На маймуни ни обърнахте!
Най-симпатични сред протестиращите ми се видяха едни шуменци, които носеха плакатче „На маймуни ни обърнахте“.
По-точна диагноза май не може да ни се постави.
Отваряме вестниците и опитваме да се ориентираме в обстановката. Очевидно вече месец властта се търкаля по улиците, но на никого не му стиска да се наведе, та да я вдигне!
„Улица и президент си търсят министри“ – твърди „СТАНДАРТ“. Дотук – добре, само че според „ТЕЛЕГРАФ“ „Станишев не иска да е премиер“, според „МОНИТОР“ „Първанов не ще да е депутат“, а „Янев се пошегувал, че иска да оглави МС“. На досегашното правителство също му писна – и то не ще. И кво правим тогава?
Естествено, изходът е само един – цялата власт на съветите!
В смисъл – на народа.
В смисъл – сетете се сами на кого.
„Яне Янев събира молби за депутати от улицата“ – тържествено обявява „24 ЧАСА“. И уточнява, че „РЗС търси с конкурс почтени хора от народа, за да ги направи депутати, обяви партията на сайта си“…
„СТАНДАРТ“ отива още по-далеч – „Яне дава 5 града на протестиращите“. В смисъл – предоставя първите места в листите на РЗС в Пловдив, Варна, Велико Търново, Шумен и Враца на „лица на протеста“.
„Дърти политически маймуни опипват лидери от протеста“ – печално констатира социалният антрополог Харалан Александров в „24 ЧАСА“ и за съжаление май е прав…
Радостното е, че в тая суматоха с раздаване на градове, паланки, мандати и министерски кресла поне едно „Сдружение КУР се провали“ – честно, точно така пише в „ТРУД“. Не си мислете, че става въпрос за сдружение на хора със специфични интереси – абревиатурата означавала „Сдружение Конституционно управление на републиката“, като за основна цел била посочена „да въведе безплатен градски транспорт в София“…
Междувременно стана ясно, че както пътят към ада може да е постлан с добри намерения, така и пътят към рая – с ролекси.
„Дядо Николай се гласи за рая без часовник“ – почти коректно отбелязва коректният вестник „ПРЕСА“. Защо почти? Защото точните думи на пловдивския митрополит са: „Аз разбрах, че този часовник представлява изкушение и съблазън не толкова за обикновените хора, колкото за журналистите и за медиите, които го обявиха на доста висока цена“. И продължава: „И реших да постъпя по този начин с него – да преодолея тази съблазън, това изкушение у някои от вас“.
Стана ли ви ясно? Светиня му не се е загрижил за себе си – а за репортерите, които получават шанс да попаднат в рая, спасени от съблазънта, носена на лявата му ръка, ама те май се правят на халосани и тълкуват превратно думите му…
В целия политически, икономически и духовен хаос все пак се промъкна и една добра новина! Според Евростат (цитиран от „ТРУД“ на 4 март), „Водим с 2 евро на румънците“. Радост, сълзи и сополи заляха милата Родина – след януарското повишение на минималната работна заплата вече тя станала 159 евро, а румънците ни дишали прахта със своите жалки 157! Вече не сме последни в Европа – пукайте се, комшии!
Радостта, за съжаление, трая само четири дни – на връх 8 март пак „ТРУД“ ни залива със студена вода – „Румъния отново ни изпревари по заплати“. Изчакали да видят с колко ще си повишим ние заплатиците, за да качат своите – от 157 на 171 евро!
Но – да не губим кураж – ексминистърът Дянков рече, че за изборите можело било новото правителство да задели парици, та да забогатеем рязко преди Томина неделя!
Прави са шуменци – на маймуни ни обърнаха!