„Кибервойниците“ на Северна Корея

Асошиейтед прес

Антиамерикански плакат от Северна Корея

Разследващите още не са разобличили виновника за синхронизираната кибератака в Южна Корея миналата седмица. За Сеул обаче подозрението остава фиксирано върху Северна Корея, която според южнокорейски експерти обучава екип от „кибервойници“ – специалисти по информационните технологии, докато киберпространството се превръща в още едно бойно поле в конфликта между двете Кореи.

Компютърен вирус блокира 32 000 компютри и сървъри на три големи корейски телевизионни мрежи и три банки, причинявайки срив в комуникациите и банковия бизнес. Разследването кой е виновникът може да отнеме седмици или дори месеци.

Южнокорейските разследващи още не са открили доказателство, че Северна Корея стои зад кибератаката.  Южна Корея е обвинила Пхенян за шест кибератаки от 2009 г. и дори създаде команден център за киберсигурност в Сеул, който да защитава зависимата от интернет страна от хакери от Севера.

Изглежда невероятно, че мизерстваща Северна Корея, прилагаща спрямо интернет една от най-рестриктивни политики в света, може да притежава способността да застраши богатата Южна Корея, смятана за глобален лидер в телекомуникациите. Средният годишен доход на глава на населението в Северна Корея беше едва 1 190 долара през 2011 г.- само малка частица от средния годишен доход на южнокорейците от 22 200 долара за същата година по данни на Централната банка в Сеул.

Но през последните няколко години Северна Корея наля много пари и ресурси в науката и технологиите. През декември учените успяха да изведат сателит в космоса с балистична ракета от собствена територия. А през февруари Северна Корея извърши подземен ядрен опит, трети по ред.

IT стана модна дума в Северна Корея, която създаде своя собствена операционна система, наречена „Червена звезда“. Режимът насърчава и страстта към технологичните „играчки“ сред своя елит, като пусна на севернокорейския пазар таблет китайско производство. Екипи от специалисти са разработили софтуер за всичко – от композиране на музика до кулинарни уроци.

Южна Корея и САЩ са убедени, че Северна Корея разполага и с хиляди хакери, обучени от държавата да водят война в киберпространството, и че техните умения за кибератаки не отстъпват или дори са по-добри от тези на колегите им в Китай и Южна Корея.

„Най-новото попълнение на севернокорейския асиметричен арсенал е нарастващата способност за кибервойна“, каза пред американския Конгрес през март миналата година командващият американските сили в Южна Корея Джеймс Търман. Според него Северна Корея използва услугите на висококвалифицирани компютърни хакери, обучени да осъществяват кибератаки срещу Южна Корея и САЩ.

През 2010 г. началникът на южнокорейската Национална разузнавателна служба Йон Се-хун оцени броя на професионалните хакери в севернокорейското подразделение за кибервойна на 1 000 души.

Водещите научни учебни заведения  набират студенти, за да станат „кибервойници“, каза Ким Хьон-кван, който каза, че е обучавал бъдещи хакери в университет в индустриалния севернокорейски град Хамхън в продължение на две десетилетия, преди да избяга от страната през 2003 г. Той също така заяви, че бъдещите хакери биват изпращани също да учат в чужбина, в Китай и Русия.

През 2009 г. тогавашният лидер Ким Чен-ир е дал заповед да се увеличи числеността на подразделението на „кибервойниците“ до 3 000 хакери, твърди той, позовавайки се на севернокорейски правителствен документ, с който се сдобил миналата година. Автентичността на този документ не може да бъде потвърдена от независим източник.

Ким Хьон-кван, който от 2004 г. живее в Сеул, предполага, че оттогава са били вербувани още повече, и твърди, че някои от тях са базирани в Китай, откъдето да проникват в мрежи в чужбина.

Ясно е, че „Северна Корея разполага с нужните средства да изпраща вируси в персонални компютри, сървъри и мрежи и да предприема хакерски атаки. Техните мишени са САЩ и Южна Корея“, каза той.

Разширяването на войната в киберпространството чрез разработването на зловредни компютърни кодове е по-евтино и по-бързо за севернокорейците от създаването на ядрено устройство или други оръжия за масово унищожение. Онлайн светът дава възможност за анонимност, тъй като е лесно да се фалшифицират IP адреси и да се унищожат доказателствата, позволяващи проследяване на хакерите, смята Матю Къртин, основател на „Интерхак Корп“ (Interhac Corp).

Според Търман кибератаките са идеални за Северна Корея, защото може да се осъществят относително анонимно. Според него е имало кибератаки срещу военни, правителствени, образователни и търговски институции.

Севернокорейските власти не признават, че компютърни експерти са обучавани за хакери, и са опровергали много от обвиненията за кибератаки. Пхенян не е коментирал и  последната мащабна атака в Южна Корея.

През юни 2012 г. седеммесечно разследване на хакерска атака, която парализира новинарската система на южнокорейски вестник, я проследи до правителствения телекомуникационен център на Северна Корея, твърдят властите в Сеул.

В Южна Корея икономиката, търговията и всеки аспект на ежедневния живот са силно зависими от интернет, което я прави удобен терен за разрушителни кибератаки.

Точно обратно, Северна Корея едва сега прави първите си стъпки. Фирми започват да ползват онлайн банкови услуги и дебитните карти набират популярност. Но само минимален слой от населението има достъп до глобалния интернет, което означава, че сривът на мрежата тази седмица, за който Пхенян обвинява хакери от Сеул и Вашингтон, не е имал особен ефект за повечето севернокорейци.

„Северна Корея няма нищо за губене в една кибервойна“, каза Ким Сон-джу, професор от факултета по киберзащита в Корейския университет в Сеул. „Дори ако Северна Корея се окаже отговорна за атаката срещу новинарската мрежа, няма мишена за ответен южнокорейски удар“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.