Защо няма да гласувам?

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

Какви ли сме хората, които няма да гласуваме на предстоящите избори? Сигурно сме много различни, но имаме и нещо общо. Очевидно ние сме  тези, за които просто няма да има избор.
Ние сме тези, които не приемаме нито издърдорването на политиката от Бойко Борисов и неговия „бащински” футболно-магистрален популизъм, нито обещавания от бившите комунисти радикален ляв завой, да не говорим за истерично-апокалиптичните видения на Волен Сидеров. А колкото и „до болка познати физономии” успеем да кандидатираме от полуживите „сини“ и „жълти“ клонинги и мутанти на прехода, дори и да са от „европейско тесто“ като Меглена Кунева, няма да постигнем нищо повече освен едно едва забележимо лястовиче  „изцвъкване“ върху толкова тягостния ни политически пейзаж.

Предполагам, че много „възторжени активисти“ ще се тупат патетично по гърдите, че граждански дълг е да се гласува и ще питат „пораженци“ като мен „Защо няма да гласуваш?“ Защото съм уморен, много уморен от гласуване и чакане „да паднат на коча мъдете“. Но поне няма да бъда сам, а ще имам достатъчно сподвижници.
Просто не мога да си представя, че граждански активните хора с отношение към образованието, здравеопазването, предприемачеството, новите технолгии и устойчивото развитие, които не са могли да запомнят за 4 години нито едно име и нито едно смислено изречение от политически импотентното и бездарно парламентарно мнозинство, биха гласували (отново) за ГЕРБ.

Или пък обикновените граждани, които са сърбали попарата на Виденовци и Лукановци, които са достатъчно интелигентни, за да разберат, че е невъзможно да се повишат пенсиите с 80%, без да се повишат цените с два пъти по толкова. Те трябва да са полудели, за да гласуват за БСП. Отново ли да преживяваме „мокри“ руски сънища и да срещаме пъплещи агенти на ДС на „всеки километър“. А може би да гласуваме за тези от протестиращите, които искат да се отворят отново 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това ли искаме и ние? Я да си останем по-добре вкъщи.

А европейски мислещите българи? Тези, които още вярваме, че приемането на България в ЕС и НАТО е едно от най-знаменателните събития в историята ни, сравнимо с приемането на християнството преди повече от хилядолетие или в по-ново време – със създаването на третото българско царство преди повече от столетие.
Ние за кого да гласуваме? За стопроцентовите „родени“ европейци като Яне Янев, Веселин Марешки и Делян Пеевски? А може би за „Атака“? За комплексарския национализъм на Сидеров, последователят на Рафаел Кореа и Уго Чавес? Или по-добре да гласуваме за изконния български провинциализъм, дирижиран от корифеи като Божидар Димитров и Вежди Рашидов. Да, може би за тях бих гласувал, но се страхувам.

Страхувам се, че отново ще се повтори познатата до болка картинка, описана от покойния ми приятел, страхотния Атанас Славов:

„Няма такава държава, няма такава нация, няма такъв народ! Просто – един външен клозет от времето на Възраждането, и всички са си навряли главите край вонящата дупка на свидното минало. Единствено краката им стърчат навънка, само че обути в непрани домашни вълнени чорапи.”

Никога досега българското общество не е било по-разделено, по-объркано и по-безпомощно в навечерието на парламентарни избори. Никога досега, от 1990 г. насам, толкова много избиратели не са си поставяли с такава настойчивост въпроса – има ли полза от моя глас? Не знам как е с вашите гласове, но от моя глас няма никаква ПОЛЗА.

Ще си остана в къщи и ще си чета „Бяла приказка“ от Валери Петров. Нека да завършим с един великолепен цитат:

УМОРАТА

Ей я, умората, ей я, умората,
ей я най-сладката сладост на хората.
Ей я, умората, тихичко пееща,
ей я, умората, люлки люлееща.
Стига напрягал си детските мускули!
Колко по-силни от теб са напускали
боя с врага в резултат на умората…

Гениални стихове, писани в друго време, с друг философски подтекст, но звучащи толкова актуално…

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.