Шах! ГДБОП вече иска ЕГН и три имена на участници във форума в e-vestnik

Второто писмо на ГДБОП до e-vestnik.

В e-vestnik се получава трето писмо от ГДБОП. Този път искат от мен, като управител на фирмата издател на електронен вестник, ни повече, ни по-малко ЕГН-то и три имена на участник във форума. Не, няма шега (виж най-долу цялото писмо).

В тази служба с парите от нашите данъци са събрали отбор от неграмотни хора. От тях не може да се очаква успешно разследване на каквото и да е.
Писмото е подписано от „разследващ полицай: Татяна Зиновиева”. Наложи се

да й обяснявам „тайните на интернет”

През януари писахме за първото искане на ГДБОП към e-vestnik. Тогава писмото беше подписано от началник в службата.
По удивителен начин служители на ГДБОП, вместо да се обадят в редакцията и да поискат справка, са тръгнали по Ай Пи адреса на вестника и са търсили фирмата, където е хостван нашия сайт. И то не в офиса й, а на адреса, на който е регистрирана. Въпросната фирма също има телефон и сайт, също може да бъде потърсена за справка. Но двама антимафиоти се явили лично и уплашили майката на един от собствениците на фирмата на домашния му адрес.
След като са разбрали, че това Ай Пи е на e-vestnik, който си плаща наем за сървър там, в официално писмо от ГДБОП поискаха от нас цялата налична информация за Ай Пи адреса на …e-vestnik. Трябва да си от ГДБОП, наистина, за да отправиш такова непонятно искане. ГДБОП искаше още копие от снимка, публикувана в наша статия и Ай Пи адрес на участник във форума под нея.
Неграмотните им искания ги описахме подробно в статия (виж тук). И седмица след статията дойде второ писмо от ГДБОП, в което вече искат и „три имена и ЕГН на лицето, което е било регистрирано с имената Митко Станков” и публикувало коментари под статии от 2009 г. (виж ги тук и тук). А тези дни дойде и трето писмо със същите искания.

Ето какво им отговаряме:

„Издания като e-vestnik.bg не разполагат с три имена и ЕГН на лица, които пишат във форума им. Става дума за някаква грешка или неразбиране от ваша страна. Ние не сме интернет провайдър (доставчик), а онлайн вестник, електронно издание.
Ние нямаме регистрация с ЕГН и три имена на наши читатели (те са по 12-13 хил. на ден), нито сме длъжни да пазим такава информация по цитирания от вас Закон за електронните съобщения.”
В искането си ГДБОП се позовава на този закон, ремонтиран специално от Цветанов през март 2010 г., за който тогава се вдигна шум, но мнозина не разбраха какво са спретнали милиционерите от ГЕРБ на цялата интернет общност. Според закона „Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, които са необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението на връзката“ и т. н. И тези данни трябва да се предоставят на над 10 различни служби на полицията, МВР и военните. Изредени са най-подробно в закона, да не би някой нещо да се запъне.
Достъпът до тези данни обаче се осъществява след разрешение на председателя на районния съд или упълномощен съдия (Чл. 250 в.(1) от закона). ГДБОП, обаче, няма такова разрешение за искането си към e-vestnik. Въпреки това нахално се позовава на Закона за електронните съобщения.
И още нещо – фирмите са задължени да пазят такива данни до 1 година. А ГДБОП, освен че нарушава закона, съвсем неправомерно иска и данни от 2009 г. – тоест отпреди 4 години.
Антимафиотите очевидно имат нужда много да им се обяснява. Затова се принудих да пиша на полицай Зиновиева

що е то форум и Ай Пи:

„…във форума на e-vestnik през 2009 г. се пишеше свободно, без каквато и да е регистрация. Въведохме регистрация след 2011 г., но в нея читатели не са задължени да пишат имената си, а псевдоними и имейл адрес. Това е практика във всички интернет форуми, а повечето от тях са въобще без регистрация.
Интересуващото ви лице, писало коментари с името Митко Станков, може да съответства на истинското му име, може и да не съответства.

Митко Станков в музей във Венеция. Снимка: личен архив

С Митко Станков сме направили въпросното интервю по телефона, защото той живее във Виена. Нашата практика показва, че Ай Пи (IP) адресите не доказват принадлежността на някой коментар във форума към едно или друго лице. От Ай Пи адреса се разбира единствено къде е компютърът, от който е писано и кой е интернет доставчикът. Едно лице може да пише от различни компютри, на различни места. Има програми, които позволяват да се пише от случайно генерирани Ай Пи адреси или пък от точно определени като град, държава. Затова локализацията на мястото от където е писал авторът не винаги е възможна. Получавали сме заплахи от читатели в нашия форум и сме установявали, че един и същ човек пише с Ай Пи адреси от различни градове в Канада, Ангола, САЩ и България. Пояснявам тези подробности, защото искането ви показва неразбиране и трябва да ви ориентирам, за да разберете естеството на проблема.”

