Кипър – спасение, но на висока цена
Страхът се смеси с гняв. Кипърците се страхуваха, че депозитите в двете най-големи банки – Банката на Кипър и Лайки банк, може да бъдат обложени или превърнати в безполезни ценни книжа, и се тревожеха за икономическите последствия. Мрачното настроение в магазините и кафенетата в Никозия леко се подобри, когато условията на спасителния заем от 10 милиарда евро за тяхната страна станаха известни на 25 март. Споразумението ще закрие Лайки банк, ще преструктурира Банката на Кипър и ще наложи големи загуби в двете институции за депозитите над 100 000 евро.
Много разгневени кипърци чакаха търпеливо на опашки, за да теглят пари от банкоматите. Други протестираха гневно по улиците, развявайки руски знамена и обсъждайки излизане от еврозоната. Те се бяха надявали, че присъединяването към Европейския съюз (2004 г.) и към еврото (2007 г.) означава солидарност между членовете. Проблемите на двете банки бяха причинени, според някои, от решението за закупуване на гръцки ценни книжа, които след това бяха преструктурирани. Те чувстват, че са наказвани от ЕС, без да имат вина.
В Кипър трудно се приема презумпцията за вина: за проблемите на острова обикновено са обвинявани външни сили, като Турция, Гърция, Великобритания или (сега) Русия. Трудното за преглъщане е искането за промяна на кипърския модел на бизнес. Не всички са съгласни: на конференция, организирана от „Икономист“ на 22 март, Крис Писаридис – нобелов лауреат по икономика, заяви, че осланянето на бизнес услугите и туризма в една икономика без традиция в производството е съвсем разумно.
Спасителният план неизбежно ще предизвика промяна. Контролът над капиталите може да забави прелитането на депозити, но след заплахите за такси, облагане и сега конвертиране на големи депозити в ценни книжа, чуждестранните (особено руските) пари най-вероятно ще отидат някъде другаде. Нещо по-лошо, очаква се свиване на икономиката. Фиона Мулен от местната консултантска къща „Сапиента икономикс“ посочва, че през 1974 г., когато Турция нахлу в северната част след като кипърското гръцко правителство опита обединение с Гърция, брутният вътрешен продукт (БВП) е паднал със 17 процента и с 19 на сто през 1975 г.
Макар че Международният валутен фонд говори оптимистично за спад от само 10 на сто този път, тя предвижда намаляване от 15 процента тази година и други 5 на сто през 2014 г. Това ще има ужасяващи последствия. След рухването на Лайки безработицата тази година е на път да достигне 17 процента, а през 2014 г. може да надхвърли 25 на сто, казва тя.
Кипър не може да се надява на повече помощ от ЕС. Последните две седмици подразниха кредиторите толкова колкото и кипърците. Повечето европейци бяха ядосани, че републиката на кипърските гърци щастливо се присъедини към ЕС през май 2004 година, макар че седмица по-рано гласува срещу плана на Анан от ООН за обединение на острова (кипърските турци одобриха плана). Отношенията на Кипър с Русия, източник на една трета от банковите му депозити, от дълго време смущават много страни от ЕС. Смущаващо бе и поведението на президента комунист Димитрис Христофиас, който макар да се обърна за спасителна помощ към ЕС миналия юни, продължи да търси помощ и от Русия.
Кредиторите на Кипър усетиха, че трябва да изчакат новия десноцентристки президент Никос Анастасиадис преди да сключат споразумение. Сега Анастасиадис е натоварен с отговорността и задачата за съживяване на замиращата икономика. Все пак самоувереният президент, избран с голямо мнозинство миналия месец, трябва да разполага със свобода на действие. Необходими са реформи и орязване на парите в държавния сектор.
Както изтъкна ръководителят на Търговската палата на Кипър Фидиас Пилидис разходите в държавния сектор поглъщат 46 на сто от БВП, а заетостта в сектора почти се е удвоила от 1990 г. досега. Много компании може да бъдат приватизирани, включително Сайпръс еъруейз, електрическата компания, компанията за телекомуникации (една от четирите в Европа, които все още са държавна собственост) и пристанищата. Трябва да се обърне внимание и на конкурентноспособността: Кипър е на 36-о място в класацията за развиване на бизнес на Световната банка и на 58-о място в списъка за конкурентноспособност на Световния икономически форум.
Кипър има предимства. Работна сила с добро образование, много счетоводители и юристи, до голяма степен некорумпирана бюрокрация, а английската правна система би могла да подпомага бизнес услугите, които не са свързани с финанси. Кипър и преди е успявал отново да се съвземе. Например – през юли 2011 г. при експлозия бе разрушена основната електроцентрала Василико, която бе поправена по-бързо и с по-малко средства от очакваното.
