Отново лов на „чужди агенти“в Русия
Кислородът на демокрацията е процъфтяващото гражданско общество, взаимодействието между управляващи и управлявани. Това може да е нещо простичко като квартална сбирка за благоустрояване на тротоарите или дълбоко като поемането на риск за живота им от страна на дисиденти в името на свободата на словото.
През 20-и век комунизмът се опитваше да задушава гражданското общество с обяснението, че партията майка е всичко, от което хората се нуждаят. Комунизмът си изживя времето, но битката за гражданско общество все още бушува в Русия.
В Москва, Санкт Петербург и навсякъде другаде през последните две десетилетия се появиха групи, посветили се да защитават човешките права и да запълнят празнината между държавата и обществото. Една от тях, „Мемориал“, води корените си от годините на гласността и перестройката – реформите на Михаил Горбачов, и се е превърнала в стожер на руското гражданско общество, описвайки историята на масовите репресии по времето на Сталин и изобличавайки нарушенията на човешките права в Северен Кавказ наред с останалата си дейност.
Така че беше смущаващо да наблюдаваме как руски следователи чукат на вратата на „Мемориал“ тази седмица за трети път, както и на десетки други НПО. Хайките, по всичко изглежда, са съгласуван с президента Владимир Путин опит за сплашване на подобни организации.
Миналата година г-н Путин прокара закон, изискващ от неправителствените групи, които получават пари от чужбина и участват в политиката, да се регистрират като „чуждестранни агенти“ – термин, използван в епохата на Сталин за заклеймяване и опозоряване на хора като шпиони. Законът влезе в сила през ноември. А през февруари г-н Путин заяви на среща със служители от сигурността, че законът трябва да се прилага безапелационно.
Повечето от московските граждански групи пренебрегнаха закона и нито една не се е регистрирала досега. Но посланието, изпратено през последните седмици, беше заплашително: данъчната полиция и следователи от министерството на правосъдието, на вътрешните работи и прокуратурата идват без предупреждение, отнасят камари документи и в някои случаи компютри.
Обиските разстройват работата на организациите. Те вещаят и още по-сурови мерки в бъдеще. Сред обискираните напоследък освен „Мемориал“ са „Амнести интернешънъл“, „Хюман райтс уоч“, „Трансперънси интернешънъл“, фондациите „Конрад Аденауер“ и „Хайнрих Бол“.
Много от тези организации израснаха с подобни конфронтации с руските власти. Но най-новите посегателства срещу тях са безпрецедентни по мащаби и явно са част от по-широка кампания на Путин да задуши всяко предизвикателство срещу монопола му върху властта, която бе разклатена от улични протести, организирани вече повече от година.
Когато гражданското общество процъфтяваше при М. Горбачов, Путин беше далече – работеше за КГБ в Източна Германия. Той така и не прие демократичния идеал за гражданско общество за Русия. Страната се промени – Русия определено не е вече Съветският съюз. Но произволът срещу гражданското общество напоследък напомня на остарялото и дискредитирано съветско мислене.
Още по темата: Проверките влошават отношенията на Русия с ЕС
Започналата през февруари тотална ревизия на нестопанските организации в Русия (НСО) продължи с прокурорски проверки на две германски фондации, работещи във федерацията, пише „Комерсант“, като изтъква „острата реакция“ на Германия и Евросъюза. Според експерти на вестника това може да влоши отношенията между Москва и Берлин, а темата за проверките със сигурност ще бъде повдигната на 7 април, когато руският президент Владимир Путин ще разговаря в Германия с канцлерката Ангела Меркел.
Руски прокурори провериха московския офис на фондация „Фридрих Еберт“, подкрепяна от Германската социалдемократическа партия, а в Санкт Петербург – местния филиал на фондация „Конрад Аденауер“, подкрепяна от Християндемократическия съюз. Ревизорите прегледаха уставните документи и отчетите на двете организации, конфискуваха и компютри на фондация „Аденауер“, уточнява изданието.
„Дейността на нашия офис фактически е парализирана. Не очаквахме нищо подобно. Крайно тревожен сигнал е това поведение спрямо организации, заети с подобряване на двустранните връзки“, коментира Ларс-Петер Шмид, шеф на филиала на „Конрад Аденауер“. „Историята с проверките вече се отрази негативно на двустранните връзки“, уверява Рудолф Трауб-Мерц, оглавяващ руския клон на „Фридрих Еберт“.
Проверките се правят по силата на руски закон от миналата година за строг контрол върху НСО, финансирани от чужбина, които се занимават с политическа дейност. Те са задължени да се регистрират като „чуждестранни агенти“ под страх от затвор за лидерите им. До момента се знае за 90 действащи в Русия НСО, проверени от руската Генерална прокуратура.
