Йоджалан, кюрдите и бъдещето на Турция

Зехра Джаджан е седнала на ръба на пресен гроб, обсипан с цветя, и тихо се моли. В него лежи 30-годишният й син, чието бунтовническо име означава „въстание“ на кюрдски. Той е бил убит през януари при сблъсък с турската армия на иракската граница.

Стотици от неговите колеги бойци от Кюрдската работническа партия (ПКК) също са погребани в гробището Йенишехир в Диарбекир. Гробовете им се отличават по червените, жълти и зелени ленти, окичени на надгробните им камъни.

Преди няколко години би било немислимо гробовете на бунтовници да бъдат маркирани или пък опечалена майка да говори на кюрдски. „Не можем да повярваме колко свободни са тук кюрдите. В Сирия ни беше страх да говорим на кюрдски дори с роднините си“, казва Ярин Аби, наскоро пристигнал сирийски кюрдски бежанец.

Най-драматичният обрат досега беше, когато турският премиер Реджеп Тайип Ердоган каза в края на декември, че правителството му води преговори с лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, който е в затвора, след като беше заловен през 1999 г.

Предварителна договорка, за която се твърди, че е била постигната между Йоджалан и шефа на разузнаването Хакан Фидан, би могла да проправи пътя за историческо споразумение между турци и кюрди. Критиците на Ердоган недоволстват, че на карта е заложено единството на републиката.

Но за турските кюрди, чиито предци са се борили рамо до рамо с Ататюрк, само за да видят как дадените обещания за автономия няма да бъдат спазени и как идентичността им ще бъде жестоко потъпкана, справедливостта може би най-накрая ще възтържествува.

Контурите на пакта се съдържат в писма от Йоджалан, предадени от прокюрдската Партия за мир и демокрация на бунтовническите командири в контролирания от кюрди Северен Ирак и в Европа. Споразумението е амбициозно, но просто. ПКК ще се откаже от 29-годишната си борба за самоуправление. Самият Йоджалан казва, че сега подкрепя унитарната държава.

В замяна парламентът, в който доминира Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, ще приеме реформи, които позволяват на кюрдите да гонят политически цели без риск да бъдат пратени в затвора, а хиляди активисти, задържани дори по най-необосновани обвинения, ще бъдат освободени.

Като част от това сегашната конституция, съставена от генералите след преврат през 1980 г., ще бъде заменена от „напълно демократичен“ основен закон, който отговаря на исканията на кюрдите. Членът, в който пише, че всички турски граждани са „турци“ ще бъде премахнат, както и друг, който забранява образованието на кюрдски език. Регионалната автономия също ще бъде засилена.

При сегашната централизирана система „ръцете ми са вързани напълно“, казва Осман Байдемир, кметът на Диарбекир от ПМД. Байдемир, който е изправен пред 24 съдебни дела за престъпления, отнасящи се до тероризъм, се оплаква, че дори не му е било позволено да нарече местен парк на името на (турски) правозащитник, „защото валията (на Анкара) каза не“.

Конфликтът в Сирия, където кюрдска групировка, свързана с ПКК, набира почва, заплашва да се пренесе отвъд границата. Мирът с кюрдите е съществено важен, ако Турция иска да осъществи мечтите си за регионално лидерство.

„Политическата кариера на премиера е заложена на карта, той е напълно искрен,“ казва Галип Енсариоглу, депутат на ПСР от Диарбекир. Не всички са убедени. Някои смятат, че споразумение с кюрдите е тактика, за да подкове Ердоган амбициите си да стане първият пряко избран президент, когато Абдуллах Гюл оваканти президентското кресло догодина.

Той иска да увеличи правомощията на поста „в стил ала франка“, което според неговите критици би могло да го превърне в диктатор. Докато главните опозиционни партии са твърдо против, Ердоган започна да ухажва ПМД, чиято подкрепа би му спечелила парламентарно одобрение, така че една нова конституция да бъде поставена на референдум.

Президентът Ердоган

Минути от скорошна среща между Йоджалан и ПМД потвърждават, че въпросът за президентството е на масата. За да се увери, че бъдещи саботьори (в т.ч. Иран и Сирия) не използват стотиците бойци на ПКК, базирани в Турция, Ердоган настоява те да се оттеглят в Северен Ирак.

