Залезът на империята Газпром

Лента.ру

„Навремето едва не приватизираха Газпром и вашият покорен слуга върна контрола на държавата в Газпром и според мен постъпи правилно“, заяви през февруари 2012 година Владимир Путин, защитавайки най-голямата компания в страната от тези, които само търсят начини да разделят държавните активи сред „либералите“.

Именно благодарение на Путин през последното десетилетие Газпром се превърна в държава в държавата, здраво защитена от всякакви пазарни катаклизми чрез монопола върху износа на газ.

През последната година възгледите на президента за газовата империя едва ли са се променили, но междувременно за необходимост от реформи заговориха не само противниците на Путин, но и неговите поддръжници.

В средата на март Олег Дерипаска предложи полу на шега в интервю за в. „Файненшъл таймс“ Газпром да бъде разделен на две части – едната да продължи да работи към Европа, а другата да се заеме с развитие на находищата в Далечния изток и Източен Сибир. Както изглежда, за да изнася горивата от тези региони към гладната за енергийни суровини Азия.

Един от най-близките до Путин мултимилионери призна, че Газпром не обръща достатъчно внимание на развитието на Източен Сибир и вече няколко години безполезно се опитва да договори доставки за Китай.

Други критици на „единния Газпром“ имат по-различни мотиви. Вестник „Ведомости“, например, на 18 март писа, че министерството на енергетиката е предложило да се разруши монополът на Газпром в износа на газ. Наистина става дума само за втечнения природен газ и само за потребителите в Европа, но дори това в сегашния момент изглежда едва ли не революция.

Игор Сечин, който в момента ръководи петролния концерн Роснефт и е един от основните съратници на Путин, пък има съвсем различен мотив – той иска да лиши Газпром от монопола му, за да може сам да получи изгодни газови договори и да се бори с Газпром за титлата „най-скъпа компания на страната“.

Мотивите са различни, но същността е една – само след няколко години от миналото могъщество на Газпром може да не остане и следа. И, може би, запазването на монопола на компанията от 2000 година няма да се оценява като едно от най-правилните решения на Путин, а дори може би като негова грешка.

През юни 2008 година ръководителят на Газпром Алексей Милер заяви, че след седем-осем години капитализацията на компанията може да достигне един трилион долара. Голяма част от срока, посочен от мениджъра, изтече, но стойността на Газпром е десет пъти по-малка. През последната година акциите му поевтиняха от 180 до 140 рубли и няма основания да се мисли, се ситуацията скоро ще се прозмени.

Добивът на газ не се увеличава, обемът на износа за Европа намалява. Компанията губи милиарди долари за важни (особено от политическа гледна точка), но явно надценени газопроводи в ЕС. Газпром се кара с европейските потребители, ругае се е европейски чиновници и представители на бивши съветски републики, създавайки си репутацията на „газово чудовище“. Норвегия доставя в Европа обеми газ, сравними с осигуряваните от Газпром, но местните компании не приличат на чудовища.

Газпром е неефективен за акционерите, както и за бюджета на страната. За акционерите – защото при приходи от 150 милиарда долара чистата печалба е едва 40 милиарда долара, а нетният дълг на най-печелившата руска компания надвишава 44 милиарда долара. За бюджета, защото монополът дълго време се ползваше с преференциални ставки по данъка за полезните изкопаеми и постоянно иска от правителството нови отстъпки за милиарди.

За обикновените руснаци смисълът на съществуването на Газпром е евтиният газ. Ако цената на бензина в Русия и в страните, които не добиват петрол, е съпоставима, то потребителите получават газ със значително намаление. Газпром между другото не веднъж се е опитвал да постигне еднаква доходност на газовите доставки за износ и за вътрешно потребление, така че няма голяма заслуга за факта, че руснаците получават евтин газ.

Любимият аргумент на противниците на либерализацията на Газпром е, че ако руските компании се конкурират помежду си за чуждестранните потребители, то цената на газа в договорите ще се понижи. Без тази конкуренция обаче Газпром и така губи пазара, но не от други руснаци, а от чужденци. Така че, ако обемът на доставките от Русия (дори във вреда на цената) може да се увеличи за сметка на демонополизацията на износа, то си струва да се опита.

При условията на относително високи цени на енергийните ресурси и зависимост на Европа от руския газ на недостатъците на Газпром може и да не се обръща внимание. Ако обаче монополистът не се реформира скоро, то още към края на десетилетието или в началото на следващото, когато на пазара ще навлезе газът от Австралия и САЩ, а Европа и Китай ще постигнат напредък в разработването на шистов газ, Газпром от национален актив може да се превърне в национално недоразумение. И тогава ще можем само да свием рамене – май е трябвало да се реформираме по-рано, сега вече е късно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.