил член на няколко конгрегации – ватиканския еквивалент на министерства – но никога не ги е ръководил. Специализираният уебсайт „Ватиканинсайдър“ отбелязва, че той е ходил до Рим само „когато е било абсолютно необходимо“. В резултат на това той не е свързван с Ватилийкс – изтичането на поверителни папски документи миналата година, които хвърлиха светлина върху твърденията за противоборство между водещи членове на Кутията, както и върху случаи на корупция и финансови злоупотреби.

В първата си поява пред вярващите Франциск изглеждаше спокоен и непринуден. Пошегува се, че „идва от края на света“, имайки предвид своята родина и факта, че е първият папа от Латинска Америка.

Неговият избор на името Франциск сочи предпочитание към обикновен живот. Като архиепископ Берголио избягваше колите с лични шофьори и предпочиташе да се придвижва с обществения транспорт. Освен това сам си е готвел, твърди специлизираният уебсайт National Catholic Reporter.

Eдин от приоритетите му като папа вероятно ще е реформиране на Института за религиозни дела (ИОР), банката на Ватикана, която има съмнителна репутация и е разследвана в Италия за пране на пари.

Прогресивният католически седмичник „Фамилия кристиана“ призова новия папа да закрие ИОР. Неотдавна кардинал Джон Олорунфеми Онайекен от Нигерия, един от електорите в конклава, заяви пред италианската телевизия Ла7, че банката не е необходима.

„ИОР не е жизненоважна за служението на Светия отец като наследник на Свети Петър. Не съм сигурен дали Петър е имал банка“, каза той.

Освен това има натиск от кардиналите в САЩ и други страни, които настояват за децентрализиране на структурата на църквата, за да се даде повече глас на епископите от региони, където католицизмът е в възход, като Латинска Америка и Африка.

Друг ключов проблем са свещениците педофили, които опетниха репутацията на Църквата по целия свят.

„Нашата надежда е, че новият папа ще прояви смелост и кураж в подхода към кризата с продължаващите от векове посегателства и тяхното прикриване от църквата“, заяви базираната в САЩ „Мрежа на оцелелите след посегателства на свещеници“.

265-ият наследник на престола на Свети Петър ще трябва да се заеме и с други отдавнашни проблеми, като гоненията на християни в Африка и Азия, както и отслабването на католическото влияние на Запада на фона на надигаща се вълна от секуларизъм.

Малко вероятно е папа Франциск драстично да промени консервативните позиции на църквата към гей браковете, ръкополагането на жени, обета за безбрачие на свещениците, аборта и евтаназията.

Нормалният папа Франциск, епископът на бедните, поражда надежди за революция в църквата

Конклавът отиде на края на света, за да избере новия папа, пише в. „Кориере дела сера“. Изданието цитира първите шеговити думи на новия папа Франциск, който снощи направи обръщение към множеството, събрало се на площад Свети Петър. Вестникът посочва, че за хората на площада изненадата е била тройна. Първо кардиналът не беше сред седмината фаворити, цитирани от медиите в последната седмица. Втората изненада беше неговата националност.

Говореше се за латиноамерикански папа, но основно за бразилец, а не за аржентинец. Третата изненада беше името Франциск, което прие кардинал Берголио, избрано за първи път от глава на Римокатолическата църква в почит към свети Франциск от Асизи. Той е първият неевропейски папа от 1300 години, посочва вестникът. Букмейкърите сочеха до вчера, че шансовете на Берголио са 41 на 1. Това все пак означава, че онзи, който е заложил на него дори 100 евро, сега печели приличната сума от 4100 евро. Преди осем години Берголио се класира на второ място в конклава след Йозеф Рацингер, който тогава стана папа Бенедикт Шестнайсети, добавя „Кориере дела сера“.

Изборът на Берголио за папа води до още една новост за църквата – това е първият папа йезуит в нейната история. Папа Франциск е стеснителен, говори малко, избягва високите почести, но е много внимателен към проблемите на бедните. Берголио е потомък на италиански род от областта Пиемонте.

