Как Камерън ще ограничи „привличащите фактори“ за имигрантите

Консерваторите ще ограничат и достъпа на чужди граждани до социални жилища.

Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън ще обяви днес сурови нови закони, които ще принудят мигрантите да си заслужат правото на лечение чрез Националната здравна служба (НЗС), държавни помощи и общински жилища.

Прекратяването на някои автоматични права има за цел да ограничи британския „привличащ фактор“ и ще засегне лица, идващи в Обединеното кралство както от ЕС, така и извън него. Те включват (но имат много по-широк обхват) мерки за възпиране на румънците и българите, които ще имат право да работят във Великобритания от началото на следващата година.

Опитът на министър-председателя обаче да успокои обществените страхове от имиграцията, протърпя неуспех снощи, когато депутати представиха съкрушителен доклад, който заяви, че Британската агенция за граничен контрол все още е затрупана с изостанали случаи и още не е „годна за целта“.

В речта, която ще произнесе днес, Камерън ще заяви, че имиграцията носи огромни изгоди, но трябва да бъде правилно контролирана. Той ще обещае да сложи край на „лесния достъп“ до системата за социални помощи, като подчертае, че трябва да се сложи край на културата на „нещо срещу“ и спрямо имиграцията, и спрямо социалното подпомагане.

Някои от най-строгите мерки ще са насочени срещу т. нар. „здравен туризъм“. Временни имигранти от страни извън Европейската икономическа зона (ЕЕА) – 27-те страни-членки на ЕС плюс Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, може би ще се нуждаят от частни здравни осигуровки, за да може касата да си върне разходите по лечението им. САЩ и Австралия вече изискват засктрахователно покритие. Може би ще има по-тежки цени за граждани на страни от зоната, предназначени да се търси възстановяване на разходите за лечение от техните правителства.

„Трябва да е ясно, че имаме безплатна Национална здравна служба, не безплатна международна здравна служба“, ще каже Камерън.

Другите му предложения включват:

– граждани на ЕЕА, включително румънци и българи, ще губят правото на помощите за търсене на работа и други социални помощи след шест месеца, освен ако нямат „действителен шанс“ да си намерят работа и могат да докажат, че се опитват да го направят.

– по труден „тест за обичайно пребиваване“, преди имигрантите да получат помощи, свързани с доход.

– местните власти да въведат „тест за местно жителство“ за настаняване в общински жилища, така че имигрантите ще трябва да живеят в даден район от две до пет години, за да влязат в списъка на чакащи.

– премахване на вратичка, позволяваща на лица с просрочена виза да претендират за някои помощи на базата на вноски в националната им осигурителна система.

– кампания срещу нелегалните имигранти, като глобите за наемането им се удвоят до 20 000 паунда на работник, и срещу хазяи, глобени, че са им дали жилище под наем.

Макар трите основни партии да отричат, че са започнали нещо като „надпревара във въоръжаването“ по въпроса с имиграцията, всички те втвърдиха позицията си след изборите през 2010 г., отчасти в реакция на антиевропейската Британска партия за независимост (ЮКИП), която разпали страхове от наплив на румънци и българи. Министрите настояват, че мерките на Камерън са били изработени преди полемиката напоследък, но не е случайно съвпадение, че ограничаването на помощите за безработица ще влязат в сила в началото на следващата година.

Може да последват по-нататъшни мерки относно приемането на деца на имигранти в държавни училища. Държавният министър за имиграцията Марк Харпър заяви за „Скай нюз“: „Искаме да гарантираме, че правилата ни са сред най-строгите в света“.

Многопартийната комисия по вътрешни работи в Камарата на общините обаче предупреди, че десетки хиляди кандидати за убежище, които агенцията за граничен контрол се е отказала да проследи, може би все още живеят във Великобритания. Според нея броят на изостаналите случаи вече е 312 000 – колкото населението на Исландия. „Щом един изостанал случай бъде закрит, още четири нови се откриват“, каза председателят на комисията, лейбъристът Кийт Ваз. „С това темпо ще бъдат нужни 24 години за да се разчистят всички изостанали случаи“.

Депутатите обвиниха шефовете на агенцията, че са ги заблуждавали за изоставането цели шест години, опитвайки се „да заметат грешките под килима“. Те бяха „потресени“ от факта, че бившият шеф на агенцията Лин Хоумър е била назначена за главен изпълнителен директор и постоянен секретар на департамент „Данъци и митници“ и заявиха, че нямат особено доверие в качествата й да ръководи държавна служба. Според тях е „възмутително“, че тя се опитва „да избегне отговорността за провалите си“ в агенцията за граничен контрол.

Хоумър отхвърли острите критики като „неверни и несправедливи“. Тя обвини комисията, че хвърля върху нея вината за проблемите на агенцията, които са се появили дълго след нейното напускане.

Политиката на партиите: Какво ще направи всяка от тях

Консерваторите ще ограничат достъпа на чужди граждани до социални помощи, лечение чрез здравната каса и социални жилища. По-строги действия срещу нелегалните имигранти, включително удвояване на глобите за наемането им.

Лейбъристите признават грешките на предишното правителство. Ще ограничат нискоквалифицираната имиграция. Вероятно ще запазят тавана на торите за квалифицирани мигранти.

Либералните демократи предлагат „задължителна социална гаранция“ от поне 1000 лири за молбите за визи от страни с „висок риск“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.