Геополитическа игра в Кипър и епичен сблъсък Меркел – Путин

Ангела Меркел и Владимир Путин на Петербургския форум. Снимка: официален сайт

Безкомпромисният германски канцлер Ангела Меркел най-сетне си намери майстора.

Руският президент Владимир Путин успешно помогна за убеждаването на законодателите на острова – „данъчен рай“ Кипър да отхвърлят драконовския налог върху банковите депозити.

С негативния вот от 36 на 0 гласа кипърските депутати открито предизвикаха германския лидер и накараха демонстрантите да танцуват от радост по улиците.

Путин заклейми плана, разискван през уикенда от европейските лидери в Брюксел, като „несправедлив, непрофесионален и опасен“.

Неговият финансов министър пък заплаши да изтегли кредита от 3,2 милиарда долара, който крепи островната държавица.

Подкрепяната от Меркел мярка, обвързана със спасителния заем за кипърските банки, предполагаше налагане на данък от 6 до 10 процента върху банковите депозити.

Спестителите в страната излязоха на улични протести, а руският президент прояви готовност да ги подкрепи.

Близо половината депозити в кипърските банки са на чужденци. Преобладаващата част от депозитите – приблизително 17 млрд. долара – идват от руснаци, възползващи се от ниските данъци и хлабавото банково законодателство.

Меркел предупреди изрично кипърските лидери да одобрят мярката ако не искат да загубят възможността за по-нататъшна финансова помощ. Германия предоставя основната част от парите по спасителния заем.

Междувременно други – от някои лидери на боксуващи европейски страни до инвеститори от „Уолстрийт“ – се опасяват, че окаже ли се успешен в малък Кипър, подобен план може да бъде приложен в Гърция, Испания или други държави.

Ръководителите на Европейския съюз увериха, че ситуацията в Кипър е уникална.

Налогът обаче разяри стария приятел на Кипър Путин и заплашва да доведе до стълпотворения в кипърските банки, когато тези дни отново отворят, ако това стане.

Планът на ЕС щеше да наложи налог от 6,75 процента на кипърските банкови депозити под 128 894 долара и от 9,9 процента за депозити над тази сума.

Меркел подкрепя данъка, с който биха се събрали 7,5 млрд. долара, за да защити своите данъкоплатци.

Кипърските банки са известни с това, че привличат перачи на пари и извършители на други данъчни измами, и според Меркел би било по-справедливо точно тези вложители да платят сметката по спасителния заем.

След отхвърлянето на подкрепяния от Меркел налог, европейските лидери започнаха да преговарят в Кипър с държавните му ръководители с надежда за изработване на План „Б“.

Меркел заплаши „да дръпне шалтера“ на кипърските банкови заеми, ако не бъде одобрен данъка от 7,5 млрд. долара.

Икономисти в САЩ също изразиха безпокойство от облагането с данък на кипърските спестители, опасявайки се, че това поражда рискове за световната икономика.

„Задаващите политическите насоки европейски лидери се надяват Кипър да се възприеме като специален случай“, казва Джон Лонски, главен икономист в агенцията за кредитен рейтинг „Мудис“.

„Това е наклонена плоскост“, отбелязва Лонски, предупреждавайки, че това може да доведе до наплив в банките в други финансово затруднени страни като Испания и Италия.

Още по темата: Русия е обезпокоена за банковата система на островната държава

Пиер Аврил, в. Фигаро

Ако настъпи масово теглене на депозитите, което да подкопае позициите на кипърските банки, то руските банки биха могли да изгубят 30 до 40 милиарда долара.

Русия наблюдава кипърската болест с безпокойство и известно безсилие. Във вторник, 19 март, бе съобщено, че финансовият министър на Кипър Михалис Сарис, съвсем дискретно, е на визита в руската столица с надеждата да издейства от събеседниците си удължаване с пет години на заем от 2,5 милиарда долара, отпуснат от Кремъл през 2011 година. Лихвата по кредита е по-атрактивна от действаща на пазара в момента (4,5 % годишно).