Противник е на лукса, живее в скромен апартамент и предпочита обществения транспорт. През 2001 г., когато е ръкоположен за кардинал, негови поддръжници събират пари, за да присъстват на церемонията в Рим. Тогава той ги убеждава да раздадат парите на бедните. Биографията му сочи, че от 22-годишна възраст живее само с един бял дроб заради дихателно заболяване. Работел странна работа, за да се издържа като студент – изхвърлял пияни и буйни клиенти от заведение. Берголио е фен на футболния отбор на Буенос Айрес „Сан Лоренцо“. Като млад имал годеница, но после е открил религиозното призвание, пише в. „Кориере дела сера“.

Твърди се, че новият папа е с прогресивни възгледи, но мнозина го определят като консерватор, но все пак противник на прекомерната строгост на църквата към сексуалността. Успява да привлича с чара си множеството и е водеща фигура е в Латиноамериканската църква.

Берголио оспорва отвореността на йезуитите към Теологията на освобождението през 70-те години и вероятно тази позиция му навлича обвинението, че е съучастник на режима на генералите в Аржентина – нещо, за което няма конкретни доказателства. През 2000 г. Берголио поиска опрощение от аржентинците за предполагаемата вина на цялата аржентинска църква, неуспяла да спре престъпленията при диктатурата. Това засили доверието на народа в църквата, отбелязва „Кориере дела сера“.

Берголио е роден на 17 декември 1936 г. в Буенос Айрес и по образование е инженер химик. Присъединява се към йезуитите на 11 март 1958 г. и после учи хуманитарни науки в Чили, след което се връща у дома, където завършва и философия. Автор е на няколко книги, посветени на религията. За него има написани няколко книги, сред които „Йезуитът“ на Франческа Амброджети и на Серджо Рубин през 2010 г. Това е книга-интервю, в която Берголио разказва за живота си.

Според запознати с конклава от 2005 г., Берголио, притеснен тогава от бремето на папството, убеждава подкрепящите го доста на брой кардинали да се откажат от тази подкрепа, посочва „Кориере дела сера“. Вестникът припомня, че Берголио се е изказал против разрешаването на гей браковете в Аржентина и ги определил като опит да се попречи на Божия замисъл. Сега се очаква в тази насока той да управлява църквата с желязна ръка и със силно социално съзнание.

Папата бе поздравен от президента на САЩ Барак Обама, който го нарече първия американски папа и изрази щастието на американците, че новият лидер на църквата е избран от район, който все повече моделира света.

Изборът на Берголио за папа беше съпътстван и от италиански гаф. Италианската епископална конференция побърза да поздрави миланския архиепископ Анджело Скола, че избран за папа, когато се разбра, че всъщност не той е избран, въпреки че беше сочен от мнозина за фаворит, посочва „Кориере дела сера“.

В друга статия изданието се спира върху тъмно петно от миналото на Берголио. Книга го обвинява във връзки с диктатурата, пише вестникът. Обвиненията са свързани с отвличането на двама йезуити – Орландо Йорио и Франсиско Ялис. Те били хвърлени в затвора защото помагали на бедните, се посочва в книгата „Островът на мълчанието. Ролята на църквата по време на аржентинската диктатура“ написана от аржентинския журналист Орасио Вербитски. Според книгата Берголио оттеглил защитата на църквата за двамата свещеници, след като те отказали да прекратят визитите си в бедните квартали и така раздразнили диктатурата. Свещениците прекарали в ареста пет месеца. Преди смъртта си Йорио разказал за преживяното на Вербитски и на този разказ с основават твърденията в книгата. В нея се твърди, че Берголио винаги се противопоставял на иновациите в църквата, особено при диктатурата. Според защитници на Берголио обаче всичко това не е вярно и при диктатурата той е помагал на мнозина дисиденти да избягат от Аржентина, посочва „Кориере дела сера“.

