„Икономист“: Протестите в България са срещу бедността

Отчаяни демонстрации срещу мимолетно правителство

Шестима души се самозапалиха в България за по-малко от месец, трима от тях починаха. Обществото е особено шокирано от смъртта на самозапалилия се Пламен Горанов, 36-годишен фотограф любител и катерач, който бе наречен българският Ян Палах – символ на протестите, разтърсили България през последните седмици.

Самозапалването не е ново явление в България – според благотворителната организация „Лекари без граници“ в България с население от 7,3 милиона в годините 1982 – 2003 г. е имало средно по 7,4 самозапалвания годишно, повечето с политически мотиви.

Но сегашната вълна от протести и готовността на отделни хора да се принесат в жертва за политически цели е по-силно изразена от когато и да било след рухването на комунизма.

Протестите свалиха правителството на Бойко Борисов, който подаде оставка миналия месец. В началото на март президентът Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет начело с Марин Райков, бивш посланик във Франция, който е и външен министър.

В деня, когато президентът обяви състава на служебното правителство, стотици протестиращи хвърлиха ролки тоалетна хартия срещу парламента и пометоха около него с метли, носейки табели „Да изметем боклука“.

Новото правителство, в което преобладават компетентни технократи, не може да направи много преди парламентарните избори на 12 май. Вицепремиерът и министър на труда Деяна Костадинова казва, че правителството ще се опита с ограничените си ресурси и в малкото време, с което разполага, да помогне на най-уязвимите групи от населението.

През февруари безработицата надхвърли 12 на сто и е най-високата от 2005 година. Повече от 22 на сто от населението живее под официалната граница на бедността. Средната заплата е 400 евро (517 долара).

Българите са изтощени от развихрилата се корупция, лошото управление на обществения и на частния сектор, от безполезната администрация, високата безработица и беднотията. „Дълбоката причина на политическата криза е бедността“, твърди Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

Въпросът е кой ще спечели изборите през май и дали победителите ще бъдат в състояние да възстановят спокойствието, да спазват политиката на фискална дисциплина и най-сетне да изчистят Авгиевите обори на корпоративна България.

Това ще помогне на страната да си осигури тъй необходимите европейски средства. Досега тя изоставаше в усвояването на пари от ЕС.

Според резултатите от най-новите проучвания на общественото мнение след оставката на правителството, че ГЕРБ има лека преднина пред социалистическата опозиция и изглежда оставката на Бойко Борисов, смятана от мнозина за тактически ход за запазване на политическия капитал, натрупан от ГЕРБ, явно се е оказала печеливш ход.

По-тревожно е засилването на подкрепата на крайнодясната националистическа партия „Атака“, която ще бъде непредвидимият фактор на изборите: нито една от главните партии не иска да влезе в коалиция с екстремистката група.

БТА