Полша се готви да влезе в еврозоната – каква прекрасна идея!

Съдейки за събитията от вашингтонската си камбанария, мисля, че поляците са изумителни хора.Те, видите ли, получават кредити заради това, че са част от „новата Европа“, а консерваторите заедно с републиканците ги хвалят, тъй като поляците са за свободния пазар, приемайки консенсуса, който цари във Вашингтон.

Както отбеляза миналата година при полската си обиколка Мит Ромни (републиканският кандидат за президент на САЩ на изборите миналата година, изгубил в надпреварата с Барак Обама – бел. ред.), който е твърде полезен в качеството си на източник на нефилтрирана дясна пропаганда, Полша има балансирани дългове и кредити, запазва ниски данъци, благоразумно харчи парите на армията си, допринася за развитието на бизнеса, а освен това поощрява самодостаточността на гражданите си.

По същество, както отбелязват десните, Полша е това, което е била Америка, докато на власт не дойде „отвратителният“ Обама.

А сега се оказва, че списъкът на Ромни, в който се изброяват достойнствата и добродетелите на поляците, почти напълно не съответства на действителността. От американска гледна точка Полша е политически паноптикум, наклонил се наляво заради високите данъци, огромните разходи за социални нужди и силната държавна намеса.

Днес всички американски политици, които предлагаха държавните разходи на САЩ да станат като полските (а това би наложило парите за отбрана да бъдат съкратени с над 50 %, да се утроят разходите за социални нужди и съществено да се вдигнат данъците на богатите), веднага щяха да станат за посмешище без значение на коя сцена се изявяват, а дори и да ги пратят незабавно в психиатрията.

И така, макар десноцентристите да не спират да хвалят Полша, нейната икономическа политика като цяло и реакцията й при избухването на световната финансова криза по-специално са класически пример на кейнсианството и левия курс. Наред с това, за да премине на „твърди пари“ и да се опита да направи вътрешна девалвация чрез забавяне на растежа на заплатите, Полша позволи на валутата си – злотата – сериозно да се обезцени спрямо евро.

В резултат на това вносът поскъпна, което пък даде допълнителен тласък на местните производители. Като позволи на валутата си да поевтинее, Полша водеше отстъпчива данъчно-бюджетна политика. По време на кризата бюджетният дефицит на Полша остана на много високо равнище – в диапазона от 5-6% от брутния вътрешен продукт.

Поляците постъпиха по този начин, защото съвсем разумно пресметнаха, че страната има редица напълно очевидни инфраструктурни потребности, а периодът на ниски (лихвени – бел. ред.) ставки и спад на глобалното търсене (а също и на временно понижение на цените на суровините) изцяло е подходящ за удовлетворяването им.

Доказателството за ефективността на тази политика е фактът, че Полша преживя вихъра на кризата по-добре от която и да е друга европейска страна. Тя нито веднъж не изпадна в рецесия и до неотдавна се развиваше с такива темпове, които бяха съвсем малко под равнището от докризисните дни.

Така поляците се оказаха в завидно положение: и врабчето задържаха в ръката си, и жеравът в небето уловиха. Полша получи всички рекламни предимства от водената агресивно-спестовна политика на затягане на коланите (за нея пишат положително големите икономически вестници и списания, които чете финансовият елит), и в същото време тя не изпадна в осакатяващата икономически дисфункция и не пострада от масова безработица, макар че на практика именно до такива последици води подобна политика.

Макар Полша често да е сочена като пример за „отговорно съставяне на бюджета“, в действителност поляците вървят по пътя на Кейнс (английския икономист Джон Мейнард Кейнс 1883-1946) за стимулиране. Това извежда страната им напред, докато в същото време много нейни съседки са затънали в рецесия.

Отговорното политическо ръководство би направило всичко възможно, за да се задържи това положение колкото може по-дълго, защото това е запазване на статуквото с ниска степен на риск и високо равнище на възнаграждения, каквато изключително рядко се създава.

Само че полският премиер реши да направи референдум за влизане в еврозоната. Това решение крие стремежа въпросът да бъде поставен на всеобщо обсъждане и то носи чисто политически характер. Трябва много ясно да се разбере, че това е само първата стъпка и че Полша ще може да въведе еврото не по-рано от 2017-2018 година.

Привържениците на еврото твърдят, че Полша ще може да стане „първокласна европейска страна и участничка в приемането на най-важните решения“, само ако влезе в еврозоната. Така те напълно пренебрегват опита на Великобритания и Швеция, а също и най-новата история на самата Полша.

Извисяването на политиката над икономиката е главната причина, поради която еврото стана такова катастрофално бедствие. Няма нито една икономическа теория – лява, дясна, центристка – в която да се казва, че на Франция и Италия, Германия и Испания, Холандия и Гърция им е необходима еднаква парична политика.

Икономиката в тези страни е съвършено различна и на тях са им необходимо различни валути, за да проявяват силните си страни и недостатъците си. В основата си тази парична политика, която е ефективна в конкурентната и либерална икономическа среда в Северна Европа, неизбежно ще се окаже катастрофална в една не толкова гъвкава икономика на южноевропейските страни, където държавата доминира. Опитът всички да се облекат в еднаква усмирителна риза е прекият път към бедствието.

Същото бедствие ще настане, ако САЩ и Мексико използват еднаква валута. Полша се убеди неотдавна колко е важно да се контролира собствената валута. И аз изобщо не мога да разбера защо поляците изведнъж решиха да се откажат от такива предимства заради неразбираемия „европейски проект“, чието бъдеще изглежда все по-мрачно.

Във вчерашна статия в. „Ню Йорк таймс“ (от 27 март – бел. ред.) невероятно забавният, но в същото време крайно дразнещ Пол Кругман (американец, носител на Нобелова награда за икономика за 2008 година за неговите анализи на търговски модели – бел. ред.) написа, че полските лидери „решително са настроени да дадат шанс на катастрофата“.

Струва ми се, че това трябва да стане бойният вик на полското движение за еврото и за привържениците на еврото във всяка друга страна, която в момента не използва еврото. Дайте шанс на катастрофата! Еврото е валутата, която беше халтура от момента, когато се появи на бял свят; и днес тя е на крачка от това да превърне целия европейски континент в икономическа пустош.

Поради това всеки, който днес гледа към тази валута и иска веднага да се присъедини към нея, действа в абсолютно друга плоскост от нашето съществование. Полша трябва с всички сили и цялата си упоритост да защитава независимостта на централната си банка, а също и да се бори за запазването на злотата. Противниците на безумната идея за влизането на Полша в еврозоната и за водене на политика на строги самоограничения в германски стил трябва да помнят лозунга „Дайте шанс на катастрофата!“.

Опонентите на еврото ще могат да вземат превес, само ако с всички сили отхвърлят идеята за „сериозността“ на тази валута, ако накарат хората да се присмеят на нейното безумие и глупост. Затова казвам на Полша : „Дайте шанс на катастрофата! Преминете на евро! Тогава ще имате икономика като в Гърция!“

БТА

*Марк Адоманис, чиято прародина е Литва, е получил образованието си в Харвардския и в Оксфордския университет. Написал е дисертация, посветена на руската реформа в здравеопазването през 1985-2008 година. Пише за ИноСМИ и поддържа блога The Russia Hand на сайта на американското списание „Форбс“.