Време е да преосмислим стратегията спрямо Северна Корея
Само за една седмица стажуващият лидер на Северна Корея, Ким Чен-ун, нареди на военните си да подготвят ракетен удар по Америка, заяви, че страната му е в състояние на война с Юга и прекъсна последната телефонна линия, която използва, за да регулира граничния пункт, през който южнокорейски работници влизат в индустриалния комплекс Кесон. Проблемът, както правилно предупреди руският външен министър Сергей Лавров, е че това не е само гръмогласно блъфиране, предупреждава британският в. „Гардиън“.
След като Пентагонът изпрати два стелт бомбардировача Б-2 да извършат тренировъчна бомбардировка над Корейския полуостров, а общите военни маневри с Южна Корея продължават, има реален риск Северна и Южна Корея да влязат във въоръжен конфликт помежду си.
Рискът от нападение с балистични ракети срещу Хавай или Гуам е нищожен. Най-вероятната гореща точка за конфронтация между двете Кореи е по-близо до дома. Демаркационната линия между Севера и Запада, договорена с примирието през 1953 г., се „размива“ в морето. Южна Корея прокара едностранно „северна ограничителна линия“, включваща няколко острова, която обаче никога не бе призната от Севера. В тези именно води Северна Корея потопи южнокорейската корвета „Чхонан“ през 2010 г., като обяви, че южнокорейско военно учение е равносилно на нахлуване в севернокорейските териториални води и три месеца по-късно подложи на артилерийски обстрел остров Йонпьон.
Миналия месец Пхенян премести дългобойна артилерия и пускови устройства за ракети на предни позиции точно срещу остров Пеньондо, а Ким Чен-ун нареди на командирите им да взривят щаба на южнокорейската Шеста военноморска бригада.
И за да не пропусне някой посланието му, той бе придружаван от генерала, ръководил нападенията срещу „Чхонан“ и Йонпьон.
Това не е блъфиране от типа, при който кораби на въздушна възглавница се наслагват с Фотошоп върху снимки на десант. Заплахата за артилерийски обстрел е реална и ако бъде осъществена, заплахата от ескалация също ще се превърне в реалност, понеже южнокорейският президент Пак Гън-хе е длъжна да отвърне със сила. Освен това логиката й диктува, че дързостта на Севера ще нарасне, ако контраударът не е достатъчно мощен. В този район избухват сблъсъци именно защото в миналото и двете страни ги смятаха за предотвратими.
Опасността сега е, че прекалено самоувереният и неопитен севернокорейски лидер, който неистово се стреми да заслужи военните си почести, може да прекрачи чертата и да си направи криво сметките. По-общата картина също не е много оптимистична. Базата на споразуменията, които бил Клинтън и Джордж У. Буш постигнаха със Северна Корея, съответно през 1994 и 2005 г., предвижда САЩ да отпускат пари, храна и политическо признание в замяна на прекратяване на ядрената програма и в крайна сметка – превръщане на Северна Корея в безядрена държава.
Но ако онова, което Северна Корея желае в действителност, е легитимност и мирен договор със САЩ, вече стана ясно, че тя няма да се откаже от ядрените оръжия, за да постигне тези цели. По-скоро, както Централният комитет на Корейската трудова партия даде да се разбере онзиден в декларация, партията вижда в ядрените оръжия гарант на „живота на нацията“ и се зарича да не ги изтъргува за американски долари. Повечето западни наблюдатели биха се съгласили, че тези оръжия са единствената карта на Севера. След като във фазите на американското ангажиране-дезангажиране не бе постигнато нищо, едва ли „стратегическото мълчание“ на Барак Обама ще доведе до успех. Да се разчита на санкциите на ООН, които Русия и Китай подкрепят, също не е добър залог.
Време е да се преосмисли самата стратегия. Да го кажем без увъртания: ежегодните военни учения влошават атмосферата. Да не се прави нищо, без обаче да се снижава равнището на бойната подготовка /подобни маневри могат да се водят и другаде/, е несъмнено по-добър вариант, отколкото да се реагира подобаващо на игрите на война на Пхенян. Ким Чен-ун нямаше много време да се утвърди преди смъртта на баща си и сегашната криза му идва като по поръчка, изстрелвайки го в ролята на военен лидер на нацията. И ако регионалното напрежение му помага да запълни празнините в биографията и го одързостява, тя има точно обратен ефект спрямо модерните, постиндустриални икономики на Южна Корея и Япония.
Може би е време да преосмислим и целта за разоръжаване на Севера преди сключването на мирен договор. Поредността на събитията и тяхната продължителност навярно трябва да се променят.
БТА