На първото писмо отказахме писмено на ГДБОП да им дадем Ай Пи адрес, нека го поискат по законов път. Но сега, тъй като „разследващ полицай Т. Зиновиева” предизвиква съчувствие, че не може да се справи с този проблем, а я натиска прокурор (М. Маринов от Софийска градска прокуратура) да приключи преписката, реших като жест на добра воля да й дам Ай Пи адреса, дано нещо се отчете с него. Но тя в писмото си иска и да „локализирам” къде се намира Ай Пи адресът. Затова продължих с обясненията:

„Не съм длъжен да локализирам къде е този Ай Пи адрес, направете си справка вие. Има няколко сайта Who is IP в интернет, в които, като въведеш Ай Пи адреса, показват кой е доставчикът и къде. Ако при справката излезе пощенски адрес, той е на интернет доставчика, а не на лицето.”

В писмото има още едно искане – да предоставя и Ай Пи адреса, от който са публикувани статиите, а не само коментарите. Е, тук вече съм

безсилен да обяснявам, че това е нонсенс

Ами те в ГДБОП вече го имат този Ай Пи адрес на вестника, написаха ми го в първото писмо. И по него са издирили e-vestnik, по трудния път, вместо да вдигнат телефона. Сега за какво им е пак? Може би в ГДБОП си представят, че Митко Станков сам е написал статия и я е качил в e-vestnik от някакво загадъчно Ай Пи.
Но понеже полицай Зиновиева или цялата й служба е очевидно зомбирана от Ай Пи-та, се опитах да й помогна с още една информация, която може да й бъде полезна. Съобщих й, че телефонът на Митко Станков го има в телефонния указател във Виена. Аз го намерих оттам още преди години. Към телефона беше посочен и домашният му адрес.

Нагръдната иконка от електрон – сплав от злато и сребро, принадлежала, както се вижда и от надписа на гръцки език – на цар Симеон Велики, управлявал България от 893 до 927 г. Това е единственият известен предмет, които е принадлежал на български владетел от Първото българско царство (автентичността на пръстена на Калоян е спорна). Изображението е на Св. Димитър Солунски. Иконката представлява едновременно и съд за миро (осветено масло за миропомазване). Снимка: личен архив

Много интересен казус се очертава и с искането на ГДБОП да им предоставя „електронен файл, представляващ цифрова снимка с изображение на предмета представляващ движима археологическа културна ценност”. След второто писмо се обадих по телефона на разследващ полицай Зиновиева да й поискам имейл адрес, на който да изпратя файла на снимката (щом те не могат да си я вземат от сайта). Тя ми отговори, че нямат мейл. Моля? Спецслужба, занимават се и с компюрърни престъпления, с доказателства от интернет, пък нямат имейл… На бланката на второто писмо от ГДБОП имаше имейл адрес, предложих да пратя на него снимката. Но полицай Зиновиева ми обясни, че това не е при тях, а някъде другаде. Е как да им опаковам файл в плик и да им го пратя? На така подсказания проблем тя поиска да й разпечатам снимката на хартия и да я изпратя по пощата.
От думите й разбрах, че единственото правно доказателство, че такава снимка съществува е, ако аз я изпратя на хартия, за да я включи в материалите към делото. Ако тя си я разпечата, все едно тази снимка не съществува. И тук

има някаква правна неграмотност,

но не искам да се впускам в обяснения.
Например мен ме съди за 50 000 лева прочутият господин Блъсков, бивш медиен император, за статия в e-vestnik (случаят ще го опиша с подробности, като мине делото през април, много е любопитно). И как една разпечатка на въпросната статия става валидна за пред съда? Това е въпрос с повишена трудност за спецовете от ГДБОП.
Е, изпълних съкровеното желание на ГДБОП и им пратих на хартия снимката, но ги посъветвах да си намерят вестник „Труд”, в който същата снимка я препечатана цветна, тъй като аз нямам цветен принтер.
Любопитното е, че в публикация в „Труд” тогава проф. Станилов, историк, депутат от „Атака”, обяви, че въпросната златна иконка не принадлежи на Симеон Велики. Същото каза пред други медии и Божидар Димитров. Но после, изглежда, те са размислили и са „сезирали” ГДБОП да подгони Митко Станков за въпросната иконка.
А в интервюто никъде не се казва, че иконката е на Митко Станков. Но ГДБОП са решили, че е негова.
От цялата кореспонденция с ГДБОП останах с впечатление, че въобще не са чели интервюто с Митко Станков и други статии по темата.

Та въпросната служба разследва по този начин и най-разнообразни сложни престъпления. И внася такива материали в съда. Да не се чудим после, че трудно могат да осъдят някого.
При контакта с ГДБОП се натрапва една мисъл – т. нар. Цвъ Цвъ, Цветанът на мисълта, не е някакво изключение, а по-скоро типичен представител на индивидите, които обитават МВР.

Второто писмо на ГДБОП до e-vestnik.
Третото писмо на ГДБОП до e-vestnik.
България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.