Частният сектор вече изхранва Куба

Ройтерс

Просяк в Хавана. Снимка: Любомир Любенов

Кубинците изграждат частни мрежи за снабдяване с храни – от фермите до магазините на дребно, тъй като комунистическите власти постепенно разхлабват държавния монопол върху търговията със селскостопански продукти.

Първият пазар за продажба на продукти на едро вече работи в покрайнините на Хавана, а фермерите от целия остров посочват, че продават повече от продуктите си направо на клиентите – от хотели до отделни търговци.

Участниците в тази търговия отбелязват, че промяната ускорява доставките на храната до пазара, като помага да се прекратят отдавна съществуващи неефективни практики, заради които често реколтата изгнива на полето. Освен това тази промяна води до по-висока печалба за производителите.

„Купихме два стари камиона тази година, донякъде за да доставяме продукция на държавните ни клиенти в Камагуей, казва президентът на кооператив близо до този град в Централна Куба.

„Преди няколко години трябваше да продаваме всичко на държавата, която след това пък продаваше на клиентите си няколко дни по-късно. Сега стоката пристига свежа и за нас остават 21 % печалба, която преди отиваше за държавния търговец на едро,“ отбеляза ръководителят на кооператива, пожелал анонимност.

Частни камиони, някои от които са чак от 50-те години, та и по-рано, пърпорят по пътищата в големи и малки градове, за да доставят стоки на павилиони и сергии, управлявани от частни селскостопански кооперативи или техни представители.

В източната провинция Сантяго де Куба камионите пристигат на пазарите за търговия на дребно, където се събират частни продавачи на хранителни продукти, които обикалят улиците с конски каруци, с ръчни колички или триколки.

Страната внася около 60 % от хранителните си продукти, а частните фермери се представят по-добре от държавните стопанства на по-малко земя. При тези условия властите постепенно либерализират сектора и отдават под наем необработена земя на бъдещи фермери.

Същевременно частните собственици на камиони и продавачи са лицензирани като част от едно отваряне към дребния бизнес. Сега 400 000 души, включително служители, работят в така наречения недържавен сектор.

Процесът напредва бавно, като селскостопанската продукция е нараснала само с няколко процентни пункта, откакто президентът Раул Кастро, който замени болния си брат Фидел през 2008 година, започна селскостопанските реформи като част от по-широкомащабните усилия за „модернизиране“ на икономиката от съветски тип.

Местни селскостопански производители и експерти посочват, че бюрократите, нерешителното ръководство, продължаващият държавен монопол върху селскостопанското производство и липсата на финансиране пречат на растежа.

При все това либерализацията постепенно набира сила и частните вериги за доставки, чиито участници властите сочеха преди с пръст като „паразитни посредници“ и дори престъпници, сега се появяват с благословията на държавата. „Фермерите обират всичко сутрин, слагат го в чували, теглят го и го доставят,“ казва купувачът Ариел Гонсалес, подпрян на триколката си, натоварена с лук, чесън, моркови и други продукти на хаванския пазар за търговия на едро. „Хранителните продукти пристигат още същия ден, всичко е прясно и е на 50% от цената на дребно,“ допълва Гонсалес, който доставя стока на три малки магазинчета в Хавана.

„Разбира се, когато вали, всичко става на кал. Може пък правителството да сложи някаква настилка,“ допълни той. „Все пак храним Хавана,“ отбелязва Гонсалес.

Преди пет години 85 % от хранителната продукция в страната бе поръчвана и продавана от държавата. До миналата година този дял е спаднал под 60 %, според правителството. Очаква се след няколко години да се свие до 35 % – главно кореноплодни, зърно и култури за износ. „Това са продукти, които не са включени в каквито и да е договори с правителството. Може да се продават свободно,“ казва Омеро Риверо, докато контролира разтоварването на чували с краставици, щайги домати и други зеленчуци от стар камион Форд. Той е дребен селскостопански производител, който работи на непълен работен ден като шофьор на камион и продавач на едро.

Стотици купувачи се тълпят в района, пазарейки се за стоки, често придружавани от силни младежи с триколки, които са наети да закарат продуктите до чакащите превозни средства.

Старият Форд на Риверо бе един от многото подобни ретро автомобили, натоварени с плодове, зеленчуци, кореноплодни в късния следобед във вторник, като още десетки чакаха да влязат в импровизирания пазар на непавиран парцел в покрайнините на кубинската столица.

Пазарът започва работа следобед и продължава до късно вечер. Мястото е неподредено, камионите и количките са стари, като показват тежкото състояние на държавната селскостопанска инфраструктура.

„Законът е, че няма закон, можеш да правиш каквото искаш с тези продукти,“ коментира Риверо, който е от провинция Маябеке.

В кубинската столица живеят 2,1 милиона души, което е 20 % от населението на страната и Хавана е доста по-богат град от останалите.

Пристигат камиони от целия остров, търгувайки например с ананаси и портокали на цена съответно 7 песо и 2 песо от Матансас, на 112 километра източно, а местната цена на дребно на тези плодове е съответно е 15 песо и 4-5 песо.

Хаймито Алварес, който идва в Хавана на всеки 10 дни от Пинар дел Рио, на 160 километра западно от столицата, казва, че преди продукцията, често е трябвало да се изхвърля.

„Преди, ако произведеш повече от планираното, ще извадиш късмет, ако държавата го вземе. Продажбата на хранителни продукти на частно беше забранена и обикновено част от продукцията изгниваше на полето или отиваше за храна на прасетата,“ допълва Алварес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.