От краен национализъм към боязлив мир в Турция

Крилатата фраза на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк „Щастлив е онзи, който се нарича турчин“ беше сменена с девиза му „Мир в страната, мир в света“ като надпис под паметник на Ататюрк в населения предимно с кюрди югоизточен турски град Батман. Местните власти обаче отричат да стоят зад смяната на текста.

Ситуацията в общи линии илюстрира протичащия в момента процес в Турция и опитите да бъде постигнат мир в страната, като националистическите практики отстъпят място на зачитане на малцинствата. В турската конституция все още фигурира член, според който всички турски граждани са „турци“, а премахването му е едно от изискванията на кюрдите в процеса на помирение, на което турското правителство се очаква да отговори в изготвяния сега нов основен закон.

Много от популярните през последните десетилетия надписи, които могат да бъдат прочетени на различни места в Турция – хълмове, обществени сгради или скали, са ставали повод за критики заради това, че са дискриминационни и насърчават усещането за превъзходство на турския етнос. „Щастлив е онзи, който се нарича турчин“, „Турци, учете, работете, вярвайте“ и „Турчин съм, прав съм, работлив съм“ са някои от най-често употребяваните надписи, вдъхващи ревностен национализъм.

В момент, когато Турция се опитва да се отърси от проявленията на крайния национализъм и да разшири правата на малцинствата в рамките на усилията си да се справи с терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК), никой обаче не се осмели да поеме отговорност за промяната на текста под паметника на Ататюрк в Батман. Както местното валийство, така и кметството само вдигнаха рамене в недоумение кой е сменил надписа и дори си прехвърляха топката, като кметството твърдеше, че това действие е в пълномощията на валийството, а валията посочи към кметството, което трябвало да даде информация по случая. Това показва колко уязвим и крехък може да се окаже устремът за разрешаване на проблема с кюрдите в страната и колко тежка е в същото време отговорността.

През последните десетина години премиерът Реджеп Тайип Ердоган се показа като достатъчно дързък да направи стъпки, немислими преди това – до 1991 г. дори беше забранено да се употребява кюрдският език. Ердоган позволи да бъдат излъчвани телевизионни канали на кюрдски, езикът да бъде изучаван като свободно избираем предмет в държавните училища, а подсъдимите да се защитават на кюрдски в съда. Вероятно най-смелата от тези стъпки той направи през 2010 г., когато дръзна дори да подкрепи тайни преговори с представители на ПКК. Впоследствие преговорите станаха публични и започнаха да се водят не чрез посредници, а директно с лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, изтърпяващ доживотна присъда в турски затвор за държавна измяна и тероризъм.

Този процес вдъхна надежди за успешна развръзка на десетилетния конфликт с ПКК, отнел досега живота на над 40 хиляди души.

За първи път от години празникът Невруз (кюрдската Нова година) беше отпразнуван на 21 март не с протестни демонстрации, насилие и забрани, а с тържества и историческо послание, в което Йоджалан призова бойците на ПКК да оставят оръжието и да поверят разрешаването на кюрдския проблем в ръцете на политиците. „Нека оръжията да замлъкнат и политиката да вземе надмощие“, призова кюрдският бунтовнически лидер и поиска от бунтовниците да се изтеглят от територията на Турция.

Ердоган обеща, че ако сепаратистите оставят оръжието, няма да има повече операции на турските сили за сигурност. Все още обаче не е съвсем известно какво ще направи в замяна турското правителство. Контурите на обсъжданите отстъпки изглежда очертават разширяване на правата на кюрдското малцинство чрез конституционни промени, засилване на местната кюрдска власт, промяна на дефиницията за гражданството на кюрдите.

В еуфорията на празника многохилядното множество в Диарбекир приветства възторжено призива. Но все пак, както самият Йоджалан каза, „това не е краят на борбата, това е начало на нова борба“. Единствено отстъпките крачка по крачка и от двете страни ще успеят да придвижат процеса напред от периода на въоръжен конфликт към нова ера на мир. Кюрдските бунтовници и преди са обявявали примирие, но сега за първи път турските власти обещават да го зачитат.

Постигането на траен мир все още е само цел и стремеж, а пътят дотам изглежда нестабилен като моста Сират (в исляма: тънък като косъм мост над ада). Общият глас от празненствата в Диарбекир напомня за надписа върху плаката, който телевизиите в страната излъчваха – „Ръководителю: Ние сме готови; готови сме за мир“. Но все пак, както писа анализаторът на в. „Миллиет“ Мелих Ашък, изглежда преговорите ще продължат да се водят под заплахата на оръжията. А това ясно личи в друг от издигнатите на Невруз плакати, който предупреждава: „Готови сме и за мир, и за война“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.