Десет години след Ирак, Вашингтон е предпазлив за Сирия и Иран

Франс прес

Десет години след инвазията в Ирак, този непопулярен конфликт служи като възпиращо средство американските власти, които днес са разубедени да се ангажират военно в Сирия, за да спрат гражданската война, или пък в Иран, за да спрат иранската ядрена програма.

Операция „Шок и ужас“ в Ирак, разбира се, позволи на САЩ да свалят от власт Саддам Хюсеин. Но тя също така отне живота на 4500 американски военни, коства на САЩ около 1 трилион долара и разкри пределите на американската военна мощ и на способността на Вашингтон да налага демокрация в Близкия изток, подчертават анализатори.

„САЩ, които дори не се запитаха дали една истинска демокрация може да оцелее или да се задържи трайно в Близкия изток, не извлякоха никаква стратегическа полза от войната в Ирак“, казва Рамзи Мардини от Института за стратегически изследвания на Ирак, базиран в Бейрут.

Така че в периода революциите от Арабската пролет – по-специално на най-драматичната от тях – тази в Сирия,

взимащите решения във Вашингтон, се опитват на всяка цена да не повтарят катастрофалните грешки, довели до американо-британската интервенция в Ирак през март 2003 г.

„Иракският опит научи САЩ да внимават за всяка погрешна стъпка“, казва Стивън Хайдеман, съветник по Близкия изток в мозъчния тръст Институт за мира на САЩ (USIP).

Според бившия заместник-министър на отбраната Пол Уолфовиц „е напълно логично, че администрацията на Обама не иска да прави нищо, което може да я доведе до повторение на инвазията в Ирак“.

„И никой не води кампания за това“, написа неотдавна във в .“Уолстрийт джърнъл“ неоконсерваторът Уолфовиц, който беше пламенен поддръжник на войната срещу Саддам Хюсеин.

Едно десетилетие по-късно САЩ отново са изправени пред диктатор – сирийския президент БАшар Асад, обвиняван на свой ред, че трупа химически оръжия, че е подкрепян от групировки, които Вашингтон определя като „терористични“, като например Хизбула, и че избива собствения си народ.

Но след две години на конфликт, отнел живота на над 70 000 души в Сирия, дори най-войнствените духове в САЩ се въздържат да призовават на висок глас за директно въоръжаване на сирийските бунтовници, а камо ли за зона, забранена за полети.

Президентът Барак Обама отказва да предостави оръжия на противниците на режима в Дамаск и се придържа към невоенна помощ, въпреки че американците вече оказват на бунта пряка помощ на място в храни и медикаменти.

Американското правителство все пак беше разделено по въпроса през лятото на 2012 г. Тогавашните държавен секретар Хилари Клинтън и шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс пледираха напразно пред Белия дом за въоръжаване на бунтовниците.

Същото е в сила и за Иран. Въпреки безизходицата досега в международните преговори за иранската ядрена програма, администрацията на Обама направи всичко възможно, за да избегне военните действия и заложи на двойния подход, съчетаващ икономическите санкции с дипломатическите преговори с Техеран.

Външната политика на президента Обама си остава белязана от изтеглянето от Ирак през 2011 г. и от това в Афганистан, предвидено за края на 2014 г.

За Мали Вашингтон отказва да стъпи в пустинята и се задоволява да оказва сам логистична подкрепа на френската армия. САЩ бяха също така доволни, че не са на предната линия и в Либия през 2011 г., въпреки че де факто дадоха основен принос в операцията на НАТО за сваляне на режима на Муамар Кадафи.

„Трябва да внимаваме, за да не се озовем прибързано в ситуации, които не разбираме и които крият много, ама много неочаквани последици“, предупреди Кристофър Хил, посланик на САЩ в Ирак от 2009 г. до 2010 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.