Израелският военноморски флот пред нова задача – защита на газови находища
Ройтерс
Огромните новооткрити крайбрежни газови находища на Израел представляват очевидна мишена за неговите врагове и създават на военноморския му флот голяма работа, която ще изисква допълнителни разходи.
На патрулен катер 836, обикалящ две газови платформи в бурните води на Средиземно море, капитан Илан Лави прелисти снимки на възможни заплахи: лодки бомби, безпилотни самолети, подводни плавателни съдове, ракети и снаряди.
„Трябва да изградим изцяло нов вид отбрана“, каза Лави, който ръководи отдела по планиране на военноморския флот и говори еднакво компетентно както за сигурността, така и за финансовите аспекти на газовата промишленост.
„Но не можеш да имаш отбранителна система, чието изграждане струва повече от самия газ“, заяви той.
Откриването през 2009 г. на големи залежи от природен газ в крайбрежната икономическа зона на Израел се оказа приятна изненада. Това промени перспективите за енергийната сигурност на страната, която досега разчиташе главно на внос. Последваха активни проучвания, а към края на 2013 г. се очаква да бъдат направени 18 нови кладенеца на стойност 1,8 милиарда долара.
Правителството още от самото начало се ангажира да помага за защитата на газовите находища, разработвани от частни компании.
„Газовите находища са стратегически ресурс и Израел ще ги защитава“, изкрещя Лави, надвиквайки вятъра и рева на двигателя. „Те може да не са толкова трудни за атакуване, но ние сме наясно със заплахите и сме готови“, заяви той.
Военноморският флот обаче казва, че няма нужното оборудване, за да защитава морска зона, по-голяма от самия Израел.
По израелски оценки под водата има около 950 милиарда кубически метра газ – достатъчно, за да остане значително количество за износ. Евентуално успешно нападение може да заплаши приходите от износа и да навреди на енергийните доставки за вътрешно потребление.
Изграждането на подходяща отбранителна система ще струва 700 милиона долара, а годишната й поддръжка – 100 милиона долара, каза Лави. Това са големи разходи за страна, преживяваща значително орязване на бюджета и повишаване на данъците след прекомерното харчене на правителството през 2012 г., призна той.
„Можем да минем и с по-малко, но това означава, че системата няма да е толкова ефективна“, заяви той.
Висш военноморски командир, пожелал анонимност, каза, че само за патрулиране в района Израел има нужда от четири нови кораба и че страната вече се е свързала с 8-9 чужди фирми.
Главният изпълнителен директор на „Еко енърджи“ и бивш консултант на Световната банка Амит Мор каза, че не е необходимо Израел да преоткрива топлата вода. От райони като Нигерия и Северно море могат да се научат уроци по сигурността, които да се приспособят към положението на Израел, заяви той.
„Вярвам, че израелските сили за отбрана са способни да осигурят ефективна защита на новите крайбрежни дейности и ще бъдат отпуснати нужните финансови средства“, каза той.
Заплахи и мишени
Отне ни 40 минути, за да стигнем от пристанище Ашдод на запад до двете газови платформи с патрулен катер 836, представляващ плавателен съд за бърза атака, оборудван с модерен радар и превозващ дузина моряци, въоръжени с автомати „М-16“.
Израелският бряг, който е отдалечен на 15 мили (24 километра), може да се види в ясно време от двете платформи, обслужващи находищата „Тамар“ и „Ям Тетис“. Те се намират по-близо до брега от новите находища.
Вижда се и ивицата Газа, управлявана от палестинската ислямистка групировка Хамас, изстреляла хиляди ракети по Южен Израел. Платформите са в обсега на ракетите, които обаче не са много точни.
Ливанската шиитска въоръжена групировка Хизбула представлява по-страховита заплаха. Миналата година тя изпрати в Израел безпилотен самолет, който измина разстояние, по-голямо от необходимото за достигане до някои от находищата.
Групировката, подкрепяна от израелския враг Иран, също така казва, че ракетният й арсенал е в състояние да порази всякя точка в Израел. Това предполага по-усъвършенствани технологии.
Богати на енергийни ресурси страни от години търсят най-добрата тактика за защита на крайбрежните си находища, които често са изолирани и уязвими в морето. А нападенията зачестяват.
Нефтени платформи край бреговете на Нигерия са атакувани нееднократно, а през 2004 г. атентатори самоубийци предприеха съгласувани нападения с лодки бомби срещу иракски терминал за износ на петрол.
„Тези случаи показват, че терористичните организации са наясно какви щети може да бъдат нанесени с нападения срещу крайбрежната петролна и газова промишленост“, написа миналата година в харвардско списание за сигурност правният съветник на израелската главна военна прокуратура Асаф Харел.
Двете израелски газови платформи, посетени от патрулен катер 836, имат частна охрана, която беше уведомена предварително за посещението ни.
По-голямата платформа, завършена през декември и пусната в действие в събота, получава газ от разположеното на север находище „Тамар“ по тръбопровод с дължина 150 километра (93 мили). Самата „Тамар“, която е разработвана от американско-израелски консорциум на стойност 3 милиарда долара, има достатъчно газ, за да задоволи нуждите на Израел за десетилетия напред.
По-малката платформа обслужва по-старото, почти изчерпано находище „Ям Тетис“ и с течение на времето ще се превърне в нещо като складова база.
Повечето нови сондажи като тези в находището „Левиатан“, най-голямото офшорно откритие в света през миналото десетилетие, се извършват доста по-далеч от сушата, което значително увеличава района, в който трябва да патрулира израелският флот.
Когато районът бъде разработен, компании, сред които руската „Газпром“, очакват да изпратят там струващи милиарди долари плавателни съдове за втечнен природен газ, за да улеснят износа, а те също ще имат нужда от защита.
Няма вероятност за сблъсък с други флотове. Първоначалната размяна на войнствени заплахи между Израел и Ливан, които не са постигнали съгласие за морската си граница, по повод газовите находища бързо стихна.
Лави не беше склонен да обсъжда подробности за всяка отделна заплаха, но говори за широка, добре изградена отбранителна стратегия, основана на разузнаване, възпиране и поддържане на силно физическо и технологично присъствие.
„Ние имаме отговор за всеки сценарий“, каза той.
БТА