Според Павел Чиков, чието сдружение „Агора“ регистрира проверките, всъщност става дума поне за 2000 НСО. Външната министърка на ЕС Катрин Аштън заяви, че „проверките и обиските в редица НСО в Русия будят опасения“; руският посланик в Берлин Олег Криницки бе извикан на разговор в германското външно министерство, посочва всекидневникът.
Руското Външно не коментира вчера действията на прокуратурата, добавя той. При все това цитира министерския пълномощник по човешките права Константин Долгов, заявил пред „Комерсант“, че Москва не приема „голословна критика“ и „неоснователни обвинения“, но „винаги сме готови за конкретен, професионален диалог въз основа на взаимно уважение“.
Според политолога Александър Кинев проверките ще влошат имиджа на Русия и ще имат „дългосрочни последици в отношенията с европейските й партньори“.
„Не разбирам защо да нахлуваме в международни организации със световен авторитет, които не пораждат въпроси у никого, дори в държави от третия свят“, казва той пред „Комерсант“.
„Независимая газета“ изтъква, че петербургският офис на фондация „Аденауер“ е „близък до партията на Ангела Меркел“. Канцлерката е поканила Владимир Путин да посети през април промишления панаир в Хановер и „двамата лидери ще имат възможност да дадат нов тласък на партньорските връзки“, тъй че „едва ли се стремят към усложнения“. В Берлин обаче се вдигна голям шум по повод масовите ревизии – по-специално заради проверките в германски фондации, констатира вестникът, цитиран от Би Би Си.
„При това невинаги е ясно как съответните руски структури определят момента и обектите на своите акции, дори законът да ги изисква. Затова пък лесно би било да се предусети германската реакция с оглед на явните елементи от антируско напрежение, критика и недоверие сред част от берлинския политически истаблишмънт“, подчертава „Независимая газета“.
Властта трябва да сътрудничи с гражданското общество, а не да притеснява НСО. Обаче „няма съмнения, че е взето решение НСО да бъдат изтласкани от Русия. А който не се изтласка сам, ще се разхожда публично с табелка „враг на народа“, обобщава „Московский комсомолец“. Преди дни бяха проверени офисите и на „Амнести интернешънъл“.
В същото време председателят на руския президентски съвет по човешките права Михаил Федотов изрази изненадата си от масовите проверки в нестопански организации в Русия (НСО) и се надява да получи разяснения от Генералната прокуратура, съобщи ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.
„Получихме от прокуратурите в редица региони документи, според които се проверява как НСО изпълняват закона за противодействие срещу екстремистката дейност“, каза Федотов на пресконференция.
Какво общо имат обаче данъчната инспекция, пожарната и санитарната служба Роспотребнадзор? – запита той.
Общественикът напомни послание на президента Владимир Путин към парламента, според което трябва „да се спрат проверките заради самите проверки“ и контролните органи да се отчитат публично за резултатите и похарчените средства – „веднага ще се разбере коя проверка колко струва и дали е била потребна“.
Путин: Проверките са рутинни
Ройтерс
Разкритикуваните от Запада обиски на неправителствени организации (НПО) в Русия са рутинни и не са имали за цел да сплашват никого, заяви днес президентът Владимир Путин.
„Това са рутинни мероприятия, свързани с желанието на правоохранителните органи да приведат дейността на организациите в съответствие със закона“, каза руският държавен глава пред омбудсмана по правата на човека Владимир Лукин, който изрази безпокойство от проверките.
„Всички трябва да направят така, че дейността им да е в съответствие със законите в Русия“, каза Путин по време на срещата в присъствието на журналисти, допълвайки, че представителите на правоохранителните органи не трябва да се престарават при проверките. „Не трябва да се прекалява“, заяви той.
„Хюмън райтс уоч“, „Амнести интернешънъл“ и най-старата правозащитна организация в страната „Мемориал“ са сред стотиците НПО, чиито офиси бяха посетени от прокурори и държавни служители.
Правозащитници твърдят, че вълната от проверки през последните седмици има за цел да ги сплаши, за да се регистрират като „чужди агенти“, и да заглуши критиките срещу Путин.
Нахлуванията в руски офиси зачестиха, след като президентът Владимир Путин постави подписа си на закони, които определят руски политически организации, получаващи западно финансиране, като „чужди агенти“. Това от своя страна налага регистрирането им като такива и по-чести инспекции.
Проверките вече предизвикаха критики от Европа и застрашават допълнително да влошат отношенията на Путин със Запада. Според върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън инспекциите и проверките са „обезпокоителни, защото изглежда, че целят допълнително да попречат дейностите на гражданското общество в страната“.
БТА