Папата-латинос с пиемонтски корени, който пътува в метрото, пише в. „Стампа“. Изданието публикува интервю с Берголио, дадено през 2012 г., в което той призовава да се сложи край на кариеризма и на суетата в църквата.

Изненадващ папа, дошъл от края на света, пише в. „Република“. Този избор сякаш иска да каже: „Край на интригите и на управленската парализа в църквата. Време е за революция“, посочва „Стампа“. Вестникът се спира върху избора на името Франциск. То веднага навежда на мисълта за Франциск от Асизи, име зад което има цял проект и това звучи като обещание, че ще има папа, който ще може да върви между вълците, който ще е готов да свали от плещите на Ватикана неговите богати одежди. Името е едва ли не заплаха за досегашните могъщи хора в църквата.

В. „Джорнале“ посочва, че той ще бъде в крак с новите технологии. Веднага след като бял дим се издигна от комина на Сикстинската капела, възвестяващ избора на папа, в туитър беше активиран отново папския акаунт, закрит с оттеглянето на Бенедикт Шестнайсети. Новият папа е обикновен човек, с годеница в миналото. Освен футбола харесва тангото, поезията на Хьолдерлин, музиката на Бетовен, платното на Шагал „Бялото разпятие“, филма „Гощавката на Бабет“, книгата „Божествена комедия“ на Данте Алигиери и романа „Годениците“ на Алесандро Манцони.

В. „Унита“ посочва, че името Франциск на новия папа е името на промяната и публикува любопитни снимки на Берголио в метрото или със знаменцето на любимия си футболен отбор. За Обама новият папа е „епископът на бедните“, посочва изданието и допълва, че засега Китай изобщо не е коментирал избора на глава на Римокатолическата църква.

В. „Соле 24 оре“ посочва, че Буенос Айрес ликува цяла нощ заради аржентинския папа и подчертава, че от доста време Берголио проявява активност в социалната мрежа Фейсбук.

Църквата гледа към ново начало

Изборът на кардинал Берголио за папа, приел името Франциск, показва, че църквата гледа към новия свят, отбелязва в. „Уолстрийт джърнъл“. Новият папа предпочита семплия начин на живот – досега живееше в малък апартамент вместо в специално отредената му архиепископска резиденция в Буенос Айрес и приготвяше сам ястията си. Изборът за папа на човек със скромно потекло, прекарал относително малко време в коридорите на Ватикана, се очаква да има широк отзвук в католическия свят, в момент, когато католицизмът губи поддръжници и доверие в много части на света.

Според в. „Ню Йорк таймс“ в избора на Берголио има както новост, така и спазване на традициите – първи папа от латиноамериканския свят и първи папа йезуит, но и папа, известен като консервативен теолог, от когото се очаква да отстоява твърдо ватиканските позиции по въпросите за аборта, хомосексуалните бракове, ръкополагането на жени за свещеници. Изданието посочва, че според критици Берголио е бил по-малко енергичен, когато е трябвало да се противопостави на военната диктатура в Аржентина.

Той си навлече критики, че е знаел за издевателствата на военните, но не е направил достатъчно, за да ги спре. След като години наред църквата е отричала да има нещо общо с диктатурата, през 2010 г. Берголио все пак е признал, че тайно се е срещал с генерал Хорхе Видала, бившия лидер на военната хунта, и с адмирал Емилио Масера, командващ военноморските сили, за да ги помоли да освободят задържани от тях двама йезуитски свещеници.

През 2011 г. Берголио е свидетелствал и във връзка със системното отвличане на деца от хунтата. По този въпрос Берголио също е обвиняван, че е знаел истината, но не е попречил на отвличанията, отбелязва нюйоркския вестник. В пространно интервю за аржентински вестник още през 2010 г. обаче самият кардинал защитава действията си по време на диктатурата и разкрива, че е помагал на хора да се спасят от арестите, добавя вестникът.