Само че колкото повече несигурността в Никозия продължава, толкова повече се топи желанието на руските власти да проявят щедрост. Първите мишени на кризата, големите руски банки, които на практика всички имат филиали в Кипър, изглеждат и най-затруднени. Те са обезпокоени не толкова за съдбата на банковите депозити, застрашени да бъдат обложени с данък, колкото от замразяването на трансакциите, наложено от петък на острова.

„Десетте процента данък върху банковите сметки не са най-лошото. Най-голямо безпокойство за големите компании е ограничаването на движението на капиталите“, потвърждава Игор Николаев, директор на консултантската компания FBK.

От началото на 90-те години на миналия век руските компании и банки използват Кипър като данъчен рай, което им позволява да увеличат кредитните операции, като заобикалят предпазните мерки, залегнали в националното законодателство, допринасяйки по този начин за създаването на финансов балон. Те действат по същия начин при емитирането на облигации или при валутните си операции.

Масово изтегляне на авоари

Освен това, според изчисления на Alfa Bank, само 10 % от руските капитали, вкарани на острова, са по кипърски сметки. Останалите 90% след това поемат към други европейски юрисдикции, най-вече към Швейцария – друго много атрактивно място за финансите.

Ако все пак кипърският парламент приеме европейския план, редица икономисти прогнозират, че когато банките на острова отново бъдат отворени, ще станем свидетели на масово изтегляне на авоарите на вложителите и кипърската банкова система вероятно ще се срине, тъй като се основава до голяма степен на руските капитали. При тази хипотеза рейтинговата агенция Moody’s оценява щетите за руските банки на 30 до 40 милиарда долара, което е доста над 2-та милиарда долара предполагаеми загуби от въвеждането на данъка върху депозитите.

Руската банка VTB, която е петата в страната, предложи на 19 март, собствените си средства за реорганизация на банковия сектор в Кипър. Според информации в медиите, които официално бяха опровергани, Газпромбанк пък била предложила финансова помощ в замяна на участие на компанията майка – групата Газпром – в експлоатацията на офшорните находища в Средиземно море. Подкрепа, която би могла да се окаже недостатъчна, имайки предвид нарастващите потребности от финансиране на кипърското правителство.

Кипър играе рискована геополитическа игра

Питър Епс, Хенинг Глойстийн
Ройтерс

В опит да противопостави Русия на Европа, за да спаси икономиката си, Кипър предприе игра на покер с много висок залог, в която почти всеки може да се окаже загубил.

С банки, разтърсени от експозицията към гръцкия дълг, островната държава спешно се нуждае от някакъв начин за спасяване на финансовата й система.

Кипърските политици се надяват да осребрят все още неразработените газови находища във водите край острова и да се наложат като важен източник на енергия в Европа.

Такова развитие обаче все още е на години далеч от осъществяване, а аналогиите с превръщането на Кипър в Катар на Източното Средиземноморие през 20-те години на 21 век може да накарат много кипърци да надценят ръката карти, която сега държат.

През следващите дни Никозия може да се наложи да избере между европейско кредитно споразумение, което ще накаже банковите вложители, в т.ч. както обикновените кипърци, така и много по-богатите руски инвеститори, и споразумение с Москва, за което все още не е известно с какво ще трябва да се обвърже.

В най-лошия случай може да се окаже, че финансовата му система, която има най-голямо участие в икономиката и при това значимо, ще бъде напълно съсипана, както и отношенията с най-близките му съюзници.

Кипърските гръцки представители се надяват, че ускоряването на газовите сондажи ще им помогне да се измъкнат от финансовата дупка. Докато действат за това обаче те задълбочиха напреженията с кипърските турци, които искат съвместни действия и дял от печалбата.

Във Вашингтон и Брюксел има опасения, че обтягането на отношенията между Кипър и Турция може да доведе до конфронтация.

„Кипър може да определи тона за останалата част от Източното Средиземноморие“, казва Ерик Томпсън, директор Стратегически науки към Центъра за военноморски анализи – агенция, финансирана от правителството на САЩ, която съветва американската армия. „Тук финансовата криза и въпросите за газа вървят ръка за ръка. И също тук те неизбежно биват милитаризирани“, добавя той.

