Димитър Рачков: Ако внимаваш да не сгафиш, не живееш пълноценно

Не съм само комедиант, мога и друго, твърди актьорът, станал известен от "Господари на ефира"

Снимка: Булфото

Димитър Рачков е популярен като водещ на шоуто за гафове „господари на ефира“ по Нова телевизия. 34-годишният
актьор е от Бургас, завършва НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Д. Гюрова и проф. Пл. Марков. Работил е в театри в Сливен, Варна, в Малък градски театър „Зад канала“. От 1998 г. е в трупата на Народния театър. Има награда за мъжка роля от Театралните празници „Благоевград`99“ за Попът в „Зидарите и попа“ и на „Аскеер“ 2000 за изгряваща звезда за Мъжът в „Самолетът беглец“. Има няколко роли в киното, сред които е Дочо Булгуров в „Патриархат“. Телевизионните си изяви започва в Канал 1 с комедийното шоу на групата НЛО. От близо 3 години е част от екипа водещи на „Господари на ефира“.
Разговаряме с Рачков докато върви репетицията на конкурса за красавици „Плеймейт 2007“, на който актьорът е водещ.

– Казах на една приятелка, че ще правя интервю с теб и тя ми поръча задължително да ти предам, че си много готин.

– А, така ли, много благодаря (усмихва се).

– Как се справяш с фенките?

– (смее се) Ми аз не се изживявам като сексимвол. Нямам такива претенции, нямам такова самочувствие, не се възприемам за такъв.

– Като какъв се възприемаш?

– Просто като актьор. Предпочитам да ме харесват заради това, което правя като актьор. Това ме ласкае повече, а и
никога не съм имал самочувствие и не съм се стремил към образ на сексимвол.
Сигурно имам почитателки, това е радостно. Но смятам, че е нормално при професията ми – няма да скромнича, но не знам дали са много или малко.

– Водещ си на конкурса „Плеймейт“, загледа ли се по някоя от разголените девойки. И всъщност кое те впечатлява на първо място в една жена?

– В една жена … да ти кажа не съм се влюбвал от пръв поглед – това не го споделям. Държа да опозная характера на човека. А чисто визуално, първо ме впечатляват очите.
Но по тези места – като конкурса, като кастинга за адреналинки за „Господари на ефира“, където също имаше много
красиви жени, аз гледам чисто професионално. Често ме питат: „Плакнеш ли окото, не сте ли по-близки с момичетата (за адреналинките)“. Но няма такова нещо, гледам чисто професионално на момичетата и не излизам от правия път.

Рачков и Зуека се забавляват на третия рожден ден на „Господари на ефира“. Снимка: Булфото

– Воденето на един такъв конкурс част от актьорската професия ли е или ангажимент с добър хонорар?

– И двете. Ако ти кажа, че работя без пари – ще те излъжа, получавам си хонорара. Но аз съм и телевизионен водещ и това е част от актьорската професия. Наистина няма актьорлък кой знае в какви мащаби.

– Имал си изяви в НЛО, оттам ли ти хареса работата в телевизията?

– Да. Бях 4 години в НЛО, прощъпулникът ми в телевизията беше там. Там се запалих, защото знаеш – апетитът идва с яденето. Аз в началото започнах като актьор в театъра и сега продължавам да работя там и искам да се занимавам с театър, това е нещо важно за мен. Не искам хората да ме възприемат като телевизионен водещ и се опитвам да
съчетавам двете неща. Но да ти кажа честно трудничко е. Защото ангажиментите малко си пречат. Най-лесно е да се
откажеш. Питат ме кое ти е по-любимо – театърът или телевизията. Не знам – не поставям някое от двете на предно
място.

– В НЛО как попадна?

– Аз бях в Народния театър. Всички колеги, които започнаха в НЛО бяха от там – Жоро Мамалев, Антон Радичев, Мария Сапунджиева, Велко и Чочо ме поканиха, защото имаха нужда от попълнения в екипа. Тогава взеха и още един актьор Тео Елмазов. Бях там 3-4 години.

– Какво ти хареса там. В телевизията има повече суета като че ли?

– О, аз съм далеч от суетата. Не обичам такива места и кръгове. Но в случая пробвах нещо, което ме провокира. Там
изкарах доста време, от скеч в скеч. Но беше друг вид провокация. В театъра излизаш и имаш директен контакт с публиката, усещаш кога те харесва, кога ти вярва, кога се пали от теб. В телевизията не е така. Понякога съм си мислил, че правя нещо много интересно и смешно, след това като го гледам с хора, виждам, че не се забавляват така. Друг път като си кажа, че дадено нещо е станало кофти, се оказва, че хората са го харесали. Така че нямаш реална представа за реакцията на това, което правиш в телевизията.

– Ти стана много популярен от „Господари на ефира“…

– Да, вече 2-3 години съм там. Зуека и Малин Кръстев ми се обадиха. Те бяха първата двойка водещи. Малин Кръстев имаше ангажимент и имаха нужда някой да го замества и така.
Форматът е италиански и в него е наложено да се сменят водещите и адреналинките. Но това е хубаво, защото зрителят бързо свиква с едно лице, а такива смени помагат то да не омръзне. Нормално е като стоиш 2-3 години на екран да се изчерпиш, хората научават реакциите ти, какви оценки ще направиш, начина ти на говорене.

– Воденето или скечовете ти допадат повече в предаването?

