Намесете се, ако някой си бие детето. Има полза!

Какво трябва да направиш, ако видиш, че дядо бие 2-годишното си внуче? Намесата в чужди семейни отношения изглежда нахалство у нас, но при подобен случай в чужбина отнемат родителски права и вкарват в затвора малтретиращите децата си.

И на мен се случи да видя подобно насилие и нервите ми не издържаха…
Бях на почивка в малко черноморско градче. Още при настаняването си чух, че в съседното бунгало с все сила плаче малко дете, а някакъв мъж крещи по него. Помислих, че нещо временно са се изнервили и зачаках да се усмирят.

И наистина, детето захлипа все по-тихо и накъсано, но тъкмо преди да се успокои, мъжът избухна с още по-страховит глас отпреди: „Идиот мръсен, ще те пребия, ще те унищожа, ти на мен ли ще ми се инатиш бе, гад отвратителна долна!“. Това беше съпроводено с шум, който не разбрах дали бе от блъскане на врати, хвърляне на предмети или физическо насилие над детето, но то се разпищя и изпадна в нова, почти безутешна истерия. Скандалите и ругатните на мъжа се повтаряха всеки път, когато малкото същество се опитваше да се успокои и така цял час, докато детето явно е припаднало или заспало напълно омаломощено.

По-късно видях участниците в инцидента. „Идиотът мръсен“ беше малък, русокос ангел на около две годинки, а насилникът – едър и намръщен възрастен мъж, явно дядо му. Бунгалото обитаваха също бабата и прабабата на детето. Наблюдавах тези възрастни хора и се чудех защо двете жени не взимат отношение към възпитателните методи на злия старец. Съпругата му гледаше безизразно, не обръщаше никакво внимание на детето и палеше цигара от цигара. Прабабата от време-навреме се облещваше злобно срещу момченцето и му размахваше заплашително пръст с думите: „Ще слушаш, ей! Да се научиш да слушаш!“. С това се изчерпваше и нейното внимание. И ако някой трябваше да тича след детето, да го забавлява и „възпитава“, това бе изцяло поверено на дядото. А той очевидно беше някакъв напълно неадекватен психопат.

Вечерта от съседното бунгало пак се разнесоха пак ужасяващи детски писъци, плач и заплахи. Започнах да превъртам в ума си възможностите да се свържа с родителите на детето, с полицията и със социалните служби.

Следващия скандал, придружен с побой над детето, се проведе на отворени прозорци още на другата сутрин, докато си пиех кафето. Чудех се какво да направя. Да нахлуя вътре насред скандалите и боя, и да се включа на страната на детето? Да се обадя веднага на полицията? Кого да помоля да ме свърже с родителите на това дете, те сигурно не знаят какво се случва с него, изпратили са го на море с баба и дядо, а те го премазват от бой и му съсипват психиката! Не издържах, просто скочих към отворения прозорец и изкрещях: „Престанете веднага!“

Престанаха веднага. Детето млъкна, сякаш изненадано от тази намеса, а дядото нито се появи да види кой вика, нито пожела да оспори това, което му беше заповядано. Просто всичко утихна.

Малко по-късно съседите по бунгало се оказаха наблизо на плажа. Тримата възрастни се караха на детето, заплашваха го и не му даваха да стане от плажната кърпа, натискаха го, а то ревеше отчаяно и безпомощно.

Срам не срам, отидох при тях и направо се врязах в личното им пространство. Застанах над главите им, с ясен и категоричен тон им обясних, че повече никой няма да търпи да бият и да тормозят това дете. Поисках им телефона на родителите на момченцето, но те категорично отказаха да ми го дадат. Заплаших ги, че ще се обадя на полицията и на социалните служби. Обясних им, че хора, доживели до тяхната възраст, трябва да се държат по-зряло и да съумеят да излъжат едно малко дете с добро, вместо да го бият. Попитах ги и дали не им е жал за тяхното мило внуче, което би трябвало да им е най-скъпото нещо на света.
Докато се карах, детето явно почувства някаква закрила, усмихна се и застана до мен. Другите хора на плажа също станаха от кърпите си, наобиколиха ни и започнаха да гледат сеир.

В следващите дни се случи чудо. На злия дядка повече не му се чу гласът. Детето спря да плаче. Тичаше жизнерадостно из базата и по плажа, а след него вървеше ту дядо му, ту баба му, които спокойно реагираха на всичките му детски игри и капризи. Започнаха да го водят на разходка, вместо да го държат в бунгалото като затворник, купиха му спайдърменски костюм, учиха го да рисува с пръчка върху мокрия пясък.
Ако човек не е видял и чул как тези хора тормозеха момченцето първите 2 дни, никога не би повярвал колко жестоки и неадекватни са били всъщност. Сякаш се бяха превърнали в нови, нормални и добри баба и дядо.

Само дето всеки път, когато минавах покрай тяхното бунгало, казваха зад гърба ми: „Ето я тая идиотка!“, но това по никакъв начин не помрачи радостта ми от развитието на събитията. Защото осъзнах, че ако всеки един от нас поеме риска да се противопостави остро и открито срещу насилието над децата, то дори и при фиктивните социални служби и полиция, които имаме в България, нещата ще тръгнат към по-добро.

В очите на хората, които гледаха сеир на плажа, се четеше одобрение. Много от тях се приближиха към мен и се усмихнаха точно като детето, което се опитвах да защитя. И може би утре с намесата си именно те ще помогнат на някое дете да се спаси от домашното насилие и тормоз. А други ще последват техния пример. Ние като общество сме по-големи, по-силни и по-зрели от насилниците, затова трябва да ги възпитаме да бъдат добри. С цената на всичко трябва да се намесваме. За да помогнем и държавата ни да дорасне и един ден да имаме истинска полиция, социални служби, по-щастливи деца и по-нормални възрастни.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.