Франциск – първият папа от Юга
Новият папа наследява каша в църквата, но има голям шанс да я оправи. Само че трябва да действа бързо
Дори невярващите и некатолиците би трябвало да се интересуват от избирането на кардинал Хорхе Марио Берголио от Буенос Айрес за папа Франциск. Църквата, на която сега той застава начело, има значение. Нейните уникални привилегии в светския свят (например да има самостоятелна държавност и да разполага с глас в ООН) я правят обект на светско внимание.
Добрите й дела (като поддържането на сиропиталища и болници) са жизненоважни. Тя има значение в дипломацията, особено в неофициалните миротворчески дейности. Тя помогна за разрушаването на съветския комунизъм, който беше глобално зло. Нейната упорита защита на религиозните свободи създава главоболия на управниците в Китай.
Външните наблюдатели би трябвало да се интересуват и когато църквата на Франциск нанася вреди. Противопоставянето на презервативите в Африка може да има смисъл от богословска гледна точка (макар че дори вярващи хора често намират тази позиция за озадачаваща). Но резултатът беше, че това помагна на разпространението на ХИВ, което обрече много невинни хора на ненужни мъки и смърт. Прикриването от църквата на сексуални злоупотреби през миналите десетилетия в много страни беше незаконно и утежни страданието на жертвите. Банката на Ватикана, която е още една причудлива привилегия, свързана със специалния статут на Светия престол, не успява да противодейства на прането на пари. А напреженията с други религии – от сектантските скандирания на футболни мачове в Шотландия до нетактичните критики на оттеглилия се папа Бенедикт към исляма – могат да прераснат в свирепи вражди.
Все пак най-голямата роля на църквата е, че тя е организацията с най-голяма членска маса в света. Тя кара своите 1,2 милиарда членове – богати и бедни, от всякакви възрасти и поприща – да усещат, че са част от някакъв по-голям световен ред; че даже в най-бедната и най-западналата страна техните надежди и страхове се вземат под внимание и че някой, който има власт, ги слуша.
Само поради тази последна причина Франциск идва като земетресение. Също както избирането на поляк за папа през 1978 г. предизвести падането на Желязната завеса и обединението на Европа, така избирането на аржентинеца възвестява изместването на икономическата – и политическата – власт от Севера към Юга. С идването на Йоан Павел Втори папството спря да изглежда като клуб за италианци; с идването на Франциск то вече не е клуб само за европейци. Присъствието на южняк във Ватикана ще бъде по свой начин също толкова важно, колкото влизането на първия чернокож в Белия дом.
Целият този символизъм обаче няма да има почти никакво значение, ако нищо не се промени. Франциск може да бъде реформатор, въпреки своята възраст и близостта с консервативния Бенедикт. Трудно е да си представим, че човек, отказал се от полагащата му се лимузина и палат в Буенос Айрес и пътувал до работа с автобус от скромния си апартамент, би се примирил с нелепите глезотии на Ватикана. В Европа религията може да е в упадък; в Латинска Америка християнството – макар и в много разновидности – все още процъфтява. Той е аутсайдер и в друг смисъл, тъй като е първият йезуит, станал папа.
Какво би трябвало да направи новият папа? Предложенията може да се разделят на две групи: реформи на църковната доктрина, с които мнозина консервативни католици, включително Франциск, може да не се съгласят; и управленски промени, които всички католици могат да подкрепят.
От гледна точка на доктрината списъкът с правила, които църквата защитава на висока цена и със смесен успех, започва – поне по наше мнение – с обета за безбрачие на свещениците. Много свещеници са женени – бивши англиканци и изповядващите византийски обред католици от Източна Европа. Всички доказателства от светите писания предполагат, че първият папа – Свети Петър – е имал съпруга. Ако същото се позволи на останалите духовници, това би помогнало да се спре упадъкът на духовенството и да се облекчи едно голямо бреме на страдание и самота. С премахването на това табу може да изчезнат и другите – като забраната на изкуствената контрацепция.
Това може да се окаже непосилно за Франциск. Но не би трябвало да се водят дебати за спешната управленска нужда от прочистване и модернизиране на Ватикана. Църквата е скандално лошо управлявана. Франциск ще има съвсем малко време, за да направи спешно необходимите промени, въвеждайки ред между каращите се помежду си фракции от духовни държавни служители, които подлудиха Бенедикт.
Той трябва да се изправи пред скандала със сексуалните злоупотреби и финансовите скандали (особено в Америка). Като първия папа от Юга той също така би трябвало да доближи повече църквата до миряните. Като за начало той може да се откаже от италианската си резиденция за почивка и да избере някое място на юг – в Латинска Америка, Азия или Африка.
Реорганизацията на колегията на кардиналите, от които една трета са италианци, би трябвало да е приоритет. Ако се справи с тези неща, Франциск ще има по-голям шанс да прокара главното си послание за любов и справедливост.
БТА