Спасителният план за Кипър плаши инвеститорите и пазарите

Кипърската криза, спасителният план за Кипър и реакциите на него продължават да са водеща тема за чуждите издания.

Кипърците най-накрая бяха заставени да преглътнат горчив хап. Те са унизени и ги чака мрачно бъдеще, пише в. „Файненшъл таймс“. Мнозина в Кипър започнаха да се оплакват, че страната им е била принудена да се подчини на волята на голямата и безмилостна Германия.

Кипърските вестници обрисуват германския канцлер Ангела Меркел като варварка, а германския финансов министър Волфганг Шойбле като фашист. Тези настроения в Кипър в действителност отразяват сходни антигермански настроения, които вече се наблюдават в страни като Гърция и Италия.

Тази германофобия обаче е несправедлива, защото германските данъкоплатци още веднъж ще трябва да плащат най-големия дал от поредния спасителен план за закъсала страна от еврозоната, припомня изданието. То напомня, че в замяна на жертвите, които обещават да направят, кипърците ще получат спасителни 10 милиарда евро.

Вестникът отбелязва, че горчивината спрямо нарастващата власт на Германия води до парадокс, предвид факта, че Европейският проект, зародил се през 50-те години, всъщност целеше да сложи завинаги край на идеята, че Германия е прекалено силна, за да съжителства удобно и приятно със съседите си, посочва вестникът.

Британският „Индипендънт“ посвещава серия от статии на спасителния план за Кипър, предвид факта, че в тази страна живеят много британци, които са вложители в местните банки. Кипърската криза беше урок за това колко малко са научили европейците от предходните кризи, пише в една от статиите изданието.

В друга „Индипендънт“ подчертава, че кипърската финансова криза не е финансов геноцид, за който е отговорна Германия, а е финансово самоубийство, за което си е отговорна самата Никозия. Не Германия или друга европейска страна препоръча на кипърските банки да предлагат високи лихви по влоговете и да събират по-малко данъци, за да привлекат горещите пари и не Германия или другите европейски страни казаха на кипърските банки как и къде да ги инвестират, посочва вестникът.

В трета статия изданието коментира изненадващата реакция на руския президент Владимир Путин на спасителния план, който предвижда облагане на влоговете над 100 000 евро в кипърските банки. Путин обяви, че подкрепя спасителния план за Кипър чрез преструктуриране на 2,5-те милиарда евро, първоначално отпуснати преди две години на Кипър.

Тази неочаквано смекчена позиция показва, че в Кипър основните губещи ще бъдат корумпирани руски представители, изнесли незаконно пари там и бизнесмените от средна класа. Големите корпорации вече изтеглиха парите си от тази страна през последната година, когато от кипърски банки бяха източени 20 милиарда евро, посочва изданието.

Кипърският спасителен план породи страхове сред пазарите, че „рейдът на депозитите“ може да се повтори на друго място, пише в. „Гардиън“. Лидерът на еврогрупата Йерун Дейселблум предупреди, че кипърското спасяване може да стане шаблон за бъдещите спасителни планове в еврозоната, допълва вестникът.

Подобен е и акцентът във в. „Дейли телеграф“. Изданието припомня, че над 750 000 британци живеят извън родината си и имат пари в европейски банки. Ако кипърският спасителен модел се повтори на друго място, те могат да изгубят спестяванията си. Много британци обитават именно закъсали страни от еврозоната като Испания, Гърция, Италия и Португалия, припомня вестникът.

Пазарите се страхуват, че планът за Кипър може да се превърне в „наръчник за действие“ в случай на нова криза, пише в. „Монд“.

В отделна статия изданието акцентира върху ролята на Кипърската православна църква в кипърската криза и по-специално върху обещанието на архиепископа на Кипър Хрисостомос Втори, който заяви на 20 март, че църквата е готова да предостави на разположение на държавата църковното имущество, за да попречи на рухването на икономиката.

Смята се, че богатството на кипърската църква възлиза на 320 милиона евро. Не за първи път църквата помага на държавата. За да помогне на Никозия, през септември 2012 г. тя реши да намали с 25 процента заплатите на свещениците и на епископите и с 15 процента заплатите на църковните служители, припомня вестникът.

В. „Фигаро“ отчита все пак, че след като Йерун Дейселблум е заговорил за спасителен план-модел за бъдещи действия, той се е осъзнал и е подчертал, че кипърският случай е специфичен.

В друга статия изданието посочва, че кипърското споразумение изобщо не се ограничава само до банките на Кипър. Еврогрупата изисква и други реформи, които ще бъдат формулирани в протокол за съгласие, който ще бъде приет в началото на април. В него ще се говори за приватизации и за повишаване на корпоративния данък от 10 на 12 процента.

Досега този данък беше най-ниският в Европа и беше магнитът, на който разчиташе Кипър, за да привлича чужди инвеститори. Еврогрупата очаква също така и резултатите от одит върху прането на пари в Кипър. Изобщо, както обеща Оли Рен, европейският комисар по икономическите въпроси, кипърците трябва да очакват много трудно близко бъдеще, обобщава „Фигаро“.

Спасителният план може и да спаси Кипър, но той напомни в действителност, че банковите депозити са в безопасност единствено в страна, в която няма опасност от криза, посочва в. „Вашингтон пост“.

Страните от еврозоната може би си навредиха със заплахата да конфискуват част от спестяванията на вложителите в кипърските банки, коментира в. „Ню Йорк таймс“.

Ако големите инвеститори и дори обикновените спестители започнат да се притесняват относно конфискация на авоарите им, когато една банка закъса, то това може да доведе до увеличение на нежеланието на частния сектор да насочва средства към затруднени финансови институции. А това в крайна сметка ще постави под натиск Европейската централна банка да налива повече средства в спасителните европейски фондове.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.