Спор за кирилицата – ехо от войната за хърватските сърби

Ройтерс

Кокетните наскоро ремонтирани къщи във Вуковар свидетелстват за решителността на Хърватия да заличи белезите на дунавския град от обстрела на сърбите по време на войната за независимост през 1991 година.

Плановете за въвеждане на кирилицата на сърбите във Вуковар обаче има опасност да внесат нотка на раздразнение при усилията на правителството за възобновяване на доверието между сърби и хървати в момента, в който Хърватия се подготвя да се присъедини към ЕС на 1 юли.

Сърбите получиха правото да използват във Вуковар езика си и писмеността си според конституцията, след като преброяване на населението през декември 2011 г. показа, че те са повече от една трета от населението в общината за първи път от 1991 година.

Докато въвеждането на кирилица не бе посрещнато със съпротива в редица райони с преобладаващо сръбско малцинство, Вуковар, който е символ на войната, изстрадана от хърватците, пое различен курс.

През февруари хиляди хървати, водени от ветерани от войната маршируваха през града, протестирайки срещу наличието на кирилица, подклаждайки негативни чувства сред местните сърби.

Не се чувстваш комфортно в тази атмосфера, когато 20 хиляди души протестират срещу нещо, което искаш, каза Сърджан Милакович, местен сръбски лидер и градски съветник.

За сърбите във Вуковар въвеждането на кирилица е въпрос, свързан с равните права, индикатор за това как Хърватия се отнася към сръбската общност в страната, добави Милакович.

Сърбите и хърватите, които са славяни и говорят подобни езици, се обединиха в състава на Югославия през 1918 година, но оттогава имат бурна история на конфликти и разногласия, най-вече за равноправие и влияние в региона.

Когато Хърватия обяви независимост през 1991 година, местните сърби въстанаха и обявиха, че искат да останат в Югославия.

Вуковар бе обсаден три месеца преди да бъде превзет през ноември 1991 година от югославската армия, която го направи част от самопровъзгласилата се Република Сръбска Краина и прогони останалите хървати.

Хърватските правителствени войски завладяха отново региона през 1995 г., прогонвайки хиляди сърби. Две години по-късно, когато последните останали райони под сръбска власт около Вуковар отново преминаха под хърватски контрол, повечето от останалите местни сърби този път не напуснаха района (останаха като малцинство).

Войната, при която бяха отнети десетки хиляди човешки животи, превърнаха сърбите в престъпници в очите на много хървати – чувство, което е поизчезнало във времето, но не е напълно изтрито.

Като доказателство за това хърватите, протестиращи във Вуковар, казват, че сърбите нямат никакви морални основания да искат каквото и да било.

Всеки знае какво се случи тук през 1991 година. Сърбите прогониха 25 хиляди и убиха пет хиляди несръбски граждани, каза Томислав Йосич, ветеран от войната, който ръководи движението „Защита на хърватски Вуковар“.

Хърватите разглеждат това (въпроса, свързан с писмеността) като нова агресия, нападение, като награда за нападателя, каза Йосич и добави, че протестите ще продължат.

При преброяването на населението през 2011 година стана ясно, че сърбите в Хърватия са около 4 процента, по-малко от 12-те процента по времето на бивша Югославия, с което сърбите са най-голямото малцинство в страната, наброяващо 200 хиляди души. Сръбски артисти, политици и спортисти от дълго време са интегрирани, като например ученият Никола Тесла, етнически сърбин, роден в Хърватия, който днес е приет добре и в Сърбия, и в Хърватия.

В столицата Загреб, която бе пощадена от разрушения през войната, има няколко сръбски ресторанта и едно среднообразователно училище.

Подробни информации от коледните празненства на православната църква сега редовно фигурират в националните медии – нещо немислимо преди десетилетие, когато страната с 90 процента от население с римокатолици (религията на хърватите), игнорираше православната вяра на сърбите.

Проблемите обаче остават.

Хърватските и сръбските деца все още ходят в различни училища, техните братя и бащи играят в различни футболни клубове и посещават различни кафенета. Смесените бракове са рядкост.

Дали сърбите са граждани втора ръка в Хърватия? Не навсякъде, не толкова отявлено, но да – те са такива, каза Чедомир Вишнич, председател на културна общност, която има за цел да запази идентичността на хърватските сърби.

Дорис, 49-годишна преводачка от Загреб, чието име може да бъде и хърватско и сръбско, пази в тайна сръбския си произход дори от приятелите си, което потвърждава думите на сръбските лидери, че сърбите в Хърватия често много се страхуват да обявят етническия си произход.

Винаги съм опитвала да избягвам разговорите с колеги и приятели по въпроса. Няколко пъти съм била обиждана, когато е бил разкриван сръбският ми произход. Затова винаги съм търсила работа в международни организации, каза тя.

В по-голямата част на бивша Краина – в планинската част на Централна Хърватия, само възрастни сърби живеят в отдалечени села в пустеещи земи, в които няма хора или някаква индустрия.

Върховният комисариат на ООН за бежанците посочи, че около 250 хиляди сърби са напуснали Хърватия по време на войната. Под западно влияние след това Хърватия обяви обща амнистия за сръбските войници и около 133 хиляди се върнаха по домовете си.

Работата обаче както за сърби, така и за хървати е недостатъчна и животът е по-труден, отколкото преди войната, когато в градовете имаше някаква индустрия. Сърбите, които са се върнали, живеят със социални помощи или пенсии от 100 евро месечно.

Все още не е възстановено електричеството в около 30 села, каза Марио Павлович, служител от Върховният комисариат за бежанците в Хърватия.

В Бободол, точно пред някогашното бунтовническо укрепление в Книн (Централна Хърватия) краткото пътуване по неасфалтираните пътища разкрива редица изоставени опожарени къщи.

Само осем възрастни сърби живеят там. Те нямат проблеми с хърватите в съседното село, които са също толкова бедни.

Няма никакъв лекар, нито линейка, нито работа. Как може тук да дойде да живее млад човек?, каза 83-годишният Никола Янкович, който има две деца в Загреб и две в Сърбия.

ЕС не е склонен да се занимава с етническите проблеми, с които се сблъсква през последното десетилетие, откакто Унгария и Румъния се присъединиха към организацията. Този месец десетки хиляди етнически унгарци демонстрираха в Румъния с искания за по-голяма автономия, което предизвика напрежение между двете страни членки на ЕС.

Представители на ЕС казват, че следят спора във Вуковар с интерес, но не са много обезпокоени от случващото се.

Това е по-скоро емоционален въпрос, отколкото реален проблем и ще отмине във времето, каза дипломат от Загреб.

Правителството в Загреб твърди, че кирилицата ще бъде въведена, но най-вероятно след местните избори през май. В други части на Хърватия от дълго време е разрешена употребата на родните езици за италианското и унгарското малцинство.

Ние сърбите трябваше да свикнем с нашия нов статут. Никога не сме били малцинство тук, каза сръбският лидер Милакович.

Ние сме търпеливи, но няма да се откажем. Това зависи от закона и той трябва да бъде прилаган или променен, каза Милакович.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.