Владимир Путин и Светите земи
Неотдавна Владимир Путин заведе служители в пищния нов еврейски музей в Москва на среща за междуетническите отношения. След кашерна закуска и кратка обиколка с хасидски равини той изрази своето въодушевление, че дори в Израел няма толкова внушителен комплекс. Путин, който е първият руски лидер, посещавал Израел (два пъти), едва ли би могъл да покаже по-голямо въодушевление към еврейската държава.
Въпреки това Русия продължава да гласува за палестинците в ООН, да кани Хамас в Москва, да помага на Иран за ядрената му програма и да продава ракети на Сирия, които след това попадат в ръцете на ливанската групировка Хизбула. Всъщност отношенията на Русия с Израел са белязани от известна двойственост от основаването му през 1948 г. Сталин подкрепяше и въоръжаваше Израел с надеждата да го използва като съюзник срещу Великобритания и Америка, но въпреки това убиваше еврейски антифашистки лидери у дома и превърна антисемитизма в държавна политика.
След Шестдневната война през 1967 г. Москва скъса дипломатическите връзки с Израел и в последвалата война на изтощение не само въоръжаваше и обучаваше арабските сили, но и тайно изпращаше военновъздушни ескадрили. Масираното използване на руски ракети от Сирия и Египет във войната Йом Кипур през 1973 г. накара Израел да си даде сметка, че „руското въоръжение може временно да ни съкруши“, както се изрази Ефраим Халеви, бивш директор на израелската служба за сигурност Мосад.
Когато през 1991 г. Михаил Горбачов възобнови дипломатическите връзки с Израел, Съветският съюз беше на ръба на разпадането. Но след като Русия стана настъпателна при управлението на Путин десет години по-късно, завръщането в Близкия изток беше само въпрос на време, казва анализаторката на руско-израелските отношения Татяна Карасова. Мотивите бяха прагматизъм и пари. Благосклонното отношение на Израел към войната на Русия в Чечения през 1999 г. го направи естествен съюзник. Но търсенето на руски оръжия от нейните някогашни арабски клиенти ги направи неустоим пазар.
Официално Москва продължава да подкрепя палестинците. Въпреки това на лично ниво Путин изглежда се възхищава на безмилостното отношение на Израел към неговите врагове и особено на твърдата му позиция, когато разговаря с най-големия си приятел, Америка, пример за което беше неотдавнашното напрежение между президента Барак Обама и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Александър Шумилин от изследователския Институт за САЩ и Канада казва, че двойствеността на Русия разкрива липса на ясна стратегия, ненавист към сложностите и предпочитане на решения за момента.
Симпатиите на Путин към Израел бяха подсилени от разпаления му интерес към Светите земи. Израел го накара да се чувства задължен, след като през 2008 г. се съгласи да върне на Русия област в Ерусалим, наречена Сергеевия двор, представляваща част от руските постройки, принадлежали на Московската патриаршия и продадени през 1964 г. за товар портокали. Израел също така спря военните доставки за Грузия след войната през 2008 г. В замяна на това Кремъл обеща да не продава пряко на Иран система за противовъздушна отбрана „С-300“.
Бившият израелски посланик в Москва Зви Маген казва, че откакто миналата година Путин се върна на президентския пост в Русия, двустранните отношения са по-добри отвсякога. Една от причините е роденият в Съветския съюз бивш израелски външен министър Авигдор Либерман (който сега е съден по обвинения в злоупотреба с доверие). Три дни след манипулираните избори за Държавната дума в края на 2011 г. Либерман беше първият чуждестранен политик, който поздрави Путин за победата на партията му и каза, че неговите наблюдатели не са забелязали нарушения.
Либерман винаги е имал силни позиции сред влиятелната руска диаспора в Израел. Фактът, че Путин не е опетнен от антисемитизма, характерен за мнозина от бившите му колеги в КГБ, също го издигна в очите на еврейските лидери в Русия.
Въпреки това антиизраелският коментатор Максим Шевченко настоява, че отношенията на Русия с Израел не трябва да излагат на опасност подкрепата й за антиамериканската коалиция, включваща Иран и Сирия. Той описва гражданската война в Сирия като воден чрез подставени групировки конфликт между НАТО и Саудитска Арабия, от една страна, и Русия и Иран, от друга. Въпреки някои опити на руски дипломати да установят контакт със сирийската опозиция, защитата на режима на Башар Асад остава приоритет за Кремъл – не на последно място като част от неговия антиамериканизъм у дома.
В реч пред военни и цивилни служители начело с Путин руският министър на отбраната Сергей Шойгу потвърди плановете за постоянна военноморска флотилия в Средиземно море, която да „защитава руските национални интереси“. Руският военен анализатор Павел Фелгенхауер казва, че също е вероятно Сирия да получи система за противовъздушна отбрана „С-300“, която да я пази от възможни въздушни удари.
Руски служители настояват, че задържането на Асад на власт е добре за Израел. Неговото падане почти със сигурност би довело до възход на ислямските фундаменталисти в Сирия. „Няма нищо лошо да поддържаме добри отношения с Израел, въпреки че неговото създаване беше голяма грешка на Сталин“, казва в заключение Шевченко. Израелците могат да бъдат извинени, ако намират великодушието на Шевченко за доста смущаващо.
БТА