Десните, популизмът и популярното

Пламен Даракчиев. Снимка: блог на автора

На фона на улицата и задаващия се протестен вот, десноцентристките партии у нас са до стената и губят гласове. Лавинообразното и стихийно пренастройване на ляво-радикалните послания отеква далеч по-силно от подредените спорадични реплики на десните лидери.

В повечето случаи, предизвикани от конкретни информационни поводи и и отнасяни бързо от следващото събития. Левият оркестър вече е на подиума и и свири в пълна мощ. Акустиката в условията на криза е отлична, а гневът на избирателите освобождава техните доскорошни задръжки.

Социологическите проучвания вече сочат тревожни тенденции и сочат, че голяма част от избирателите са нетърпеливи в очакване на нови формация и послания за бързи решения. На популизма, десните партии могат да противопоставят единствено… популярното.

В условията на разделение на народ и елит, на граждани и на мафия, лесните решения на левия популизъм са така да се каже четивни. И по своему, разгърнати на широк фронт, но върху наклонена равнина. И с акцент върху върху светкавичните секторни решения. Не дай боже и с разгръщане по вертикалата, където вече идва разграничението от малцинствата.

Десните партии засега нямат отговор. Нещо повече – тяхната стратегия е изцяло погрешна. Най-вече, защото по свой си начин следва непосредствените събития и – парадоксално, но факт – също също с в плен на популизма.

Култивиран, но все пак популизъм. Ще дам два примера в това отношение. Първият е свързан с последователната линия на ДСБ в търсенето на антимонополни решения. Ако човек я проследи в годините назад, няма как да не забележи, че тя е сериозно обмислена и прокарвана от най-изявените представители на партията.

Всичко това, обаче изведнъж се срина около протестите. Няколко набързо издигнати слогана на улицата зачертаха многогодишните усилия на тази партия. Това, което помете позицията на ДСБ бе, популисткото дриблиране в средата на терена, без поглед върху цялата игра, ако ми бъде позволено да използвам спортната терминология.

Зовът за справедливост на улицата, изведнъж разшири терена и посочи главната посока – правосъдието. Плюс неистовата жажда за възмездие, включително в невралгичния сектор-енергетиката. Позицията на ДСБ увисна.

Защото не бе интегрална. Защото въпросът за борбата с монополите не бе обвързан с проблема за държавата и за често използваното от тъмносините понятие „фасадна демокрация”. Защото в тази партия, очевидно не от вчера не успяват да свържат добрите послания в своята програма (примерно предложението си за съдебна реформа) с реалностите.

В края на краищата има ли нещо по-популярно от това понастоящем да свържеш – борбата срещу монополите, съдебната реформа, корупцията и очертанията на една продажна по същество администрация, защото е абонирана за ресурсите на страната?

„България на гражданите” пък показа кристално ясно друга слабост на дясната визия у нас. Ако човек се вгледа внимателно в предложените от партията 31 точки, които ще променят България, лесно ще забележи една позната тенденция. И тя е, че едно бъдещо добро правителство на партията ще свърши ужасно много неща в страната.

Проблемът, обаче, че това няма как да се случи. Ако се абстрахираме от някои съмнителни анонси, като например нисколихвените кредити за млади хора, можем да отсеем едни 15 точки, т.е. половината, при които възниква въпросът: КОЙ?

Кой ще ремонтира второкласните и третокласните пътища, сиреч регионалната мрежа? Правителството и Агенция „Пътна инфрактура”? Трудно ми да е повярвам. Кой ще строи детските градини, за да изпълни обещанието, че няма да остане нито обхванато дете в страната? Правителството? Кой ще ограничи корупцията в обществените поръчки? При това обществените поръчки, които в огромната си част, задавани от централната администрация? Правителството? Кой ще намали наполовина населените места, засегнати от воден режим? Пак правителството ли?

Изреждам всички тези въпроси не за друго, а защото в първия стълб от програмата на партията са заложени политиките за развитие на гражданското общество и за силно местно самоуправление. И защото на конференцията в тази партия, отчетливо бе употребено понятието децентрализация.

В случай, че намеренията на „България на гражданите” в тази посока са сериозни, то всичко това би трябвало да бъде видяно през секторните политики, които тя предлага. С други думи би трябвало да видим ефектите от една реформа, при която централното правителство сдава власт и правомощия към самоуправляващи се региони, а също така и към бюджетно и данъчно еманципирани общини.

Как да повярва човек на такива предложения, ако не регионалните власти, а правителството ще ремонтира локалните пътища? Как да приемем визията за обществените поръчки и централизирания подход, когато е ясно, че една същинска децентрализация преразпределя основно заявителите на тези поръчки в посока на регионалните и местните власти?

Дали в предизборната платформа на „България на гражданите” секторните политики ще бъдат пречупени през новите субекти на властта и изобщо през най-голямото възможно връщане на власт на гражданите, властта да управляват своите дела на местно и регионално равнище, предстои да видим.

Впрочем, същият проблем ще и има и ДСБ. И тяхната предизборна платформа ще бъде добър индикатор за това дали имат намерение да се справят с един от най-тежките проблеми, наследени от социализма – централизацията и концентрацията на властта в центъра.

Твърдя, че наред с реформата в правосъдието, решаването на този проблем също може да срещне силен отклик сред гражданите. Ако сега, то във съвсем обозримото бъдеще. За добро и за лошо, местния и локален патриотизъм у нас е дремещо буре с барут. И е много важно, кой ще го призове и кой ще успее да направлява този процес в условията на тежка и продължителна административна и местна реформа.

Не съм оптимист в това отношение. Не смятам, че в тези две партии е вървял сериозен дебат по тези въпроси. Но знам едно – правовата държава и субсидиарността в управлението (а значи и включването на гражданите в него) не са празни думи. Единствено тяхното сбъдване може да спре маргинализирането на дясното. И дори един ден да го изправи на крака.

От блога на Пламен Даракчиев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.