Контролът върху капиталите в Кипър прекалено закъсня

Контрол върху капиталите бе въведен в Кипър тази седмица. Това обаче трябваше да стане няколко години по-рано, когато бе необходимо да се спре притокът на „горещи“ пари в местните банки.

Новият контрол цели да спре прекалено бързото изтичане на същите тези „горещи“ пари от Кипър. Той ограничава максималната сума пари, която човек може да изнесе от страната. Електронните трансфери са забранени, така както и осребряването на чекове. Контролът по презумпция ще е временен. Той обаче не изглежда като чудо за три дни. Има ограничения колко пари могат да бъдат изпращани през всяко тримесечие от годината за обучение зад граница. Въведен е месечен таван на плащанията с кредитни карти в чужбина.

Ясно е, че нещо подобно бе необходимо, но че мерките ще проработят – не толкова.

През 2008 и 2009 година стана очевидно, че ирландската банкова система се пука. Кипър стана нова дестинация в еврозоната за „горещи“ пари. Местните банки предлагаха по-високи лихви по депозитите в евро и, според някои разкази, не са били толкова придирчиви за произхода на парите.

През 2008 година в Кипър са били пратени 40,7 милиарда евро под формата на кредити и банкови депозити, изчисли McKinsey Global Institute. От гледна точка на световните капиталови потоци това бе незначително събитие. Тази сума обаче се равнява на 161% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Кипър през въпросната година.

По време на азиатската валутна криза в края на 90-те години на миналия век светът научи колко уязвима може да е една страна от „горещите“ пари. Капиталите са чудесни, когато прииждат, но може да станат доста неприятни, когато изтичат.

Друго нещо е, когато международните капиталови потоци са под формата на преки инвестиции, в заводи и компании, или дори инвестиционни портфейли, чрез закупуването на корпоративни акции и облигации. Поради самата си същност тези инвестиции не включват обещание за връщане на парите при поискване. Кредитите и депозитите обаче може да бъдат поискани обратно, точно когато дадена страна и нейната банкова система са най-малко способни да ги изплатят.

По време на кризата Малайзия не се присъедини към всеобщия компромис, че капиталовият контрол винаги е нещо лошо и че свободният пазар винаги знае най-добре. Това се оказа мъдро решение, въпреки че бе подкрепено навремето едва от шепа икономисти.

Това, което се случва с Кипър сега, има съвсем не малко прилики със станалото по-рано в Ирландия. Ирландците също се радваха на капиталови притоци, превишаващи в пъти националния БВП, и раздутата банкова система на страната в крайна сметка се сгромоляса. Най-голямата част от проблема там бе жилищният балон, надут от безконтролното кредитиране. Когато той се спука, чужденците си поискаха парите на часа, а Ирландия реши да подкрепи своите банки, което на практика пък докара правителството до фалит.

Стана едва ли не крилата фраза, че Кипър има само банки и плажове. Страната не постави почти никакви препятствия пред преките чуждестранни инвестиции през добрите времена. Когато парите прииждаха, те взимаха формата на банкови депозити, които по презумпция трябваше да са на разположение във всеки един момент.

За щастие на онези, които вложиха парите си в ирландски банки или купиха от тях привилегировани облигации, те фалираха рано, преди правителствата от еврозоната да са осъзнали, че не могат да си позволят спасителни планове. В случая с Кипър, европейските институции, които взеха решенията, първи излязоха с идеята да бъдат обложени с еднократен „данък“ всички банкови депозити, независимо дали са застраховани или не. За щастие кипърският парламент не я прие и одобреният в крайна сметка план е по-смислен.

Акционерите и притежателите на облигации в най-закъсалата банка загубиха всичко. Депозитите до 100 000 евро са гарантирани, въпреки че капиталовият контрол може да означава, че на притежателите им може да се наложи да почакат доста време. Влоговете над този таван в най-закъсалата банка може да бъдат изтрити.

В най-добрия случай техните притежатели по всяка вероятност ще трябва да чакат с години преди да получат малка част от парите си. Централната банка е изчислила, че притежателите на най-големите депозити в най-голямата банка ще имат малко по-добра съдба и вероятно ще си получат по-голямата част от парите си обратно. Тези оценки обаче може да се кажат доста оптимистични, ако банките загубят повечето от своите депозити, когато или ако капиталовият контрол бъде отменен.

