Жена ще брани недрата на Гренландия

За пръв път в историята на Гренландия парламентарните избори бяха спечелени от жена – Алека Хамонд. Нейната партия „Сиумут“ състави управляваща коалиция с други две – „Атассут“ и“Инуит“. Хамонд е изправена пред трудната задача да обуздае чуждестранните компании и да защити местните полезни изкопаеми.

Коалиционното споразумение предвижда 18 места в парламента за „Сиумут“ и по 13 за всяка опозиционна партия. Обявен е и съставът на новото правителство, включващо само представители на управляващата сила: вътрешен и финансов министър става Витус Куяукитсок, министър на продоволствието и суровините – Йенс Ерик Киркегор. Социалдемократите не за пръв път застават на кормилото в Гренландия – от 1979 г. партията е най-голяма на острова. Тя действа в подкрепа на гренландската автономност с официална цел да постигне независимост.

Предишните управляващи – партия „Инуит Атакатигиит“, полагаха усилия да разширят присъствието на чуждестранни компании (най-вече китайски) в Гренландия. През четиригодишния мандат на левицата обемът на чуждестранните инвестиции нарасна, облекчен бе и достъпът на фирми от чужбина до рудните и други находища на острова. От 2012 г. на чуждите компании е разрешено да използват по-евтина работна ръка от Източна Европа и Китай.

Алека Хамонд се обявява категорично против тази програма. Гренландските рибари и ловци (абсолютно мнозинство сред населението) също смятат, че бившият лидер е прекрачил разумните граници в отстъпките към чуждите фирми. Визията на новата управляваща партия „Сиумут“ за по-нататъшното развитие на острова, за живота на коренното население напълно се разминават с политиката на „Инуит Атакатигиит“.

Социалдемократите се обявяват за развитие на добива на уран, желязо и редки метали, апелират за намаляване на притока от чуждестранни работници в добивната промишленост, настояват за по-голяма икономическа независимост на Гренландия от Дания, приканват да бъдат изтеглени от острова военните бази на САЩ. В предизборните дебати имаше призиви да бъдат обложени с по-високи данъци чуждите компании (главно китайските инвеститори в добив на ресурси) и да се обърне по-голямо внимание на околната среда. До момента обаче не е задействан нито един проект за добив на полезни изкопаеми, макар че са раздадени над 100 лиценза за геоложки проучвания.

Най-мащабен е проектът на британската компания London Mining Plc за разработване на желязна руда, възлизащ на 2,3 милиарда долара. Той включва изграждане на електроцентрала, пристанище и пътна магистрала. За осъществяването му ще са необходими към 2000 работници – колкото 4 на сто от цялото население на Гренландия. Американската компания Alcoa Inc планира строеж на завод за алуминий и това също ще наложи внос на работна сила, най-вероятно от Китай. Да включим в сметката и не тъй значителните, но многобройни фирми, вече разработващи местни находища. Нахлуването на нископлатени работници от чужбина заплашва да повиши безработицата сред местното население.

Изборната загуба на левицата според Алека Хамонд се дължи на прекомерната секретност около добива на полезни изкопаеми. Социалдемократите са против идване на нови чуждестранни проекти в Гренландия. Освен това Хамонд предвижда да издейства разрешение за добив на радиоактивни материали, по-точно на уран, което се очаква да привлече инвестиции от чужбина и да намали зависимостта на острова от Дания, чиито дотации все пак са бизо две трети от гренландския бюджет. Най-вероятно ще бъде преразгледано и друго важно положение – очертава се независимост на Гренландия, официално включена в състава на Дания през 1721 г. и автономна датска провинция едва от 1979 г.

На 21 юни 2009 г. влезе в сила акт за самоуправление на територията, който значително разшири автономните права на Гренландия. Гренландският език например бе признат за официален, островът получи и правото самостоятелно да решава въпроси, свързани с органите на реда и съдебната система. При все това международната дейност, държавното управление и паричната политика все още са прерогатив на Дания.

Датският поглед върху нещата За най-новата световна история е характерно стремително нарастващото присъствие на хора от Китай в най-различни кътчета на планетата. Китайците се стремят към доминираща позиция и в Арктика. Тук до голяма степен бяха подпомогнати от датчаните – те подкрепят идеята КНР да получи статут на постоянен член в Арктическия съвет, включващ пет държави с излаз към Северния ледовит океан (Канада, САЩ, Норвегия, Дания и Русия), а освен тях – Исландия, Швеция и Финландия. Като най-голям остров на земното кълбо Гренландия е важен аргумент в играта на Дания с Китай.

Копенхаген все още управлява външната политика на Гренландия и използва богатия геоложки потенциал на острова като примамка за Пекин в стремежа да заздрави датско-китайските търговски отношения. Гренландия притежава солидни минерални ресурси, включително от уран, редки метали, желязо, цинк, олово, петрол и скъпоценни камъни. Ще склони ли КНР да се прости с позициите си в Арктика? Твърде слабо вероятно. Защото Гренландия е оптималната географска точка за достъп в региона на китайски предприятия – а фирми от тази страна вече заемат на острова най-стабилни позиции.

Ще отбележим, че независимо от гръмките лозунги новото правителство няма възможност самостоятелно да добива полезни изкопаеми. А Дания най-вероятно ще подкрепя най-активно китайските инвестиции. Гренландските ледове са подмамили голяма глутница хищници, точещи си зъбите за местните подземни богатства. Надпреварата за златото на Арктика тепърва набира обороти – ще успее ли екипът на Алека Хамонд да повлияе на резултата? Как да се заобиколи Америка?

Идването на нов министерски кабинет, който може коренно да промени икономическия и политическия курс на Гренландия, е в разрез не само с плановете на Дания, Китай и Евросъюза. САЩ също нямат нищо против да отхапят сочно късче от Арктика. Още през далечната 1951 г. Дания и САЩ сключват съюз за съвместна отбрана на острова. Скоро след това в гренландското градче Туле се изгражда най-голямата американска база в Арктика. Това не носи никакви дивиденти на местните жители, а през 1968 г. близо до Туле пада американски бомбардировач Б-52, пренасящ шест водородни бомби. Огромни територии са заразени с радиация.

Гренландия остава привлекателна за САЩ и в наши дни. Договор от 2004 г. предвижда базата в Туле да бъде модернизирана и да стане част от системата за противоракетна отбрана на Щатите. В предизборните дебати Алека Хамонд заяви, че ще води борба срещу присъствието на американската база.

Географската отдалеченост на острова, неговата затвореност и откъснатост съвсем не стимулират посещенията на учени и специалисти от чужбина. Днес местната икономика е твърде слаба. Може впрочем да се очаква помощ от богата Дания – тя всъщност лесно би могла да издържа стотици хиляди души. Новото правителство вижда изход в създаването на нови сфери на дейност, нови стопански отрасли.

Ще може ли новият кабинет да поддържа стандарта на хората днес – в момент, когато липсва сериозно постъпателно икономическо развитие? Трябва ли наистина Гренландия да бъде независима от Дания? Не греши ли партия „Сиумут“? Скоро предстои да видим как ще се развият нещата.

БТА