Франция променя стратегията си в Африка

в. Независимая газета

Влошаването на ситуацията в Централноафриканската република (ЦАР) накара Франция да изпрати там преди седмица 300 войници, с което контингентът й в столицата Банги нарасна до 550 души. Париж целеше да защити френската общност и другите чужденци в ЦАР. От новия държавен преврат, каквито е имало доста в крайно бедната африканска страна, пролича, че Франция не брани режима на президента Франсоа Бозизе. Военните й нямат такава задача.

Това е много важен сигнал. От години вече във Франция се дискутира възможността да бъде преразгледана традиционната политика на Париж спрямо Черния континент. Началото й датира от 1960 г., когато голяма част от френските колонии в Африка стават независими – предвижда се да бъдат защитавани различни режими, включително авторитарни. Но страната вече е решила да загърби тази стратегия, наричана неофициално „Франсафрика“.

Войната в Мали също потвърждава този извод, при все че е особен случай. Франция се включи в този конфликт без желание, по принуда. Целта на операцията бе да спре настъплението на ислямистите, решили да изпреварят събитията. Осъзнавайки, че процедурите в ООН за изпращане на международна мисия ще траят с месеци, те схванаха, че трябва да действат бързо.

През януари екстремистките групировки внезапно атакуваха южните райони на страната – и в крайна сметка си навредиха. В пореден опит да се отърси от имиджа на неоколонизатор Франция не подготвяше военна намеса и правеше всичко възможно, за да избегне подобно развитие. Но щом се появи реална заплаха за столицата Бамако, Париж за броени часове изпрати в Мали специални части и други войски, за да спрат колоните на ислямистите и да ги изтласкат от Мали.

Да осуетят с това формирането на „сива зона“ – терористичен анклав в Сахел, и да възстановят Мали като единна, нормално функционираща държава. Франция естествено няма да решава едностранно тази последна задача – ще са необходими усилията на цялата световна общност в рамките на съответните международни институции.

За да осигури успех на операцията в Мали, през декември рлезидентът Франсоа Оланд отпътува за Алжир и издейства от властите в страната да отворят въздушното й пространство за френската авиация. Впоследствие събитията в южен район, където бяха пленени заложници, показаха, че ситуацията в Мали безспорно заплашва алжирската сигурност. Днес Алжир изобщо не дава признаци да е недоволен от присъствието на френски военни край неговите граници.

Ситуацията в Мали няма нищо общо с положението от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, когато Франция играеше активна постколониална роля в Черна Африка и сключваше военни споразумения дори по времето на Шарл де Гол – като де факто „поръчваше музиката“: ту довеждаше на власт някакви режими, ту ги сваляше, ту ги спасяваше. Това ставаше в контекста на студената война, когато Съветският съюз също предприемаше активни стъпки в Африка.

Първи исторически поврат на този фон бе 1990 г., когато в град Ла Бол се състоя поредната среща на върха Франция-Африка. Тогава Франция в лицето на президента Франсоа Митеран за пръв път обвърза по-нататъшната помощ за африканските страни с демократизацията им. Подход, който не подейства отведнъж и не върху всички държави, но френското ръководство поне изрази ясно желание да отхвърли порочната практика от миналото, когато Париж подкрепяше диктаторски режими и корумпирани лидери.

През последните години Франция продължи с нови стъпки в същата посока. Тя се стреми да действа в Африка само като участник в мисии на ЕС, и то без да поема главната роля, преразглежда и условията на военните си споразумения с редица африкански страни. Обсъжда се възможността от четирите й военни бази в Африка да останат само две.

Същевременно през управлението на президента Никола Саркози Париж остана деен играч в Африка. По време на мандата му Франция на три пъти предприе военна намеса – в Чад, Кот д’Ивоар и в Либия. В Кот д’Ивоар по-специално президентът Лоран Гбагбо, непризнаващ изборните резултати, бе свален от френски войски, а в Чад Франция подкрепи режима в Нджамена. В Либия Париж спомогна за свалянето на полковник Муамар Кадафи.

Колкото до Оланд, той сякаш е готов да се дистанцира напълно от политическите борби в бившите френски колонии на Черния континент. Това сочи подходът му в ЦАР и в Мали. Не бива обаче да правим извод, че Франция отказва да играе съществена геополитическа роля в Африка. Напротив, Париж си дава сметка за големия потенциал на региона.

Първо, държавите от континента са важни за развитието на франкофонията. Очаква се броят на говорещите френски в близките 20 години да скочи двойно тъкмо заради приноса на Черна Африка. Второ, да не забравяме икономическите интереси. На Африка се падат 6 процента от френския външнотърговски оборот – 26 милиарда евро от износа и 30 милиарда евро от вноса. Независимо от многото проблеми континентът има голям икономически потенциал. Китай и Русия вече са го разбрали и съответно укрепват позициите си там.

Колкото до военния аспект, само Франция би могла да играе сериозна роля в Африка. Подобни възможности вероятно имат и САЩ, но Париж едва ли с радост би ги допуснал в някогашните си владения. Франция няма намерение да губи позиции в Африка. Защото иначе ще престанат да виждат в нея велика държава.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.