Все повече венецуелци търсят убежище в САЩ
Броят на венецуелците, които търсят убежище в САЩ, се увеличи рязко и това накара много хора да сравнят положението в страната с комунистическа Куба от началото на 60-те години.
Докато популисткият президент Уго Чавес затяга хватката си около петия в света производител на петрол, заможни хора и представители на средната класа бягат от Венецуела, точно както много кубинци, след като Фидел Кастро взе властта в Хавана преди повече от 40 години.
През 1998 година, когато Чавес беше избран за първи път, само 14 венецуелци получиха убежище в САЩ. Според новите данни на американските граждански и имиграционни служби, в периода 30 септември 2005 – 30 септември 2006 година броят на получилите убежище венецуелци е нараснал на 1086.
Търсещите убежище са само малка част от огромния брой емигранти, твърдят венецуелски активисти във Флорида. Според тях в САЩ живеят нелегално или с просрочени визи близо 160 000 венецуелци.
Критиците на Чавес твърдят, че броят им може рязко да нарасне, ако венецуелският лидер, който нарича несъгласните с него „терористи“ и „фашисти“, продължи да преследва мечтата за социалистическа революция през 21-ви век.
„Не се съмнявам, че средната класа и тези, които имат интерес да се запази предишната Венецуела, с основание се страхуват за препитанието си, а в някои случаи за сигурността си. Режимът става по-суров, а държавата се намесва във всички сфери на икономическата и социалната активност“, заяви Риордън Роет, ръководител на латиноамерикански изследвания в университета „Джонс Хопкинс“.
По броя на хората, получили убежище в САЩ, Венецуела се нарежда на 11-то място – далеч зад държави като съседната Колумбия и силно обеднялата Хаити. Миналата година обаче венецуелците, получили убежище, станаха повече от гражданите на размирни страни като Ирак, където нивото на насилие е твърде високо.
Това разгневи правителството на Чавес и онези, които го приемат като неочакван удар на Вашингтон срещу социалистическата му политика и явния му антиамериканизъм. Те твърдят, че Венецуела не е деспотична държава и предоставянето на убежище на нейни граждани е начин да се постави правителството й в неловко положение. Гневът им се засилва от факта, че влиятелни американски законодатели от Флорида с кубински произход, настроени против Кастро, явно поддържат бягащите от Венецуела. Те са настроени против Чавес и са негови яростни критици, главно заради тесните му връзки с Куба.
Критици твърдят, че търсещите убежище основателно протестират срещу президент, който се държи като диктатор и води Венецуела към комунизъм от кубински тип, с което ги принуждава да търсят спасение в чужбина.
„Никой не тръгва да емигрира, ако се чувства добре в родината си“, заяви противникът на Чавес Карлос Фернандес, който беше задържан във Венецуела през февруари 2003 година.
57-годишният Фернандес беше обвинен в гражданско неподчинение и измяна за това, че в периода декември 2002 – януари 2003 година оглави стачка срещу президента, която се отрази негативно на венецуелската икономика. Преди да избяга в САЩ той отговаряше за товарните превози и оглавяваше Федералната търговско-промишлена камара Федекамарас. Днес Фернандес живее в богатото предградие Уестън във Форд Лодърдейл, известно сред местните като „Уестънцуела“.
Преди да избяга през декември 2004 година, 54-годишният Орасио Медина беше председател на работниците в петролния бранш във Венецуела. Той твърди, че е емигрирал заради заплахи с убийство и неоснователна заповед за арест заради главната му роля в двумесечната стачка. Медина също живее в Уестън и твърди, че е един от хилядите бивши служители на държавната петролна компания „Петролеос де Венецуела“, които сега работят в чужбина – от канадската провинция Алберта до Аржентина.
„Чавес ни обвини, че сме терористи“, разказва Медина. „Мога да работя всичко, стига да е достойно и порядъчно“. Откакто е напуснал Венецуела, Медина е работил какво ли не – от инспекции на домове до доставка на пици. „Никога не бих се съгласил да работя за правителство като това на Чавес“, казва той.