Кипър на ръба на бръснача

Руско издателство в Лимасол. Снимка: фирмен сайт

Кипър сега се намира на ръба на бръснача, след като в рамките на драматични усилия страната внезапно обяви, че ще преструктурира банковата си система, като наложи големи загуби на едрите вложители на Народната банка с депозити от над 100 хиляди евро.

Изправена пред рухване, след като международната агенция Стандарт енд Пуърс понижи с още един пункт кипърската икономика, Никозия е принудена да следва препоръките на германския финансов министър Волфганг Шойбле, макар че германската страна иска преструктуриране на всички банки в Кипър, а не само на една – Народната банка, така че да могат да бъдат „подстригани“ и останалите големи депозити.

Никозия внесе в парламента законопроекти, които предвиждат ограничаване на движението на капиталите от кипърските банки, след като те отворят врати, за да бъде избегнато изтичане на капитали, и създаване на специален „фонд за солидарност“ с цел да бъде покрита сумата от 5,8 млрд. евро, поискана от Тройката международни кредитори ЕК, ЕЦБ и МВФ , за да може островът да получи спасителен пакет.

На фона на тези нови факти и точно с тази цел снощи Еврогрупата проведе извънредна телеконферентна връзка, като поиска от Кипър да представи официално нов спасителен план и да бъдат гарантирани всички депозити до 100 хиляди евро, за да продължат преговорите с Тройката. На нея бе обсъждано също и прехвърлянето на активите на кипърските банки в Гърция на други местни банки в страната.

В същото време Народната банка в Кипър е принудена да наложи таван от 260 евро на транзакциите през банкоматите, тъй като клиентите й се събраха пред нейните клонове на острова, за да теглят парите си. Протести имаше и пред кипърския парламент от банкови служители, които се страхуват, че могат да загубят работата си, и от вложители, които се опасяват за парите си, ако банката бъде закрита.

Освен ограничения в движението на капиталите от кипърските банки, целта е в този специален „фонд за солидарност“ да бъдат съсредоточени и активи на кипърската църква.

Европейската централна банка (ЕЦБ) даде срок на Кипър до понеделник, за да продължи финансирането на острова. След 25 март такова финансиране ще има само ако е налице антикризисна програма от страна на кипърското правителство, която да бъде съгласувана с ЕС и МВФ, и която да гарантира платежоспособността на кипърските баки.

Условието на ЕЦБ се появи, след като кипърският парламент отхвърли във вторник решението на Еврогрупата да бъдат събрани 5,8 млрд. евро от облагане с данък в размер на 6,75 на сто на малките депозити до 100 хиляди евро и с 9,9 на сто – големите депозити.

Играта с тази „подстрижка“ е жестока, тъй като Никозия не иска да облага с такъв данък банковите депозити. Кипърското правителство обаче е подложено на неистов натиск не само отвътре, но и от Русия, чийто граждани имат сметки в кипърски банки, възлизащи на десетки милиарди евро.

В същото време обаче натискът от ЕС, за да бъде наложена тази „подстрижка“, бе огромен, тъй като се смята, че ако Никозия не се съгласи на този ход, банките в Кипър ще бъдат изложени на риск.

В крайна сметка, това е тяхно решение, каза представител, пожелал анонимност, който познава от първа ръка как се водят трескавите преговори между Кипър, Еврозоната и МВФ. Можем ние, специално ЕЦБ, да направим много, за да бъде избегнато излизане на Кипър от еврозоната, което ще бъде фундаментална катастрофа, но ако те не взаимодействат с нас просто ще останат без пари и след това няма да имат друг избор, освен да печатат собствена валута, допълни той.

Наред с това шефовете на двете най-големи банки в Русия, контролирани от държавата, казаха, че не са заинтересовани да купят банки в Кипър. Нямаме такива планове, заяви Андрей Костин, управител на втората най-голяма банка в Русия VTB, изтъквайки, че това, което интересува неговата банка, е да придобие отново достъп до сметките на своите клиенти. VTB има клон в Кипър, който се нарича Russian Commercial Bank.

Изявления в такъв дух направи и шефът на другата най-голяма руска банка Sberbank.

Още по темата: Кипър – трън в крака на Русия

Каролин-Нели Перо, Франс прес

Руските власти показаха голяма загриженост за съдбата на Кипър, озовал се в центъра на банково цунами, тъй като малкият средиземноморски остров играе важна роля в икономиката на Русия, която може да се надява също да извлече полза от случая, за да укрепи своите позиции там.

Москва бе силно обидена от проекта за облагане с данък на банковите депозити в Кипър до 9,9 процента в рамките на европейски спасителен план, целящ да предпази острова от фалит, тъй като тази безпрецедентна мярка засяга на първо място руските капитали, депозирани на острова заради много привлекателната данъчна ставка.

Но това, което безпокои най-вече Русия, е замразяването на банковите транзакции, подчертава френският икономист Жак Сапир от Висшето училище за социални науки.

Никакъв трансфер на пари не е възможен, тъй като банките, затворени от събота насам, няма да отворят врати преди вторник сутринта и това „би могло да продължи“, тъй като Европейската централна банка заплаши да спре да предоставя ликвидни средства на кипърските банки.

