Как Саркози стана „Царкози“

За новия френски президент като че ли стилът е по-важен от действията

За по-малко от 60 дни на поста френският президент Никола Саркози си приписва заслуги за бъдещето на Европа. Но наблюдатели твърдят, че той държи повече на стила, отколкото на действията. Снимка: Ройтерс

Никола Саркози е президент по-малко от 60 дни, но според самия него вече е „спасил“ Европа от безцелното носене по течението и от безпорядъка. Пак според него, той е върнал в правия път идеологическата програма на Брюксел, като я е освободил от „англосаксонската“ догма на свободния пазар. На родна територия „саркономиката“ започва да добива форма на необичайна смесица от икономическа политика на държавна намеса и намаляване на данъците за богатите – съчетание от носа на Де Гол и дамската чанта на Маргарет Тачър.

Междувременно Саркози хвърли в смут основната френска опозиционна партия и предизвика хаос във френските медии (които се опасяват от „берлусконизиране“ на новините). Всички лостове на френското правителство са в ръцете му, дори и онези, които обичайно са отредени за премиера. Той сякаш иска (в свободното си време, разбира се) да води и опозицията. Оттам и прякора „Царкози“, измислен от сатиричния вестник „Канар Аншене“.

Над две трети от французите са на мнение, че новият президент върши добра работа. Нима? Дали президентът Саркози свърши нещо повече от това да вдига шумотевица и да харчи солидно количество пара?

Очевидно е, че настъпва нова ера (или поне нов стил) във френската политика. Президентът вече не е добродушното старче на задната седалка на лимузината. Това е човек, който всеки ден прави джогинг в Булонския лес, човек, който кани държавници и студентски водачи на разходка по улицата и да хапнат в моден ресторант. „Ура“ за това. „Ура“ също и за части от програмата на Саркози, посветени на равноправието и „откритостта“.

Стилът е важен. Част от мисията на Саркози е да се занимае с начина на мислене на Франция, а също да реформира икономиката и институциите й. Той иска да създаде усещането, че „всичко е възможно“, че трудът и предприемчивостта вече не са демоде, а някогашните невидими бариери пред напредъка вече не съществуват. „Ура“ за всичко това (ако наистина го мисли).

Но какво стана със същината на саркозизма? Какво се случи с обещанието му за радикална промяна и „скъсване“ с миналото? Досега в общи линии беше договорена една-единствена реформа и тя не е нито радикална, нито пък представлява „скъсване“ с миналото. По-скоро е немощен и до голяма степен козметичен напредък, който лесно можеше да се прокара от великия радикал Жак Ширак.
Самият премиер на Саркози, Франсоа Фийон, каза, че реорганизирането на френската университетска система може да се окаже най-значителната реформа за петгодишния му мандат. Той има основания да твърди това. С малки изключения френските университети са посредствен и зле финансиран позор. Цялото внимание и средства отиват за запазената за елита система на висшите училища „Гран-з-екол“.

Университетите са посредствени и зле финансирани, тъй като няма подбор на постъпващите студенти, а таксите за обучение са минимални. Първоначалният проект на Великата университетска реформа на Саркози избегна и двата въпроса. Тя свенливо намекна, че трябва да има известна селекция, но не на студенти, а на завършили.

Шок и ужас сред студенти и преподаватели. Заплахи с протести. И мигновен завой на 360 градуса от президента. Окончателният проект дава по-голяма самостоятелност на университетските ръководства. Студентите ще получават по-качествени съвети за това, към какви курсове да се насочат. Толкова по въпроса.

Президентът Саркози беше казал, че за разлика от предшествениците си, няма да се поддаде на уличен натиск. Съдейки по университетските му „реформи“ обаче, той смята да го направи (поне по някои въпроси) преди уличният натиск да започне. Така няма да изглежда, че се предава.

В реч в град Епинал на 12 юли Саркози обяви в общи линии плановете си за институционална реформа. Той иска повече президентски правомощия, а също повече реална власт за парламента, който отчасти ще бъде избиран с пропорционална система. За първи път президентът иска да даде официален статус на опозицията.

Саркози твърди, че тези промени ща направят Франция по-демократична и е прав. Същевременно обаче се държи като държавен глава на страна от третия свят и умишлено подклажда борба между отделни групи в основната опозиционна партия – социалистите. Той предложи на безполезни и разочаровани представители на левицата постове в правителството или в анкетни комисии. Социалистите му се отблагодариха със спорове дали трябва да приемат предложенията или не. Президентът нарича това „запълване на пространството“. С други думи, той активно руши сериозната опозиция, каквато казва, че иска да създаде.

Саркози е свръхактивен – той се появи както на срещите на финансовите министри в Брюксел, така и на деветия етап от Тур дьо Франс. Не е ясно обаче дали с този ентусиазъм ще спази и предизборните си обещания. Снимка: Ройтерс

Царкози е малко като героя Уоли от комиксите. Той наднича отвсякъде. В понеделник беше в Брюксел на среща на финансовите министри. Обикновено на тези срещи не присъстват нито президенти, нито премиери. Той обаче отиде, за да разясни саркономиката. Първата част от голямата данъчна реформа на президента Саркози, приключила тази седмица, ще даде милиарди евро на богатите. На практика данък наследство ще изчезне. Никой няма да бъде задължен да внася в хазната над 50 на сто от доходите си под формата на преки данъци.

Милиарди ще се осигурят, но не чрез съкращаване на разходите, а с неизпълнение на ангажимента на Франция към партньорите в Еврозоната. През идната година страната няма да сведе бюджетния си дефицит до 1,8 процента от БВП, както обеща предишното правителство. В същото време г-н Саркози агитира членовете на еврозоната да създадат нещо като Европейско икономическо правителство, което да гарантира правилното съгласуване на данъчната и на бюджетната политика в „Евроленд“. Това си е Ширак в най-чист вид: гледай какво казвам, а не какво правя.

Според част от френските медии (основно онези, които са притежание на милиардерите-приятели на Саркози) тазседмичното посещение в Брюксел е било триумф. Други пък намекват, че на президента по-скоро не му е било лесно. Във всеки случай му се наложи – поне засега – да изостави предизборните си обещания да се занимае с обменния курс на еврото и да наложи политически контрол на Европейската банка.

Няма вероятност някое от тези обещания някога да бъде спазено. Същото може да се каже за хвалбите му за огромното значение на незначителната словесна промяна, която внесе в „мини-договора“ на ЕС през миналия месец в Брюксел. Той настоя да се премахне от преамбюла на европейския договор позоваването на свободната и неизопачена (т.е. несубсидирана) конкуренция като една от главните цели на ЕС. Според Саркози с това се отваря широка врата за привилегии в европейската търговия и за интервенционистка индустриална политика. Резултатите от други препоръки за свободна конкуренция в европейските договори внушават друго.
Какво чувство оставя всичко това? Предимно на обърканост. Все така рисковано е да се прогнозира дали Саркози, колкото и свръхактивен да е, ще докаже, че е човек на действието, за какъвто се представя. Фактите досега показват, че той е (както се говори, че казал Тони Блеър) „странно безформен“.

С други думи, Саркози има склонност да върши нещата в движение. За него как изглеждат те е също толкова важно, колкото и как ще работят. Той сякаш управлява с огледало в ръка.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.