В друга статия „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че аутсайдерът Берголио сега е изправен пред големи предизвикателства и не е ясно дали ще демонстрира същия темперамент в борбата с корупцията и организационните проблеми в църквата. Посланието на избора на Берголио обаче беше едно – бъдещето на църквата е в глобалния юг и поставянето начело на учен, съпричастен с проблемите на обикновените хора, е най-добрият начин да се вдъхновят отново вярващите.

Първият латиноамерикански папа е културен мост в Римокатолическата църква, посочва в. „Вашингтон пост“. Кардиналите се спряха на мъж с обикновени вкусове, но с твърди консервативни позиции по някои църковни въпроси. Изборът на името Франциск от йезуит, а не от францисканец, подчертава мисията на бъдещия папа да работи за обикновените и бедните хора, следвайки примера на човека, който преди няколко века се е отказал от привилегиите в живота.

Папата като институция, дълго време свързвана с църковните скандали, сега се превръща в папа, освободен от скандалите, посочва в. „Файненшъл таймс“. Берголио има едно предимство – той е известен с огромно смирение и не е опетнен от църковните скандали.

За първи път папата е от Латинска Америка, за първи път е йезуит и първи ще носи името Франциск, пише „Индипендънт“. Една от първите задачи на Берголио сега ще бъде да си избере нов държавен секретар – най-влиятелния пост във Ватикана след самия папа. Широко разпространено е схващането, че папа Бенедикт допусна огромна грешка, като назначи на поста Тарчизио Бертоне – мъж с малко езикови познания или дипломатически умения и опит, отбелязва британският всекидневник.

Изборът на латиноамерикански йезуит за папа би бил немислим преди 30 години, така че сега изборът на Берголио бележи завой на църквата от последните две консервативни папски управления, коментира в. „Гардиън“.

Според в. „Дейли телеграф“ Берголио е изглеждал снощи изненадан, че кардиналите от конклава са „потърсили папа именно накрая на света“. Като доказателство за скромността на новия папа вестникът посочва факта, че той започна първото си обръщение с простичкото „Добър вечер“ на италиански. Според анализатора Марко Полити, специалист по ватиканските дела, изборът на Берголио е отваряне на църквата към развиващия се свят, а изборът на името Франциск означава съвсем ново начало за църквата. Полити припомня, че Берголио е известен като църковен центрист, отворен към реформите и към по-позитивна визия за църквата.

Новият папа е имал „метеоритна кариера“ в църквата, отбелязва френският в. „Монд“. Изданието посочва детайли от личния живот на папата. Той става в 4.30 ч. сутринта и си ляга в 21 ч. Фен е на Достоевски и на Боргес. Фен е на футбола и на операта, но има все пак крехко здраве, след като още около 20-годишен губи единия си бял дроб.

В репортаж от Буенос Айрес вестникът пише, че за аржентинците изборът на Берголио за папа е равносилен на „божията ръка“ на Диего Армандо Марадона от 1986 г. на Мондиала.

Върху радостта на аржентинците се спира и в. „Фигаро“, който очертава регионалните предизвикателства пред новия папа-йезуит. В Европа се наблюдава застаряване на католическите духовници и западане на религиозните практики в бастионите като Полша и Италия. В Африка католицизмът се разпространява, но ислямът също, както и протестантският евангелизъм. В Америка католическата вяра се нуждае от втори шанс, след като евангелистите съумяха да спечелят симпатиите на бедните. В Азия католицизмът има все повече последователи, но там все още католиците са смятани и за чуждоверци от културна гледна точка.

Католическият в. „Кроа“ посочва, че мисията на папа Франциск ще е доста тежка, особено като се има предвид, че предшественикът му живее в пределите на Ватикана.

Латинска Америка – континент на католицизма, „континент на надеждата“

Хосефа Суарес
Франс прес

Аржентинецът Хорхе Марио Берголио, който вчера се възкачи на престола на Свети Петър, е първият папа от американския континент, наричан от Йоан-Павел Втори „континентът на надеждата“, тъй като на него живеят най-много католици в света – около 580 милиона вярващи.