– Как да ти кажа – и двете. В „Господари на ефира“ направихме две рубрики – първо Бай Брадър, идеята беше на
сценаристите. Нас това ни провокира и ни радва, и имаше успех. Докато снимаме скечовете много се забавляваме,
импровизираме, но разбира се има сценарий.
Хубавото обаче в работата ми в „Господари на ефира“, е че никой не ми слага граници и имам пълна свобода. Никой не ни спира, не казва : „Стоп, прекалявате“. Смятам, че най-хубавите неща се раждат в импровизацията.
А калеко Алеко – втората рубрика, имахме предвид идеята от италианското предаване. Там има братовчедка на една от водещите – там има жена водещ, която е от Швейцария и е пълна кукундрела. Ние решихме да направим образа калеко Алеко. Но не искахме да прилича на образа от италианското предаване, защото за един актьор не е достойно да имитира, пък и италианското чувство за хумор е по-различно от българското.

– Освен че водите, вие и преглеждате гафовете в предаването. Кои са най-големите гафаджии и вие сред тях ли сте?

Рачков и Зуека са тандем не само в „Господари на ефира“, но и като водещи на конкурси и шоута. Снимка: Булфото

– О, да, правим гафове. Човек, който работи, прави гафове. Ние не искаме да се представяме за безгрешни, да размахваме с пръст или да сочим някого. Най-голямото достойнство на „Господари на ефира“ е, че ние не казваме на хората как да си водят предаванията, а искаме всичко да е с чувство за хумор. Ние пускаме и свои гафове.
Човешко е да се правят гафове, хората и в живота си правят, не само в работата. Ако постоянно внимаваш да не
направиш гаф, то не живееш пълноценно. Аз съм правил много гафове и на сцената, и в телевизията, и в живота. Но
ако ги нямаше щеше да е много скучно.
Но иначе в предаването има преобладаващо водещи, в лицето на професор Вучков, на Николай Колев („7 дни“). Ние сме с много добри чувства към тях. Не съм ги срещал обаче и не знам дали те са ми обидени. Но ако са хора с чувство за хумор, мисля че няма за какво да ни се обиждат.

– Заради многото ти ангажименти киното и театърът не остават ли на заден план?

– Не, старая се да ги съчетавам. Сега сме в отпуска, аз съм в Народния от ’98 година. Новият сезон ще дойде с нови
заглавия.
А за киното – то не е сред водещите изкуства в момента в България. Знаем, че от едни известен период се снима
много малко филми. Макар че през последните години започнаха да се намират пари за български филми и броят им
нарасна. Но аз не съм имал много филми и то не заради ангажименти – имам 2-3 по-големи роли в киното. Може би не ставам за тази работа?

– А ти каква оценка си даваш?

– Трудно ми е да си дам оценка. Това става с работата – когато вършиш нещо продължително време, можеш да оцениш дали ставаш за определения тип работа. Първата ми голяма роля в българското кино беше в „Патриархат“ на Дочо Буджаков. Той беше много доволен от моята работа. Ако режисьорът на филма или постановката ме похвали, тогава мога си кажа, че ставам за тази работа. Не мога да направя самооценка.
Това, което знам със сигурност е, че не искам да бъда всеяден. Може би в първите ми години приемах всички
ангажименти, но сега, не заради повишено самочувствие, подбирам по-внимателно това, което ми предлагат. В един
момент човек се научава да отсява ангажиментите си, да преценява дали предложеното е за него. Важно е и да си
оставя въздух, защото амортизирането е голямо. Аз не искам, всеки ден, когато хората си включват телевизора да
виждат мен. Или като отидат на 10 постановки – аз да съм там. Защото лицето бързо се изхабява и в един момент
хората ще си кажат: „Байгън от Рачков, стига толкова“.
То е като с храненето – когато ти е най-сладко, трябва да спреш.

– В работна обстановка, при снимките на „Господари на ефира“, при репетициите на конкурса, постоянно забавляваш околните, такъв ли си сред близките ти?

– Знам ли. Ти си ме виждала в много напрегната обстановка, когато времето ме е притискало.

– Това не те е спирало да правиш гримаси ида разсмиваш околните.

– Ми май и в живота съм такъв. Но да ти кажа хич не харесвам определения от типа „душата на компанията“. Казвали
са ми, че съм такъв, но бягам от това определение. Като по-млад исках да съм в центъра на вниманието, докато сега предпочитам да стоя в периферията. И то не заради друго, ами защото аз постоянно съм в телевизията, в театъра, тоест пред очите на хората, и далеч от тях си почивам.

– Случвало ли те се е да не успееш да разсмееш околните?

– Да ти кажа аз и не се стремя, когато се е получавало, в живота, е било спонтанно.

– Гледайки те отстрани, сякаш твое задължение към хората е да ги забавляваш, където и да се появиш, хората очакват да се смеят.

– Да, усещам го това и това в някои моменти доста тежи. В театъра или в телевизията, да кажем, съм имал комедийни роли. Но се е случвало и да не играя комични роли, а когато изляза хората очакват да се смеят. Радвам се обаче, че успявам хората да ме видят и в друга светлина. Имал съм представления – „Зимна приказка“ на Мариус Куркински, „Отело“ на Лилия Абаджиева, където играя по-различни персонажи, не комедийни. При излизането на сцената усещам, че хората очакват смях, но в следващия момент ги повеждам в друга посока и това им харесва.
Най-големият комплимент, който ми направи един колега беше като дойде на „Отело“, ми каза: „Хората си мислеха, че ще видят едно, а ти ги поведе в друга посока и погледнаха на теб от друг ъгъл“.
Защото аз не съм само комедиантът Димитър Рачков, аз мога и друго.

– Не би влязъл в стереотип?

– Не, аз съм опитвал всичко – различен вид театър – и абсурден, и традиционен, „физикъл тиатър“. Но пък да ти кажа честно щом хората са ме възприели като комедиен актьор и се забавляват – няма да бягам от това нещо.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.