Косово и Сърбия са близо до споразумение

Фатос Битичи
Ройтерс

Опасна работа е да бъдеш общински чиновник в Косовска Митровица, където река Ибър представлява естествена бариера между сърбите и албанците.

Откакто Адрияна Ходжич започна да издава косовски лични карти на сърбите на север от реката, нейният заместник беше прострелян в крака, а домовете на нейни подчинени бяха обстрелвани с ръчни гранати.

„Понякога се чувствам сякаш се борим срещу всички“, казва Ходжич, майка на две деца, родена в Косовска Митровица.

Сърбия не признава независимостта на Косово, обявена през 2008 г., но е подложена на натиск от Европейския съюз да подобри отношенията си и да помогне за преодоляване на разделението между косовските албанци и сръбския анклав в Северно Косово, където Белград фактически си е запазил контрола.

Статутът на анклава е в основата на преговорите с посредничеството на ЕС, целящи „нормализиране на отношенията“ между двете страни.

Ходжич е в авангарда на бавното настъпление на косовското правителство за привличането на около 50 000 сърби и обединението на Косовска Митровица.

Отказът на сръбския север да признае суверенитета на Косово раздели страната по етническа линия – рана от войната, която отлага за дълго надеждите на Балканите да се влеят в европейския поток и още носи в себе си опасността от дестабилизиране на региона.

Сега, в спокойните преговори, Сърбия и Косово изглежда са на границата на споразумение за прекратяване на разделението, поне на хартия.

Шефът на дипломацията на ЕС Катрин Аштън иска споразумението да бъде постигнато днес, по време на срещата между сръбския премиер Ивица Дачич и косовския му колега Хашим Тачи.

Това ще отвори пред Сърбия вратата за преговори за членство в ЕС, процес, който ще задвижи реформите и ще изпрати сигнал за стабилност към чуждестранните инвеститори, търсещи по-евтина дейност в бивша Югославия.

За Косово това ще бъде краят на процес, започнал през 1999 г., когато НАТО започна война, за да прекрати клането на цивилни албанци от сръбските сили при режима на Слободан Милошевич.

„Косово вече няма да бъде определяно като проблем, а като държава, функционираща на цялата си територия. Това е голяма победа“, заяви косовският вицепремиер Хайредин Кучи.

Залозите са големи. Съчетано с присъединяването на бившата югославска република Хърватия към ЕС през юли, едно споразумение между Сърбия и Косово „ще се отрази на целите Западни Балкани“, като затвърди стабилността в Сърбия, най-голямата сила в региона, оцени Международната кризисна група (МКГ).

Но ако преговорите се провалят, „на терена, където и двете страни са изнервени, една искра може да възпламени междуетническо насилие“, продължава МКГ.

На масата в Брюксел е поставено възможно споразумение Сърбия да признае властта на Прищина в Северно Косово в замяна на някакъв вид самоуправление за сърбите, живеещи там.

Сърбия казва, че никога няма да приеме Косово като независима държава, но нейното предложение да отстъпи контрола над севера на Прищина е драматичен обрат в официалната й политика в с надеждата за икономическо подпомагане при по-близки отношения с Европейския съюз.

Несигурността в Сърбия дойде с идването на власт на наследниците на Милошевич – националисти, които се биха за Косово, но сега казват, че територията е почти изгубена.

Покровителстваните от ЕС преговори вече доведоха до споразумения за управлението на косовско-сръбската граница, признаването на регистрационните номера на автомобилите и на университетските дипломи, търговските отношения и други практически проблеми, възникнали заради отказа на Сърбия да признае Косово.

Но ключът към трайна стабилност е етническата разделителна линия, минаваща през Косовска Митровица, която е във фокуса на 6000 войници от мироопазващите сили на НАТО.

Европейският съюз използва моркова на интеграцията, за да доведе Сърбия и Косово на косъм от споразумение. Той е подпомогнат и от икономическия спад, унищожаващ надеждите на двете страни за стабилност и инвестиции.

През януари в безпрецедентно за сръбски лидер изказване, военновременният довереник на Милошевич Ивица Дачич каза, че сръбският суверенитет в Косово „на практика не съществува“.

С изобилието от вековни православни църкви и манастири Косово дълго време имаше почти митичен статут за сърбите, които го смятат за люлка на своята вяра.

Но тяхната реакция на изявленията на Дачич беше сдържана, отразяваща съзнанието, че Косово, 90 процента албанско, е било изгубено от Милошевич. 63 процента от сърбите вярват, че Косово фактически е независимо, според едно проучване на общественото мнение от март.

Днес в Брюксел Аштън ще подтикне Дачич и Тачи към споразумение за правомощията, които ще бъдат дадени на сръбските общини на север в рамките на косовската държава.

Дачич иска широка автономия, но Тачи се опасява, че това само ще задълбочи разделението. Аштън иска споразумение до средата на април, когато тя ще представи доклад за напредъка, определящ дали през юни Европейският съюз ще започне преговори за присъединяване на Сърбия .

Сърбите на север се опасяват, че ще бъдат изоставени от Белград. Но дори в разделената Косовска Митровица бавното настъпление на косовската независимост изглежда неудържимо.

На бреговете на Ибър сърбите чакат на опашка пред офиса на Ходжич за косовски документи за самоличност, регистрационни номера на колите и регистрация на компании по косовските закони. Някои искат помощи от косовското правителство да си поправят покривите или олющените фасади.

Ходжич, мюсюлманка, говореща сръбски, много по-лесно преодолява разделението между албанците мюсюлмани и православните сърби и вече почти една четвърт от сърбите в северната част на Косовска Митровица са идвали в нейния офис за някакъв вид помощ.

Сърбите отричат това косвено признаване на Косово като държава, но казват, че от ден на ден става все по-трудно да пътуват или работят в Косово без тези документи.

„Хората трябва да работят, да печелят пари, да хранят семействата си. Ние живеем един до друг, но трябва да започнем да живеем заедно, да търсим общи предизвикателства и решения. Животът е кратък“, казва Ходжич.

БТА