Франциск, първият папа с неевропейски произход от повече от 1200 години, оглави Католическата църква в момент на криза и латиноамериканският му опит би трябвало да повлияе, когато преценява дали да запази традиционалисткия курс на своя предшественик Бенедикт Шестнайсети или да го обнови, адаптирайки се към изискванията на своето време, смятат анализаторите.

Бразилският кардинал Раймунду Дамасену Асис, председател на бразилската Национална епископална конференция, увери – дни преди избирането на Берголио, че за разлика от Европа латиноамериканската Католическа църква е съхранила своя „жив и динамичен“ характер и по тази причина може да помогне много на новия папа.

„Църквата в Латинска Америка преживява много специален момент на голям мисионерски ентусиазъм, на стремеж към приближаване до хората в бедните предградия на големите градове, в нашите общности“, отбеляза неотдавна той в телефонно интервю за АФП.

Латиноамериканската Църква вдъхва нов живот на европейската, която, от своя страна, „преживява процес на много силна светска трансформация, както и криза на призванията“, каза Асис.

„Европа изглежда някак боксуваща и поуморена, така че според мен Латинска Америка може да има значителен принос, най-напред защото това е континентът с най-голям брой католици в света, към 44 процента от населението, и после – тъй като народът ни е дълбоко религиозен“, изтъкна бразилският кардинал.

Със 123 милиона вярващи Бразилия е страната с най-много католици в Латинска Америка, следвана от Мексико с 93 милиона.

Професор Джефри Клайбер, който изучава и преподава история на религиите в Католическия университет в Лима (Перу), не гледа така оптимистично на състоянието на Католическата църква в Латинска Америка.

„Огромното мнозинство от католиците не изпълняват религиозните обреди. Мнозина от тях са изоставили вярата, а милиони вярващи изобщо не ходят на църква. Няма място за младите хора с критичен и буден дух, които искът да има повече справедливост и мир по света, и които също се чувстват католици“, отбелязва той.

Според Клайбер застоят в католицизма е глобален и се дължи преди всичко на не особено привлекателната среда за младежите, които търсят отговор на проблемите си, както и на твърде традиционното обучение в семинариите.

„Младите хора не се чувстваха част от Църквата под управлението на последните двама папи“, Йоан-Павел Втори и Бенедикт Шестнайсети, ръководили Ватикана между 1978 и 2013 г., казва Клайбер.

Той припомня с каква относителна лекота са се нароили евангелистките общности в цяла Латинска Америка в последните десетилетия.

Според американския специалист по Ватикана Джон Л. Алън приоритет на новия папа трябва да бъде „предизвикателство пред католицизма, каквото представлява бумът на петдесетнически и евангелистки движения в Латинска Америка, както и религиозното безразличие“.

Папа Франциск ще се сблъска с парадокса на Латинска Америка, която е смятана, от една страна, за инкубатор на вярващи, а от друга е място, където много от вярващите изоставят католицизма в полза на евангелски общности или се отчуждават от религията и не изпълняват религиозните обреди.

Новият папа не бива да се безпокои обаче от възраждането на т.нар. теология на освобождението, маргинализирана от Бенедикт Шестнайсети, който в това отношение укрепи консерватизма на предшественика си Йоан-Павел Втори.

Католическата църква в Хърватия поведе кампания срещу сексуалното възпитание

Лайла Веселица
Франс прес

Въвеждането на сексуално възпитание в училищата в Хърватия предизвиква разделение в тази бивша югославска република и поражда недоволството на родители и на влиятелната католическа църква, повела кампания срещу лявоцентристкото правителство по този въпрос.

Правителството прилага тази година двугодишна експериментална програма с цел да привлече вниманието на учениците към потенциални проблеми, свързани със сексуалността. Темите варират от предпазване от забременяване до мастурбация, преминавайки през болестите, предавани по полов път, хомосексуализма или равенството на половете.

Близо 2000 случаи на бременност на девойки и 400 аборта се регистрират всяка година в Хърватия, посочи за АФП Винко Филипович, правителствен отговорен представител, отговарящ за подготовката на програмата.

