Все повече венецуелци търсят убежище в САЩ

Броят на венецуелците, които търсят убежище в САЩ, се увеличи рязко и това накара много хора да сравнят положението в страната с комунистическа Куба от началото на 60-те години.

Дружбата между Уго Чавес и Фидел Кастро не е тайна за никого. Ситуацията във Венецуела все повече напомня за Куба през 60-те години, а броят на емигрантите в САЩ скочи драстично. Снимка: Ройтерс

Докато популисткият президент Уго Чавес затяга хватката си около петия в света производител на петрол, заможни хора и представители на средната класа бягат от Венецуела, точно както много кубинци, след като Фидел Кастро взе властта в Хавана преди повече от 40 години.

През 1998 година, когато Чавес беше избран за първи път, само 14 венецуелци получиха убежище в САЩ. Според новите данни на американските граждански и имиграционни служби, в периода 30 септември 2005 – 30 септември 2006 година броят на получилите убежище венецуелци е нараснал на 1086.

Търсещите убежище са само малка част от огромния брой емигранти, твърдят венецуелски активисти във Флорида. Според тях в САЩ живеят нелегално или с просрочени визи близо 160 000 венецуелци.

Критиците на Чавес твърдят, че броят им може рязко да нарасне, ако венецуелският лидер, който нарича несъгласните с него „терористи“ и „фашисти“, продължи да преследва мечтата за социалистическа революция през 21-ви век.

„Не се съмнявам, че средната класа и тези, които имат интерес да се запази предишната Венецуела, с основание се страхуват за препитанието си, а в някои случаи за сигурността си. Режимът става по-суров, а държавата се намесва във всички сфери на икономическата и социалната активност“, заяви Риордън Роет, ръководител на латиноамерикански изследвания в университета „Джонс Хопкинс“.

По броя на хората, получили убежище в САЩ, Венецуела се нарежда на 11-то място – далеч зад държави като съседната Колумбия и силно обеднялата Хаити. Миналата година обаче венецуелците, получили убежище, станаха повече от гражданите на размирни страни като Ирак, където нивото на насилие е твърде високо.

Това разгневи правителството на Чавес и онези, които го приемат като неочакван удар на Вашингтон срещу социалистическата му политика и явния му антиамериканизъм. Те твърдят, че Венецуела не е деспотична държава и предоставянето на убежище на нейни граждани е начин да се постави правителството й в неловко положение. Гневът им се засилва от факта, че влиятелни американски законодатели от Флорида с кубински произход, настроени против Кастро, явно поддържат бягащите от Венецуела. Те са настроени против Чавес и са негови яростни критици, главно заради тесните му връзки с Куба.

Критици твърдят, че търсещите убежище основателно протестират срещу президент, който се държи като диктатор и води Венецуела към комунизъм от кубински тип, с което ги принуждава да търсят спасение в чужбина.

„Никой не тръгва да емигрира, ако се чувства добре в родината си“, заяви противникът на Чавес Карлос Фернандес, който беше задържан във Венецуела през февруари 2003 година.

57-годишният Фернандес беше обвинен в гражданско неподчинение и измяна за това, че в периода декември 2002 – януари 2003 година оглави стачка срещу президента, която се отрази негативно на венецуелската икономика. Преди да избяга в САЩ той отговаряше за товарните превози и оглавяваше Федералната търговско-промишлена камара Федекамарас. Днес Фернандес живее в богатото предградие Уестън във Форд Лодърдейл, известно сред местните като „Уестънцуела“.

Преди да избяга през декември 2004 година, 54-годишният Орасио Медина беше председател на работниците в петролния бранш във Венецуела. Той твърди, че е емигрирал заради заплахи с убийство и неоснователна заповед за арест заради главната му роля в двумесечната стачка. Медина също живее в Уестън и твърди, че е един от хилядите бивши служители на държавната петролна компания „Петролеос де Венецуела“, които сега работят в чужбина – от канадската провинция Алберта до Аржентина.

„Чавес ни обвини, че сме терористи“, разказва Медина. „Мога да работя всичко, стига да е достойно и порядъчно“. Откакто е напуснал Венецуела, Медина е работил какво ли не – от инспекции на домове до доставка на пици. „Никога не бих се съгласил да работя за правителство като това на Чавес“, казва той.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.