САЩ между Сирия и иранската ядрена програма

Асошиейтед прес

Нежеланието на президента Барак Обама да предостави военна помощ на сирийските бунтовници може отчасти да се обясни просто с три думи: ирански ядрени оръжия.

За първи път от години САЩ съзряха искрица надежда да убедят Иран да обуздае програмата си за обогатяване на уран така, че да не може бързо и лесно да направи атомна бомба. Преговорите се подновяват тази седмица в Алмати, Казахстан, където окуражителните разговори през февруари между шестте световни сили и Ислямската република бяха определени от иранския дипломат Саид Джалили като „повратен момент“ след многобройните провалени стъпки за постигане на пробив.

Но Техеран е малко вероятно да се подчини на волята на Вашингтон по отношение на ядрената си програма, ако в същото време се бие срещу снабдявани от американците бунтовници в Сирия. Ислямската република е основният поддръжник на сирийския президент Башар ал Асад в продължаващата вече две години гражданска война, която по оценки на ООН е отнела живота на поне 70 000 души. Смята се, че ирански сили се сражават на страната на армията на режима в Сирия, а високопоставен командир от елитния Корпус на гвардейците на Ислямската революция бе убит недалеч от Дамаск през февруари.

Русия също снабдява силите на Асад с оръжие. А САЩ не искат да рискуват да отчуждят Москва – която е единият от шестте преговарящи страни, също искащи ограничаване на иранската ядрена програма – влизайки в една опосредствена война (proxy war)* в Сирия.

Белият дом поне засега поставя ядрените преговори преди намесата в Сирия като приоритет, казват дипломати, бивши служители от администрацията на Обама и експерти. Сред опозиционните сили в Сирия цари хаос, а в някои райони те са командвани от джихадистки групировки, свързани с Ал Каида. Недопускането на Иран да направи атомна бомба си остава водещ приоритет за администрацията на Обама, която е склонна да слага край на войни – не да отваря нови военни фронтове.

„Мисля, че САЩ не възприеха по-действена роля в Сирия още в началото, защото не искаха да загубят възможността да си осигурят пространство за преговори с Иран“, каза завчера бившият върховен представител на ЕС за общата политика във външните отношения и сигурността Хавиер Солана по време на обсъждане в Института „Брукингс“, посветено на тазседмичните преговори. Солана, който до 2009 г. беше топ преговарящ с Техеран по ядрената програма, допълни: „Те вероятно са знаели, че ако се ангажират прекалено много срещу Асад, дори във военно отношение, може да способстват за провал на потенциални преговори с Техеран“.

Солана предупреди и за по-хладните отношения между Москва и Вашингтон, които могат да попречат на успеха и на двата фронта. „Трябва да работим много повече с Русия, за да решим сирийския проблем и в крайна сметка – въпроса с ядрената програма на Техеран“, каза той.

Към тази плетеница се прибавят и непредсказуемите отношения между САЩ и Китай, който се отнесе с подозрение към суровите западни санкции срещу Иран и се очаква да следва руската линия в преговорите по ядрената програма. Без подкрепата на Русия и Китай, казват експерти, Западът няма да има особен успех в постигането на компромис с Ислямската република.

„Излизането от ядрената безизходица с Иран е най-голямото предизвикателство в Близкия изток тази година, а това изисква внимателни действия не само спрямо Иран, но и спрямо Русия и Китай“, каза оттеглилият се посланик Джеймс Ф. Джефри, който следеше преговорите отблизо като най-високопоставения американски пратеник в Багдад миналата година. „Решенията относно Сирия и други международни въпроси несъмнено ще се вземат в този контекст“.

Белият дом отказа да коментира, а високопоставен служител от Държавния департамент омаловажи наличието на пряка връзка между двата приоритета за националната сигурност.

Преговорите имат непряка, ако не и сериозна връзка с регионалните дела, която включва Сирия, но също така отива доста по-далеч от нея, включвайки и американското военно присъствие в Персийския залив, несигурното разведряване в отношенията с Багдад и необявения ядрен арсенал на Израел – единствен по рода си в Близкия изток. Иран често казва, че иска да използва ядрените преговори като евентуален трамплин за други преговори по регионални проблеми като призива му за Близък изток без ядрени оръжия – начина на Техеран да се опита да поиска по-голяма международна отговорност за израелската ядрена програма.

