Правителството отстрелва независимите медии в Казахстан

Би Би Си Нюз

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, изобразен от художник наивист. Снимка: еволюция.нет

Повече от година след най-жестокото политическо насилие в модерната история на Казахстан, общественото напрежение продължава да се покачва, а независимите медии са под обстрела на правителството.

„Ние искаме властите да обърнат внимание на проблема с корупцията в нашия град“, каза наскоро Берик Жагипаров пред журналисти.

Редакторът на в.“Молодьожная газета“ отишъл в Алмати, търговската столица на Казахстан, за да привлече вниманието върху ситуацията в родния си град Жезказган.

Миньорският град с 90 000 жители е един от многото така наречени моноиндустриални градове в Казахстан. На практика във всяко семейство в града има човек, който работи за водещия работодател „Казакхмис“ – медодобивна компания, листвана на Лондонската борса.

По думите на Жагипаров хората се тревожат за бъдещето на рудодобива, за условията на работа и живот на миньорите и на техните семейства.

През януари лицензът на вестника му, който редовно публикува статии за профсъюза на работниците и техните права, бе отнет.

Жагипаров, който бе арестуван по-рано този месец и държан седем дни в ареста по обвинения в организиране на незаконни протести, смята, че властите започват да се плашат.

„Вероятно това беше предпазна мярка, властите може би се притесняваха, че някои от статиите в нашия вестник биха могли да запалят искра и за тях бе по-добре да угасят огъня“, каза той.

Забраната на вестника се появява на фона на по-мащабна кампания срещу други медии, които са публикували информация за размирици в индустриалната сфера и отправят критики към правителството.

Миналият месец водещият казахстански опозиционен вестник „Республика“ загуби делото по жалбата си срещу наложената му забрана.

Заедно с други медии, включващи сателитен телевизионен канал и новинарски портал, в.“Республика“ и свързаните с него уебсайтове бяха забранени миналата година, след като правителството ги обвини в „пропагандиране на екстремизъм“.

Жанбулат Усенов, говорител от казахстанското външно министерсто, заяви, че са били предприети действия срещу ограничен брой медии „в отговор на активната роля, която те играха в подстрекаване към обществени размирици, което според казахстанското законодателство е проява на екстремизъм.“

Дълга история

Обвиненията изглежда са пряко свързани с отразяването на най-продължителната индустриална стачка в Казахстан.

Седеммесечният диспут върху заплащането и условията на труд в обеднелия нефтодобивен град Жанаозен приключи на 16 декември 2011 г., след като силите за сигурност откриха огън срещу невъоръжени демонстранти. Най-малко 14 души бяха убити, а повече от 100 – ранени.

Когато Би Би Си посети Жанаозен пет месеца след началото на протестите, стачкуващите се гневяха, че са пренебрегнати, както от петролната компания – техен работодател, така и от властите.

Към основните си искания, протестиращите прибавиха и оплакване от неравномерното преразпределение на печалбите от петролните богатства на страната.

Забраната върху медиите бе последвана от даването под съд на политик от опозицията.

През октомври миналата година Владимир Козлов, лидер на Народната партия „Алга“, бе осъден на седем и половина години затвор по обвинения, че е „подбуждал към обществени размирици“ и се е опитал да свали правителството във връзка с насилието в Жанаозен.

Владимир Козлов отхвърли обвиненията. Но по време на процеса той призна, че е поддържал приятелски отношения с беглеца-олигарх Мухтар Аблязов.

Аблязов, бивш министър на енергетиката и председател на банка БТА, напусна страната през 2009 г. и получи политическо убежище във Великобритания.

Банка БТА заведе дело срещу Аблязов във Върховния съд, обвинявайки го в прехвърляне на милиарди щатски долари извън Казахстан чрез фалшиви транзакции.

Аблязов твърди, че обвиненията са политически мотивирани. Миналата година казахстанското правителство го обвини, че е „изфабрикувал“ размириците в Жанаозен, като е финансирал различни медии и водената от Козлов опозиция.

Говорителят на външното министерство Усенов казва, че след като е напуснал страната, Аблязов е „обявил война на правителството на Казахстан, поемайки пред международната публика ролята на борец за демокрация, който е преследван от властите и подклажда размирици в Казахстан чрез партията си „Алга“ и своите медии.“

Затварянето на неговата медийна империя бе ход, „насочен към минимализиране на влиянието на един беглец, чиято цел е да унищожи стабилността и успеха на Казахстан за своя собствена изгода“.

Затворените медии винаги са отричали да имат някаква връзка с Аблязов, който през февруари 2012 г. бе осъден на 22 месеца затвор в Обединеното кралство заради неуважение към съда. Местонахождението му за момента остава неизвестно.

„Никакъв диалог“

„Репортери без граници“, които поставят Казахстан на 160 място от общо 179 страни в последния си Доклад за медийната свобода в света, описват решението за забрана на медиите като „безпрецедентен удар по плурализма“.

„Правителството на президента Нурсултан Назарбаев, продължавайки с репресивните си политики, се приближи по-близо до свръхавторитарния модел на съседите си Узбекистан и Туркменистан“, се казва в доклада.

Активистката за свобода на медиите Тамара Калиева е съгласна с тази оценка.

„По съветско време всеки рядък опит да се изрази недоволство беше изтръгван из основи, тук виждаме същото“, каза тя.

„Властите искат да се погрижат събитията в Жанаозен да не се повтарят, затова са решили да смачкат всяка критика. Стабилност на всяка цена, стабилността, както те я разбират, е стабилност за онези, които са на власт.“

Допреди Жанаозен Казахстан се славеше като една от най-стабилните страни в региона.

Според политическият коментатор Досум Сатпайев правителството едва сега започва да забелязва напрежението между работниците и властите в други моноиндустриални градове.

„Има градове като Жанаозен във всеки регион на Казахстан“, каза той.

„В този смисъл Жанаозен не означава само индустриален конфликт. Той олицетворява липсата на каквато и да било форма на диалог между народа и правителството.“

Хората по улиците на Алмати посрещат закриването на опозиционните медии със смесени чувства.

Повечето се съгласяват, че това е намалило разнообразието на наличната информация, някои го приемат за знак, че правителството започва да затяга хватката около свободата на словото.

„Не ми харесваше факта, че в.“Республика“ винаги критикуваше президента, те пишеха само за негативни неща“, оплаква се пенсионерът Сабирджан.

„Но когато гледаме държавната телевизия, всичко, което виждаме, са песни и танци, така че не е хубаво, че тези медии бяха закрити“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.