През следващите дни Йоджалан се очаква да призове хората си да накарат оръжията да замлъкнат. По всяка вероятност ще го направят; в жест на добра воля те освободиха миналата седмица осем турски пленници. Ако и армията от своя страна спре атаките, които все още продължават като част от политиката на Ердоган за моркова и тоягата, може най-накрая да произлезе мир.

Сложният момент е да бъдат накарани обикновените турци и кюрди да се включат. Скорошни проучвания на общественото мнение показват, че повечето подкрепят преговорите, както и че мнозинството подкрепя ПСР. Но къде ще поставят хората линията? Далеч повече от гръмките думи на Ердоган срещу алкохола и абортите, невъзмутимият му авторитаризъм е това, което безпокои много турци.

Например Турция стана водеща в света страна по брой на журналистите, пратени в затвора, като много от тях са кюрди. Все пак поддръжниците на Ердоган възразяват, че напредъкът, постигнат от Турция през последното десетилетие, включително усмиряването на армията и започването на преговори за членство в ЕС, е резултат от куража на Ердоган и от непрекъсваното управление на ПСР. Единствено президентска система би могла да предотврати парализата, която Турция изтърпя преди идването на власт на ПСР.

Както казва един кюрдски политик, по-силно президентство не е твърде висока цена за една нова конституция, която е трамплин към по-широко самоуправление. Същинският проблем на кюрдите е липсата на доверие, произтичаща от десетилетия на потъпкване и измами от страна на една непроменена турска държава, както те я разглеждат.

Подобно недоверие личи и на гробището Йенишехир, където Йълдъз Чапраз извършва ислямския ритуал за изкъпване на труповете. Кюрдските семейства не смятат, че държавните представители „проявяват уважение“. Обвиненията й визират бойците на ПКК, чиито тела са толкова разпокъсани, че „не можем да ги покажем на близките им“, шепне тя.

Междувременно г-жа Джаджан повтаря добре познатия рефрен, че „оръжията ни спечелиха правата“. Дали те могат да се откажат без да получат железни гаранции?

Миналото на Ердоган показва, че той има уменията и смелостта да излекува най-голямата рана на Турция. Смелият начин, по който се отнесе към иракските кюрди, бе сред най-успешните му външнополитически ходове.

Ако Ердоган сега приеме да бъде президент с правомощията, които сегашната институция има, а не като френски тип владетел, това за известно време ще успокои подозренията за неговите мотиви и ще проправи пътя за конституция, подкрепяна не само от кюрдите, но и от турците с всякаква политическа и етническа принадлежност.

Още по темата: Йоджалан призова бойците на ПКК да спрат огъня и да се изтеглят от Турция

Кюрдският бунтовнически лидер Абдуллах Йоджалан призова бойците си да прекратят военните действия и да се изтеглят от Турция, съобщиха световните агенции. Призивът е част от мирен процес, който е най-голямата надежда досега за прекратяване на 30-годишния конфликт, отнел живота на над 40 хил. души, коментира Ройтерс. „Нека оръжията бъдат накарани да замлъкнат и политиката да вземе надмощие“, се казва в послание на Йоджалан, прочетено от кюрдски политик на тържествата в Диарбекир днес по повод на кюрдската Нова година Невруз.

„Дойде моментът, когато нашите въоръжени сили трябва да се изтеглят отвъд границите… Това не е краят, а е началото на нова ера“, се казва още в посланието, прочетено на кюрдски и турски език.

Около 250 хил. души се събраха на празненствата в очакване да изслушат призива на Йоджалан. В тържествена атмосфера в доминиращо кюрдския град Диарбекир хората развяваха знамена и носеха плакати на кюрдския лидер, като скандираха лозунги за неговото освобождаване.

Йоджалан се намира в затвора от залавянето му в Кения през 1999 г. досега. От месеци той води преговори с турското разузнаване за разоръжаване на бунтовниците с цел прекратяване на десетилетния конфликт, посочва ДПА.

По-рано тази седмица той загатна, че ще предложи пътна карта за мир. Кюрдски политици, които се срещнаха с него, потвърдиха намерението му да призове за прекратяване на огъня на Невруз. Някога дори самата възможност за преговори с ПКК, смятана за терористична организация от САЩ, ЕС и Турция, щеше да предизвика гнева на повечето турци, които държат Йоджалан лично отговорен за кръвопролитията.
БТА