Водените с прекъсвания преговори между Иран и шестте световни сили – САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Франция и Германия, известни като „шесторката“ – започнаха, след като шестте страни предложиха на Техеран редица поощрения през 2006 г. в замяна на ангажимент за спиране на обогатяването на уран и други дейности, които могат да се използват за направата на оръжия. Иран отдавна твърди, че обогатява уран само за производство на реакторно гориво и медицински изотопи, и настоява, че според международните закони има право да го прави. Миналото лято САЩ и ЕС удариха икономиката и петролната промишленост на Ислямската република с тежки санкции, за да я принудят да се подчини.

Но Иран продължи програмата въпреки санкциите. През февруари в опит да придвижат напред буксуващите преговори световните сили предложиха по-широки отстъпки на Иран, включително позволение за Техеран да притежава ограничено количество обогатен уран и да спре временно – но не и да затвори напълно – подобен на бункер ядрен обект близо до свещения град Кум. Предложението на световните сили, което включваше и премахването на някои от западните санкции, бе приветствано от Ислямската република като важна стъпка напред в процеса.

Малцина очакват някакви големи пробиви в преговорите, които започват тази седмица, преди президентските избори в Иран през юни.

Междувременно сраженията в Сирия само се усилиха, а страховете, че силите на Асад са използвали химическо оръжие срещу бунтовниците през март, доведоха САЩ по-близо от всякога до изпращането на военна помощ на опозицията. Но Обама се противопостави на натиска на съюзниците в чужбина, Конгреса и собствените му съветници да въоръжи бунтовниците или поне да им достави военно оборудване, или да прибегне до тактически удари от въздуха, за да унищожи част от бойните самолети на Асад. САЩ помагат за обучението на някои бивши войници от сирийската армия – повечето сунити и бедуини – в съседна Йордания, което се представя от служители като несмъртоносна помощ.

Част от неохотата на Обама според служители се дължи на опасенията, че американските оръжия може да попаднат в ръцете на свързани с Ал Каида джихадисти. Основен източник на безпокойство е „Джабхат ан Нусра“ – крило на групировката „Ислямска държава в Ирак“, която от своя страна обвинява Иран, че подкрепя оглавяваното от шиити правителство в Багдад.

„Тъй като сега се очаква рухването на режима в Дамаск да се проточи, което от своя страна е твърде възможно да го превърне в стартова площадка за преходен джихадизъм, Вашингтон е по-заинтересован от споразумение чрез преговори, което включва и разговори с Иран“, каза Камран Бокхари, базиран в Торонто експерт на компанията за глобално разузнаване „Стратфор“.

Обама е твърд в убеждението си, че Асад трябва да си отиде и предрече, че това ще стане скоро. Но той е също толкова непреклонен, че не бива да се допуска Иран да се сдобие с ядрени оръжия.

„Въоръжен с ядрено оръжие Иран ще бъде заплаха за целия регион, заплаха за света и потенциална заплаха за съществуването на Израел“, каза Обама на 20 март на пресконференция в Ерусалим в присъствието на министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху. „И ние сме единодушни относно нашата цел. Не прилагаме политика на сдържане, когато става дума за въоръжен с ядрено оръжие Иран“.

Евентуално падане на Асад ще лиши Иран от най-близкия му съюзник в нестабилния Близък изток и вероятно ще подтикне Ислямската република да работи по-агресивно, за да се сдобие с ядрено оръжие, защото иначе ще изпадне в още по-голяма изолация. В същото време това би могло да насърчи Техеран да направи някои малки отстъпки по ядрените преговори, за да отслаби натиска на Запада, каза Гари Сеймор, който през февруари напусна Белия дом като координатор на Обама по въпросите на оръжейния контрол и оръжията за масово унищожение, а сега работи в Харвардския университет.

„Можете да го разглеждате и по двата начина, но смятам, че накрая рухването на режима на Асад ще направи по-вероятно споразумение по ядрената програма, защото върховният лидер аятолах Али Хаменей ще се почувства по-изолиран, под по-голям натиск и е по-вероятно да направи тактически отстъпки, за да избегне по-нататъшна изолация и натиск“, каза Сеймор. „Разбира се, това няма да промени фундаменталния му интерес да се сдобие с потенциал за ядрени оръжия. Мисля, че това ще е потвърждение за него, че най-добрият начин да се защити от страни като САЩ е да има този потенциал“.

БТА

*опосредствена война – война, при която две държави не се сражават пряко помежду си, а използват за целта трети страни (съюзници), оказвайки им финансова, техническа, военна и друг вид помощ – бел. прев.