Той някога бе еталон в света и имаше шанс да работи, тъй като правителствата можеха да контролират паричните трансфери до и от съответната страна в нейната национална валута.

Кипър, естествено, обаче няма собствена национална валута. Евро банкнотите и монетите, които са в обращение в страната, са същите като във всички държави от еврозоната. Еврото, което е било в обращение в Кипър преди временното затваряне на банките, би могло да бъде изнесено тайно. „Кипър е остров и има укрепена граница със Северен Кипър, което е естествена бариера пред изтичането на капитали“, казва Джейкъб Киркегор от Peterson Institute for International Economics. Той обаче допълва: „Не мисля, че (капиталовият контрол) ще проработи. Ще има голямо изтичане.“

Няма да помогне обстоятелството, че общата европейска валута се превърна в любимата валута на наркотрафикантите, които оценяват наличието на банкноти от 500 евро (на стойност около 640 долара), докато САЩ вече не емитират доларови банкноти с номинална стойност над 100 долара. „Можете да напъхате много пари в един куфар, ако банкнотите са от по 500 евро“, отбелязва Киркегор.

Сдобиването с тези големи банкноти няма да е лесно. На банките е наредено да ограничат дневните тегления. Само че дори тези ограничения да забавят контрабандата, те също така ще са заплаха за тежки щети за местната икономика.

Дори капиталовият контрол да се окаже успешен, самата концепция за единна валута понесе пореден удар. „Ако не позволявате на вложителите да се преместват от едно място на друго“, казва Оливие Жан от университета John Hopkins, „това означава, че няма единно евро“.

„Нека допуснем“, допълва той, че в даден бъдещ момент „хората са обезпокоени, че Франция ще наложи капиталов контрол, така както бяха в началото на 80-те години (на 20-и век). Ще се опитате да прехвърлите своите депозити в германски банки“, като е възможно това да доведе до масов отлив на пари от френските банки.

Кипър можеше да е много по-добре сега, ако примамката да има има голям банков сектор не бе накарала всички правителства на страната да бъдат доволни, когато всичките тези „горещи“ пари се вливаха на острова. Капиталовият контрол на техния път щеше да разгневи кипърските банкери – и евентуално да спаси същите тези банки от тяхната участ. Ако Кипър не бе позволил на всичките тези пари да се влеят в банките му през 2008 и 2009 година, то те, може да се предположи, щяха да купят по-малко гръцки облигации и да загубят по-малко пари по тези ценни книжа.

Фактът, че „горещите“ пари останаха, дори след като стана ясно, че кипърските банки са в затруднено положение – до голяма степен заради всичките притежавани от тях гръцки облигации – е доказателство за фалшивата сигурност, която еврото обезпечаваше, дори след избухването на гръцката криза. Тази сигурност намаля, поне малко. Цените по суаповите сделки за застраховане срещу фалит на европейските банки нарастват, откакто Кипър изпадна в затруднено положение.

Това навежда на мисълта, че според пазара вероятността от фалит на банки се е увеличила. Тези цени продължиха да се повишават след обявяването на най-новия план за островната страна. Не помага и това, че европейските държавни и правителствени ръководители изглеждат неспособни да решат дали кипърската сделка ще създаде прецедент, в случай че банките в други държави изпаднат в затруднено положение. Това е възможно или поне би могло да бъде, каквото и да казват лидерите.

Преди няколко месеца се приемаше, че Европа върви към банков съюз – споразумение, което, каквито бяха надеждите, трябваше да предотврати това, което се случи в Кипър. Това, което ще се случи с тези планове, ще е индикация дали Европа е способна да продължи да запазва единството на еврозоната.

Може да помогне това, че Кипър е толкова незначителен. Неговата икономика е около една десета от ирландската, която пък е една от най-малките в еврозоната. Тя е по-малка дори от икономиката на Върмонт – най-малкия от всички щати в САЩ. Можем само да потръпваме при мисълта какво ще се случи, ако банките в някоя голяма страна от еврозоната срещнат сериозни затруднения.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.