Досега около 200 милиарда куб.м. природен газ на стойност 80 милиарда долара по сегашни цени са били открити в находището Афродита в кипърските териториални води, макар че това число все още предстои да бъде проверено.

Това би било достатъчно да покрие около 40 процента от годишното потребление на газ от Европейския съюз. Кипър се надява да започне износ през 2018 г., но според анализатори в областта на енергетиката извличането на газа ще се окаже по-скъпо и по-бавно отколкото си мисли Никозия и запасите на Кипър може да се влеят в една обща пренаситеност на пазара, на който може да се окаже, че дотогава има изобилие на шистов газ от Северна Америка, Русия и дори Европа.

Успешните кипърски правителства разглеждаха по-тесните отношения с Европа като основни в стратегията си да държат Турция настрана и да благоденстват като по-голям регионален играч.

В тясно сътрудничество с Израел те целят да продават газа от Източното Средиземноморие на Европа, която силно желае да се отърве от зависимостта си на понякога ненадеждните доставки от Русия.

Кипърски представители казват, че европейски фирми умишлено са предпочитани пред азиатските и други техни конкуренти при предоставянето на лицензи за нови сондажи, а новото правителство на президента Никос Анастасиадис е склонно да залита дори повече към Европа. Това, както каза пред Ройтерс един представител, може да се изрази и в по-лесен достъп до кипърските военни бази за всякакви европейски военни операции.

Много западни държави използваха острова като логистичен център, за да подпомагат операциите в Ирак и Афганистан. Бившата колониална сила Великобритания поддържа две независими бази там, но се въздържа да ги използва за въздушните удари по Либия през 2011 г. заради чувствителността на кипърската опозиция. Базите са също така пост за подслушване на комуникациите в района на Близкия изток, макар че разузнавателните сателити понижават важността на подобни постове.

До новината, че постигнатото в събота споразумение по спасителен план за Кипър се е провалило, повечето кипърски гърци биха подкрепили дори по-тесни отношения с ЕС. Но щом първоначалните условия в споразумението, при което дори най-дребните вложители щяха да загубят над шест процента от депозитите си, бяха определени като една идея по-добър вариант от обир, в Европа и в частност в Германия се надигна гняв.

С милиарди, обещани за спасението на други икономики от еврозоната на ръба, данъкоплатците в Северна Европа не биха искали да дадат повече.

Някои са на мнение, че Германия, обезпокоена от все по-настъпателната според нея Русия, се надява, че едно спасително споразумение най-накрая ще намали влиянието на Москва над острова и навсякъде в Европа. Кипър отдавна има по-тесни отношения с Москва, основани на бизнес интереси, споделят съвместна антипатия по отношение на Турция и изповядват еднаква християнска православна вяра.

Веднага щом се чу новината, че условията по споразумението са били нарушени, започнаха да циркулират слухове, че Русия, и по-специално газовият гигант Газпром, може да предложат алтернативно споразумение. Газпром отрича съществуването на подобен план. Но в Москва и Никозия в момента се въртят най-различни идеи, много от тях сложни и включващи газови находища, кипърски банки и имоти.

Русия определено би могла да бъде привлечена от достъпа до кипърския газ, затягайки хватката си върху европейските доставки.

Една стратегическа връзка с Кипър може да направи така, че за западните държави да стане по-трудно да използват за военни действия в Сирия базите, и дори да предложи на Кремъл алтернативно средиземноморско пристанище, ако съюзникът Башар ал Асад загуби гражданската война.

Друг е въпросът обаче дали подобно споразумение ще бъде от полза и на Кипър. Островът, който заради турско вето не може да стане член на НАТО, официално беше „необвързан“ по време на Студената война, но не показва голяма склонност да бъде пряк руски сателит.

Споразумение за кредити, предоставени от Русия, може да разреши сегашната банкова криза, но по-голямо влияние на Москва върху кипърските банки може да стресне руските им клиенти. Мнозина преместиха парите си в Кипър точно, за да избегнат ненадеждните руски банки, алчните данъчни служители и ръката на самата руска държава.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.