За лъжливия министър и пропастта между Франция и България

Димо Райков. Снимка: личен архив

Вече втори ден Франция е в шок!
Голямата държава, страната с население десетина пъти повече от нашето, стожерът на Европейския съюз, се тресе и пука по шевовете…
Защо?
Ха, според нашите, български усещания – заради една глупост…
Всъщност какво е станало?
Един от важните министри, този на бюджета, при журналистическо разследване на въпрос дали има сметка в чужда банка, отговори категорично – Никога! Нито сега, нито преди това!
Но тук е нормална страна, тук прокуратурата веднага започна своята работа.
И министърът си призна, че имал сметка от 600 хиляди евро в Швейцария…
И се започна…
Е, щом и този епохален футболен мач между ПСЖ и „Барса”, за който билетите на черно стигнаха 4000 евро, представяте ли си – 4000 евро…, остана на заден план, значи нещата са сериозни! Двубоят между идолите Меси и Златан Ибрахимович бе изместен от новината на вчерашния, а и на днешния ден – един политик излъга!
Реакцията на французите ме потресе мен, българина!
За някаква си сметка, и то предвид доходите на един такъв човек, от само някакви си 600 хиляди евро, които се равняват на едно апартаментче в Париж от две малки стаички-кутийки и кухня, така да се разлюлее държавата?!?
Че в нашата малка, мизерна България, където пенсията е 50 евро, където хората се палят като факли и се самоубиват от „супер” живот, политиците ни взимат по милиони, и то напълно „законно”, консултантски… Ами далаверите, ами премиите за уж добре свършена работа… Ами огромните за нашите стандарти заплати, които някои сами си определят… Ами екскурзиите-командировки в чужбина с любовници-секретарки… И още, и още… Всичко това у нас, в страната на абсурдите, се приема като нещо напълно нормално…
Да не говорим за другите новозабогатели, живеещи в замъци и със сметки от милиони, че и сигурно от милиарди в чужбина…
Но кой ще се сети да ги пита за това?
Кой – магистрати ли, данъчни ли…
Че те са в листите на същите политици на избираеми места за … депутати… Те се назначават от тях, от тяхната квота…
Е, няма такава страна като България, няма…
Да видите как Франция, която май хич не е долюбвана от нас, българите, която отнася купища нашенски „благословии”-псувни по повод и без повод, сега се тресе и люлее от една… човешка лъжа…
Човешка ли?
– Това е непростимо! Той е политик от ранг, той е френски политик, той не може да лъже! – казват обикновените французи от неговия град, където лъжецът-бивш министър е бил кмет и е направил толкова много за същите тези жители…
Да не говорим за медиите – ще го разкъсат…
– Ние сме в шок! – това е най-често повтаряната дума и от чужди, и от свои.
И още един урок за мен, българина.
Преди време, наблюдавайки във Фейсбук как партизаните-слуги на партиите в България по какъвто и да е повод са склонни не само да оневинят своите, ами да заклеймят веднага другите, защото са показали кирливите им ризи, аз запитах една иначе интелигентна дама – защо го правиш това, не виждаш ли, че „твоят” човек е виновен?
Знаете ли какъв отговор получих?
– Зная, господин Райков, много добре зная! Но нима само той е такъв в тази държава! Още повече той не е лош като характер… А и е „наш” човек…
И се врътна обидена дамата, и ме „изтри” от нейните приятели… Така ами, откъде накъде ще развалям рахатлъка й, ще нарушавам нейната идейна убеденост…
А във Франция?
И социалисти, и сарковисти, и зелени, и червени, и шарени – всички в един глас, чак да ти стане жално за клетия лъжец, в един глас извикаха – не, това е удар по френския политик, това е удар по Франция! Не, той е вече политически труп!
И президентът, и премиерът дадоха изявления, в които категорично осъдиха постъпката на своя бивш министър. Беше ми неудобно да гледам как министър-председателят се черви по националната телевизия, как се чуди по какъв начин да парира връхлитащите въпроси на водещия…
И заради какво?
Да, заради една малка лъжа, ще кажем ние, българите…
О, лъжа ли… Че това е най-невинното нещо в България! Че има ли политик, който да не лъже? И то все с усмивка! И с усещането, разбира се, че това е абсолютно безнаказано.
Ето, вижте сега какво става, дори само вчера – тръгнали заедно на избори, единият обаче обвинява другия, другият опровергава, а, сбъркали сме, казва първият… И пак са готови да се прегърнат, да плеснат с ръце… Заради заветните първи места в листите… Други пък, излъгали преди четири години, а и преди осем, преди дванадесет и тъй нататък…, пак обещават същото, без дори и да им мигне окото, което така и не направиха през мандатите си…
И всички реват – изберете ни, заради общото благо! Да, за общото благо… Общото ли?
Но те, французите, презрените от нас „петли”, скочиха като един срещу лъжата!
И нейният приносител вече наистина е политически труп!
Но аз съм сигурен, че този скандал няма да спре дотук.
Тресе се правителството, тресе се държавата…
И най-често повтаряната дума сега е – морал, морал и пак морал…
Господи, какво говоря?
Каква е тази дума?
Да, че тя е непозната в моята страна.
Дори я използват, когато искат да оневинят някого – не е морално, но е законно…
А тук – морал, морал и пак морал!
Да, колко голямо всъщност е разстоянието между Франция и България – две страни-членки на един съюз, на една Европа…
Разстояние-пропаст…
Което никой не иска да види, още по-малко и да разбере в моята родина…
Защото у нас задача номер едно сега, а и винаги, са изборите!
Изборите без право и възможност на избор!
Изборите, които пак ще „циментират” поразклатеното от народния гняв на протестите статукво… Изборите, които ще изберат пак, за кой ли път вече… лъжата!
Да, лъжата в страната на… лъжата…
Хайде бе, франсета разни, абе, смешници, за морал ще ми говорят, че баш те ли бе? Морал… Хайде бе, морал… Що за животно е това? Яде ли се, пие ли се? Айде бе, бегай…

3 април,
Париж

От страницата на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.