Преди всичко трябва да се каже, че има две неща, за които си заслужава да се бори човек. Едното е – находищата на газ в Източното Средиземноморие. Богатите находища обаче до известна степен не са толкова печеливши, тъй като цената за добива на газ и износа му ще бъдат високи. Това, което обаче ще доведе до съществена промяна е второто важно нещо – решение на кипърския въпрос, при което островът да бъде обединен.
Мулен посочи, че изграждането на газопровод от Кипър за Турция ще бъде с 15 милиарда долара по-евтино от алтернативата, възлизаща на 20 милиарда долара, свързана с построяване на терминал за втечнен газ. Обединението на острова също така ще увеличи БВП на Кипър с около 3 процента за година, изчисли тя.
Ще може ли да го направи Анастасиадис, след като толкова много други лидери не успяха? Политическите пречки са много; Христофиас не постигна никакъв напредък. Все пак обаче за разлика от предшественика си Анастасиадис гласува за плана Анан през 2004 година. А желанието за експлоатация на газовите находища, за което претендират и кипърските турци, прави уреждането на въпроса все по-наложително. Турция съвсем наскоро подобри отношенията си с Израел, който има част от газовите полета. Отношенията на Турция с ЕС също се развиват.
Следващата година ще се навършат 40 години от разделянето на острова. Младите хора от двете страни на „зелената линия“ нямат спомен за обединен Кипър, така че уреждането на въпроса не става по-лесно. И в случай, че Анастасиадис изпусне тази възможност, островът може да потъне в „икономически мрак“ през следващите десетилетия. Несръчното боравене със спасителната помощ на ЕС може да е намалила шансовете му. Дори и да е така обаче, той трябва да опита.
Още по темата: Кипърски уроци от малкото
Евроклубът превърна в свой доста отблъскващ навик упражняването на натиск върху слабите страни и защитата на силните в настоящата криза, отбелязва британският в. „Гардиън“. Не можем и да си помислим, че която и да било голяма държава, независимо колко е обедняла, може да стане обект на посегателство върху гарантираните банкови депозити на гражданите си, както беше предложено в Кипър миналата седмица.
Това води до потискащия извод, че еврозоната се е вкопчила в жестоките мерки за икономии като средство за преборване на кризата въпреки всички доказателства, че то просто не работи. Спасихме банките, но рискуваме за изгубим цяло поколение, припомня вестникът думите на председателя на Европейския парламент. Същото може да се каже за еврото като цяло: проектът криво-ляво върви, но мнозина бяха изхвърлени зад борда, допълва „Гардиън“.
Кризата в Кипър не означава, че островите икономики са обречени на провал. Делът на банковия сектор на Малта спрямо брутния й вътрешен продукт е почти същият като на Кипър, но тази страна следва доста различен икономически курс, посочва в. „Индипендънт“. Изпадането в криза на Исландия, Ирландия и дори Британските острови, а сега и Кипър, повдигнаха някои въпроси около островите.
Има ли нещо, което излага точно тези страни на опасности, дали те не са по-уязвими от останалите? Вероятно не, защото в същото Средиземно море, което гали плажовете на Кипър, намираме едно изключение от правилото – Малта. По-рано през седмицата управителят на малтийската централна банка каза, че малтийският банков сектор се различава от кипърския както по характер, така и по структура. От една страна той е по-консервативен и по-строго регулиран, а от друга – много по-слабо изложен на капризите на еврото и по-специално – на влиянията на затруднените гръцките банки напоследък, обясни той.
Изказването на управителя на централната банка само по себе си няма да предотврати спекулациите, че Малта може да е следващата плочка от доминото. По-убедителен е начинът, по който тя води политиката и използва парите си. Не за пръв път в дългата си история Малта предлага полезен урок как островите икономики могат да увеличат максимално предимствата си и да сведат до минимум опасностите, като едновременно укрепват защитите си и ухажват света, пише „Индипендънт“.
Сега, когато кризата в Кипър е временно решена, неизреченият въпрос е: Кой е следващият? – посочва във в. „Ню Йорк таймс“ бившият белгийски премиер и настоящ водач на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстат. Може би Малта, която има дори по-голям банков сектор от Кипър спрямо БВП, голяма част от който е силно зависим от офшорни вложители или пък Латвия, която бързо се превръща в предпочитана дестинация за руските пари, изтичащи от Кипър и е на път да се присъедини към еврозоната.
Дори Испания или Италия може да се окажат уязвими за подобен спасителен план, след като холандският финансов министър Йерун Дейселблум – председател на финансовите министри от еврогрупата – намекна, че Кипър може да стане модел за уреждане на бъдещи банкови кризи, предупреждава Верхофстат.
БТА