Затворени етнически светове заплашват единството на Франция

Асошиейтед прес

Улиците на един от най-проблемните жилищни комплекси в района на Париж, в който имигрантите стават все повече, носят имена като „Сезан“, „Пикасо“ и „Утрило“, сякаш за да оставят отпечатъка на френското културно наследство в душите на неговите жители.

Но нито имената на големите майстори, нито пък идиличните образи, извиквани от въображението от името на комплекса „Ле Боске“ (на френски – горичка), пресъздават действителността в това типично френско гето – затворен свят, в който мнозина от обитателите не говорят френски.

Равнището на престъпността е високо, безработицата се оценява на около 40 процента – близо четири пъти повече от средното ниво за страната. Кметството на община Монфермей не предостави официални данни.

Само на 17 км от Париж, „Ле Боске“ е на светлинни години от света на парижани.

Подобно на другите жилищни комплекси около големите градове във Франция, този също носи белезите на уникалния интеграционен модел, при който новодошлите от далеч биват асимилирани от френската култура, сливайки се с нея без значение на произхода им. Въпреки свенливия дебат френските власти, независимо от политическата окраска, подкрепят френския модел, сляп за всичко различно – пълна противоположност на американската представа за общество, богато на различия и кипящо от енергия.

Разноликото общество във Франция често пъти е разглеждано като антитеза на американското – расата и етносът във Франция не се отразяват в преброяването на населението и няма нужда от права на малцинствата, защото всички споделят обща идентичност – да бъдат „французи“. Мнозина французи изтръпват, когато чуят думата „мултикултурализъм“.

Но жилищни комплекси като „Ле Боске“, често отрязани от градовете заради лош достъп до мрежата на градския транспорт, повдигат въпроси за това до колко в действителност се осъществява асимилация във Франция и дали френският модел на интеграция – който от дълго време е гордост на нацията – не се изчерпва.

Дори имигрантите мюсюлмани от бившите френски колонии в Северна Африка – мнозина от които трето поколение и съставляващи голяма част от жителите на „Ле Боске“ – далеч не са се приобщили.

За Патрик Симон – водещ демограф, френският модел има фундаментални дефекти, които с времето стават все по-видими.

„Това е модел, основан на незабелижимост на разликите“, каза Симон. Проблемът е, че малцинствата са все по-видими, много от тях произхождат от бившите френски колонии в мюсюлманската Северна Африка и „тъй като ги виждаме, ние не можем да игнорираме съществуването им“.

Дори и гражданите второ и трето поколение с имигрантски произход се смятат за различни и биват третирани по съответния начин.

На статистиците не е позволено да преброяват хората според произхода им, което затруднява изследванията.

Но традиционният образ на Франция от пощенските картички с черковни камбанарии, кацнали над спокойно население с барети на главите и багети в ръцете, бе преобърнат с главата надолу в департамента Сена – Сен Дени в областта Ил дьо Франс, североизточно от Париж.

Френските крале са погребвани в голямата катедрала на Сен Дени – главния град на департамента – но традиционните малцинства са мнозинство в района.

Изследване на Симон оценява дела на имигрантите и техните потомци на 75 процента от населението на града. То включва хората от отвъдморските територии на Франция (8 процента), които са французи, но цветнокожи. Безработицата е била 16,5 процента през 2009 г. според Националния институт за статистически и икономически изследвания. Но икономическите лидери са от бялото малцинство, каза Симон, поставяйки под още по-силно съмнение схващането, че имигрантите и децата им са успешно асимилирани.

В „Ле Боске“ най-честото оплакване е лошият достъп до обществен транспорт и изолираността, която поддържа отчуждеността на комплекса от останалата част на Франция. Пътуване с автобус до Париж трае 90 минути.

„Правят всичко възможно, за да ни държат затворени в нашата общност“, каза 34-годишен мъж от алжирски произход, роден във Франция. Както повечето жители на тези жилищни комплекси, мъжът, който работи в частна пожарна, отказа да се представи с името си.

Дискриминацията е част от живота във Франция за малцинствата, а проучване на компанията Ипсос, публикувано тази година във вестник „Монд“, не показа никакви признаци за отслабване на този феномен. Седемдесет процента от запитаните смятат, че „във Франция има твърде много чужденци“. Това се отнася преди всичко за мюсюлманите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.