Опасения за „изгубено поколение“ в Кипър

в. Файненшъл таймс

Сватба в Кипър. Снимка: самру

Ангелос Пердиос, както мнозина млади и добре образовани кипърци, говори за напускане на страната, пропъден от катастрофалните перспективи пред местната икономика след рухването на основните банки в страната.

Бащата на Ангелос се е преселил при първата национална катастрофа в модерната история на Кипър, принуден през 1974 г. да напусне северното село Морфу, когато нахлули турците. Той дошъл в южната гръцка част. Втората катастрофа може да отведе сина и по-далеч.

„Това е стъпка, която не бях обмислял преди две седмици“, казва господин Пердиос, който е на 25 г. и работи в кипърския финансов сектор от две години. „Но положението е толкова лошо, може би ще бъде по-добре във Великобритания или САЩ“.

Масовите заминавания на млади хора са позната история за засегнатите от кризата европейски държави, които се сблъскаха с проблема на раздути банкови сектори и спукване на балона на недвижимите имоти в резултат на финансовата криза.

В Ирландия емиграцията достигна най-високите си равнища за последните 25 години през 2012 г., докато Исландия видя най-лошите си показатели за емиграция за последните 100 години през 2009 г., след като по зрелищен начин рухнаха банки, надвишаващи 10 пъти мащабите на националната икономика.

Сега нарастват опасенията за „изгубено поколение“ от млади хора в Кипър, прогонени от липсата на възможности. Правителствени служители и икономисти предупредиха за „изтичане на мозъци“, което може още повече да засегне и без това мрачните икономически перспективи.

„Надяваме се, че е временно“, казва Йоанис Касулидис, кипърският министър на външните работи. „Надяваме се, че ще стане по същия начин, както в миналото и че те ще се върнат, когато ситуацията се нормализира и възможността да намерят работа е тук“.

Младежите в Кипър са особено мобилни, дори за европейските стандарти. Страната е на шесто място в ЕС по брой на хората с университетско образование с почти 50 процента, и на второ място по брой на студентите, учещи в чужбина, сочат данни на Евростат.

Много от тези студенти традиционно биха се завърнали в родината след университета, привлечени от възможността за добре платени работни места в кипърския финансов сектор. Работа има най-вече за адвокати и счетоводители, които управляват големите резерви офшорни средства, които след 1980 г. се настаниха на острова.

Но повечето смятат, че значителните загуби, наложени на богатите вложители, притежаващи над 100 000 евро в двете основни банки – Лайки и Банката на Кипър, са унищожили тази някога движеща икономиката сила за добро.

„Сега всички говорят за емиграция“, казва Василики Яни, 24-годишна с диплома от Университета Рединг и магистратура в Лондонското училище по икономика. Тя работи в Кипър за неправителствена еко-организация от три години.

„Това е както, когато се събудихме един ден и нашата електроцентрала бе гръмнала – трудно е сега да се чувстваш сигурен в Кипър“, казва тя. „Дори и преди да стане това, нямаше много работни места за младите хора тук“.

Младежката безработица доближава 30 процента. Костас Афксентиу, изпълнителен директор на една от най-добрите счетоводни къщи в Кипър HLB Afxentiou, предрича години на трудности в своя сектор. „Нашият бизнес ще оцелее, но няма да процъфтява“.

Той очаква трудни времена с малко възможности за нови назначения и вероятно с намаляване на заплатите. „По-младото поколение няма много надежда в Кипър“, казва той. „Моят син завършва образованието си в Англия и щеше да се прибира у дома, но отложи връщането, и аз не зная докога“.

Повечето млади хора в Кипър, които обмислят да заминат в чужбина, казват, че се надяват да се завърнат след няколко години, когато икономиката започне да се възстановява.

„Не, че няма бъдеще тук в Кипър, но през следващите две или три или пет години, ще бъде трудно на острова“, казва господин Пердиос.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.