Реинкарнацията на Б.

Антон Митов. Снимка: личен архив

Случайно, търсейки в Гугъл страници с информаци за самозапалванията в България, попаднах на анотацията за един японски филм – „Реинкарнацията“. Във филма става дума за една трагедия, случила се през 1970 г. в хотел „Генма“, призната по-късно за една от най-страшните в цялата следвоенна история на Япония.

В този хотел известен японски писател избива брутално семейството си и всички служители на хотела, след което се самоубива. И закопава в могилата всички мотиви на престъплението си.

Изгледах го. Тежък и мъчителен филм.

35 години след „събитието“ режисьорът Такаши Шимицу решава да заснеме филм по този отминал трагичен инцидент.  Според сценария лицето на писателя не трябва да се появява в кадър, тъй като целта на произведението е не да показва емоциите на убиеца, а преживяванията на неговите жертви в последната минута преди смъртта.

От разпространението си „Реинкарнация“ събира в световен мащаб $4 201 779.

Ако напишете в Гугъл „мъж затри семейството си“, ще видите колко много са тези случаи в България. Да не ви припомням, че и в Канада един българин преди години разстреля децата и жена си. И в нито един от тези случаи мотивите не са ясни.

И в нито един от тези случаи, ама в нито един, никой от колегите не „отрази“ живота на жертвите. За полицията да не говорим, в процеса на разследването тя не се интересува от това.

Предполага се само, че е заради парични проблеми.

Ами, да, къде отидоха тези 17 милиарда, които Борисов изхарчи повече от Станишев?

Задавам отново този въпрос, защото ние сме жертвите, а за останалите, тези, които подадоха оставка, начело с Буда (особено за него), това е просто една реинкарнация.

Вдигна кръвното и изчезна като дух от политическия живот на страната. Остави ни в ръцете на правителство, което повече действа като прилагателно, отколкото като съществително.

Появи се нова етика на небосклона – корпоративната…

Това е, защото зомбитата не се ядят помежду си!

Написах го във Фейсбук и се получи леко абсурдна „картина“. Повечето от хората започнаха да говорят за ядене. Написаха, че при човекоядците яденето на хора е дълбок израз на поклонение към храната, че човек е това, което яде… И само един се сети, че става дума за „зомби икономика“, „зомби банки“ и как мъртвите идеи свободно се разхождат около нас.

Zombie Economics: How Dead Ideas Still Walk among Us (New in Paper)

А всичко тръгна от интервюто на един нагъл банкер за „Дер Щандарт“, в което той на въпрос:

„ЩАНДАРТ: “Мафията и олигарсите” използват настоящия политически преходен етап в България, за да заграбят властта, твърди известен български политолог. Той явно има предвид и Вас.“

Отговаря:

„Василев: Нямам основания да действам срещу дадено правителство. Още по-малко пък срещу временно правителство, чиято задача е да успокои положението на улицата и да подготви нови избори. Не бих могъл също така да имам интерес от организирането на протести срещу правителството на бившия министър-председател Бойко Борисов; в края на краищата, нали ме обвиниха, че съм твърде приближен на това правителство.“

В момента наблюдаваме една прекрасна корпоративна етика – зомбитата не се ядат помежду си. Те само се бутат в търсене на нови жертви и по този начин подготвят реинкарнацията на Б.

Картината е доста интересна. „Духовно“ коопериране, на хора от миналото, с които имат обща база може да влияе към добро или зло… Случаи на коопериране на банкери и корпорации от миналото (вчера) с човек на земята (Б.) и послания които разкриват проблема в нова светлина -“реинкарнация“.

Не губете дух, защото аз вярвам на тези, които казват, че цената на газта и парното е твърде висока и че тя във всеки (ей сега) един момент ще падне, вярвам, че за възраждането на България, след всичко това, ще настъпи краят. Аз им вярвах дори тогава, когато цената на парното в София през януари т.г. струваше 83,31 лв. без ДДС.

От сайта Котка с цигулка

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.