„С оглед на тези тревожни данни е необходимо да се възпитават децата, които достигат възраст на сексуална зрялост“, изтъкна той.

Програмата е насочена към ученици на възраст от девет до осемнадесет години, които ще имат три или четири часа секусуално възпитание годишно. Програмата не е базирана върху определени учебници и учениците ще обсъждат теми с експерти или преподаватели.

Но тази програма предизвика безпокойството на католическото духовенство, подкрепено от опозицията и консервативни сдружения на родители, които смятат, че сексуалното възпитание е отговорност на родителите и се опасяват от внушване на определени идеи.

„Мирът в нашата родина е поставен на карта!“, заяви наскоро архиепископът на Загреб Йосип Бозанич, като осъди една „разрушителна и опасна“ програма.

Църквата разпространи в цялата страна листовки, призоваващи родителите да подпишат петиции срещу програмата.

„Не ви ли притеснява това вашите деца да научат, че една хомосексуална връзка е също толкова естествена, колкото една връзка между мъж и жена?“, пише върху листовка, раздавана в магазините.

Консервативно сдружение на родители „Грозд“ критикува една инициатива, която налага „гледна точка за живота, противоречаща на ценностите на повечето родители“ в тази страна, където близо 86 процента от 4,2 милиона жители са католици.

Сдружението не е срещу сексуално възпитание в училище, но би желало родителите да имат думата за съдържанието и да могат да избират между две програми според своите ценности.

Според сдружението засегнатите теми не са адаптирани за възрастта на децата.

„Тази програма нарушава правото на родителите да взимат решение за възпитанието, което искат да дадат на децата си. Това нарушава едно основно човешко право, това да се мисли различно“, обясни за АФП Ладислав Илчич, ръководител на „Грозд“.

Бурният обществен дебат по този въпрос се засили през последните седмици, като друг епископ от Загреб – Валентин Позаич, стигна дотам да призове за сваляне на правителството, сравнявайки го с тоталитарните комунистически или нацистки режими.

Хърватите изглеждат разделени по въпроса: според неотдавнашно социологическо проучване 56 процента от хъратите смятат, че сексуалното възпитание е необходимо и че църквата не трябва да се намесва в това, но 33 процента са на мнение, че тази програма не е приемлива за католиците.

Някои като Горан Милетич, търговец на около тридесет години, баща на две деца, подкрепят правителството: „Образованието на децата трябва да отчита реалността, за да ги подготви за всичко, което ги очаква в живота“.

Други са против това. Иво Хорват планира да забрани на 15-годишното си дете да присъства на тези часове, което властите не са готови да приемат. Това, от което се страхуват, е да не би тази програма да осъществява „хомосексуална пропаганда, маскирана като толерантност“.

Близо 516 000 ученици, за които се отнася програмата, са също разделени по въпроса.

„Това е много шум за нищо. Ще видим какво представлява това, но църквата не трябва да се намесва в училищата“, казва Лаура,15-годишна.

Горан, тийнейджър, предпочита да „поставя въпроси на по-големи по възраст приятели, докато учителите биха могли да се почувстват неудобно да обсъждат някои теми с учениците“.

Министърът на образованието Желко Йованович критикува „недопустимо, враждебно и клеветническо“ поведение на църквата.

„Те могат да казват всичко, което искат, извън училищата, но не могат да решават какво ще се преподава там“, подчерта той.

Католическата църква, която бе потискана в комунистическа Югославия, се наложи като партньор на властите в Загреб след провъзгласяването на независимостта на страната през 1991 г. и се намесва в обществения дебат.

Според Ивица Маструко, специалист по социология на религиите и бивш хърватски посланик във Ватикана, „това е нов опит на католическата църква да се наложи като политическа сила в обществото“.

Този нов спор идва след противопоставянето между лявоцентристокто правителството и църквата по въпроса за оплождането ин витро. Правителството промени закона през 2012 г., за да позволи замразяване на ембриони и да даде достъп на самотни жени до оплождане ин витро.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.