А Кипър е основният чуждестранен инвеститор в Русия, припомня Сапир, и една от основните дестинации на руски капитали, изпращани в чужбина.

„Кипър е известен с явлението „отиване-връщане““, обяснява икономистът Олена Хаврилчик от Център за прогнозни изследвания и международна информация.

„Руските фирми инвестират във фирми, регистрирани по кипърското законодателство, които веднага повторно инжектират равностойната сума в Русия било за да се скрие самоличността на собственика на средствата, било за пране пари“, уточнява тя.

„През 2012 г. 250 милиарда евро са преминали транзитно през Кипър“, посочва Сапир.

„Имайки предвид значителния размер на сумите, които преминават транзитно през Кипър, е възможно руснаците да бъдат принудени да се притекат на помощ на кипърската банкова система в рамките на споразумение, при което запасите от природен газ биха послужили като разменна монета“, отбелязва Сапир.

Тъй като една липса на ликвидни средства може да има последици върху руската икономика.

Той цитира примера на авиокомпанията Аерофлот, която поддържа сметка в Кипър, за да плаща горивото при междинните кацания в Европа, и която може да се окаже притеснена от това да не е в състояние да прави преводи от тази сметка.

„Голям брой от нашите публични структури работят през Кипър и сега техните сметки са блокирани по неразбираеми причини“, изрази съжаление руският премиер Дмитрий Медведев.

Ако Москва трябва да окаже помощ на Кипър, тя би могла да се възползва от това, за да изтъкне претенциите си върху огромните залежи на природен газ, открити в териториалните води на острова.

„Кипърските гърци се въздържаха досега да дадат лиценз за проучвания на консорциуми, доминирани от руски фирми“, посочва Хуберт Фаустман, политически анализатор, работещ в Кипър, който подчертава „разминаващите се интереси“ на двете страни.

Кипър разчита да изнася природен газ към Европа до десетина години и по този начин би могъл да конкурира руското надмощие върху пазари като Германия.

„Но сега кипърците са толкова разгневени на ЕС, че са готови да приемат каквато и да било друга помощ“, подчертава той, като добавя че в кипърското обществено мнение „руснаците се възприемат като спасители“.

Кипърският министър на финансите Михалис Сарис е в Москва от сряда, за да иска разсрочване на кредит от 2,5 милиарда евро и да предложи на Москва „нови инвестиции“. (Сарис отпътува тази сутрин от Русия без постигнати споразумения – бел. ред.)

Непотвърдени информации в печата споменават възможен интерес на руски фирми за финансова подкрепа в замяна участия в банки или в проекти за добив на въглеводороди край южните брегове на острова.

Но Джей Пи Морган смята, че Русия би могла обратното – да бъде изкушена да остави Кипър да потъне, тъй като веднъж излязъл от еврото, „е вероятно, че той ще стане много по-зависим от Русия“.

Москва може също да се възползва от кипърската криза, за да поднови идеята за руска военна база на острова, след като единствената руска база в Средиземно море, разположена в сирийското пристанище Тартус е застрашена от конфликта в Сирия.

„Но е малко вероятно“ Русия да получи база в Кипър, според Фаустман, който подчертава, че островът е „територия на НАТО и САЩ и Великобритания никога не биха приели това“.

За Кипър ще е по-добре да постигне компромис с еврозоната

Европейската централна банка даде на Кипър ултиматум – ако преживяващият трудности остров не се съгласи с приемливия за международните кредитори спасителен план, ЕЦБ ще отреже в понеделник спешните ликвидни средства, които поддържат банковата му система. Това е нещо безпрецендентно. Нито Гърция, нито Ирландия, които получават спешна финансова помощ от ЕЦБ, са били изправени пред такава директна заплаха, посочва в. „Файненшъл таймс“.

Тъй като Кипър е малък и банките му не са толкова силно обвързани в междуноародната система, един провал няма да причини глобални проблеми, каквито биха произтекли, ако друга страна от еврозоната изостави единната валута, отбелязва в. „Вашингтон пост“. Евентуално излизане на Кипър от еврозоната обаче би било шокиращ удар за върховното постижение на следвоенна Европа, успяла да обедини войнствените си нации.

По замисъл еврото трябваше да е толкова непоклатимо, че не са предвидени процедури за излизане от валутния съюз. Лидерите се безпокоят, че ако една страна напусне, може да се засили натискът върху други да я последват, а това бързо ще дестабилизира целия проект, допълва вестникът.

Според сп. „Форбс“ най-богатият човек в Кипър не е руснак, а норвежец, пише френският в. „Фигаро“. За да избегне данъчното бреме в родината си, през 2006 г. 69-годишният днес Джон Фредриксен сменя гражданството си. От Кипър или Лондон той управлява компании, който му носят лично богатство, оценявано на 11,5 милиарда долара.

Фредриксен – син на заварчик – е смятан за „норвежкия Онасис“,защото е натрупал богатството си от петрол и морски транспорт. Установявайки се в Кипър, Фредриксен е успял да се спаси от норвежката данъчна система, но сега не може да избегне кипърската банкова криза, допълва вестникът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.