Некои съображения по некои въпроси

Посвещавам настоящото антрефиле на всички икономически експерти, които от 25 години замърсяват ноосферата

Уважаеми експерти. Наричам ви така, защото с тези етикети се продавате от години. С тях ви разпознават консуматорите на вашите анализи. С тях обливате с икономическа мъдрост „драгия зрител”. Единственото, което не съдържат тези етикети е подходяща разбивка на вложените съставки, за да може информираният консуматор да прецени, дали пред него стои junk food или specialite du chef.

В повечето случаи сте известни сред наказаните с българска телевизия като: Х – експерт от „Отворено общество”, „проф. У от Лондон”, „Z – анализатор” и прочее. Дежурните ви появи бележат полуофициализираната рефлексия върху някое международно или национално събитие, за което трябва да се формира „правилното” обществено мнение.

Анализите ви обичайно минават през няколко фази – отчитане на факта, пречупване през съответните „пропазарни” позиции и генериране на съответния извод, която задължително се гали по главата от „невидимата ръка” на Адам Смит. Тук, разбира се, има и известни вариации. Ако се коментира обществена нагласа то тя винаги бива отразена позитивно ако е „пропазарна” и бива задължително оплюта ако е „непазарна”.

Общият знаменател на всичките ви оценки е либералния капитализъм – такъв, какъвто го разбират вашите работодатели. Защото съм далеч от мисълта, че човек, който опитва сам да намери отговори на определени икономически въпроси, би могъл да има вашите възгледи.

Не е по силите ми и по целите на настоящите „некои съображения” да влеза в открит двубой с толкова много и мастити пазарни фундаменталисти, които могат в своя защита да изградят крепост от учебници и изследвания на тема „пазарни механизми”. По-скоро, в ролята на перфидно икономическо джудже ще хвърля няколко камъка/въпроси по тази крепост, пък да става каквото ще.

Нека започнем с някой по-лек:

Ако приемем вашите тези, че частната собственост върху активите е благо, а публичната – зло, как да си обясним, че трансформацията от публична в частна през последните 25 години, не само не подобри икономическата среда, но и доведе до свиване на икономиката повече от три пъти. Дали не е по-важно, как се управлява даден актив, а не на кого е. Изкуственото равенство, което вие успяхте да зададете, между собственост и управление, легитимира разпада на националното стопанство в България, прехвърлено в правилните частни ръце, незнаещи какво да правят с него.

Нека пробваме друг камък:

Твърдите, че търговията е гарант за повишаване на благосъстоянието. Това е безспорно. Тя донесе дънки и Кока-кола на „целокупния български народ”. Но нали за да търгува той трябва да плати с нещо. В противен случай не би било търговия. Той трябва да създаде продукт или услуга, които да продаде/размени според идеите за абсолютното преимущество, за да може да купи каквото и да е.

Но идеите за предефиниране на производствения модел посредством целеви държавни инвестиции за вас е истинска ерес. Смятате, че самоорганизиращото се стопанство ще роди националните икономически гиганти? За съжаление нищо подобно не се случва – българските компании, преминали в частни ръце, като правило се свиват и губят пазарни позиции.

Вносните мениджърски екипи само оформят краха. Успешната „структурна оптимизация” обичайно представлява изхвърляне на улицата на определен брой „излишен” персонал, което в отчетите се представя като управленски успех (БТК, не мигай на парцали!). Това не само е вредно за националната осигурителна система. В крайна сметка е вредно и за самите компании, които заменят опит и корпоративна култура (пък била тя второкачествена) с изрусено празноглавие.

Трети опит:

Във всичките ви тези и аргументи преминава като тънка червена нишка благоговеенето към пазарните механизми. Ако се филтрира в едно изречение, тази нишка би звучала като предаването „Как ще ги стигнем…” с, лека му пръст, Тодор Колев.

Проблемът е, че вече не е ясно, кого точно да гоним за да го стигнем. През последните десетина години световната икономика се промени до неузнаваемост. Заети във вашите мантри вие пропуснахте да отбележите цялостната промяна на икономическата среда, която вече има все по-малко общо с пазарните принципи.

Или може би национализирането на корпоративни дългове, проинфлационното печатане на пари, неясно защо наричано „количествено облекчаване” или глобалните валутни войни за вас са естествено пазарно поведение.

Може би все по-обхватното планиране на европейската икономика от Брюкселските апаратчици скоро ще се превърне във всеобщ просперитет. Едва ли. По-скоро се намираме в началото на един съвършено нов модел за разпределяне на ресурси както на микро- така и на макроикономическо ниво.

Ще си позволя една аналогия, която ми хрумна наскоро: ако се намирате в космически кораб там едва ли ще можете да прилагате пазарни принципи. Съмнявам се да имате и излишно разнообразие и избор. По-вероятно е да се стараете да използвате максимално ефективно наличните ресурси и ще се стремите да достигнете до най-високия коефициент на полезно действие. Ако искате да оцелеете.

Досега се залъгвахме, че подобен резултат може да донесе свободният пазар. Очевидно е, че не може. Доведе само да опустошаване на планетата. Да се придава на пазарните механизми статут на универсалност е почти толкова малоумно, колкото и да се твърди, че двигателят с вътрешно горене е връх на инженерните достижения.

Това е просто механизъм за ресурсно разпределение и оптимизация, който съвсем скоро ще бъде заменен с нов. Този нов механизъм ще отбелязва навлизането в нов етап от човешкото развитие.  Дали преминаването в него ще бъде маркирано от затопляне на валутните войни, не мога да гадая. Но мога да съм сигурен в едно: вашите пропазарни бръщолевения за кратко време остаряха с много и за винаги. И вече са използваеми почти колкото стар компютър.

Може и да работи, но не върши работа.

От сайта Котка с цигулка