Световната икономика – умора от икономии и спасителни планове

Нуриел Рубини. Снимка: личен блог

През последните четири седмици пътувах до София, Куала Лумпур, Дубай, Лондон, Милано, Франкфурт, Берлин, Париж, Пекин, Токио, Истанбул и из САЩ. Така че многобройните предизвикателства пред световната икономика не бяха далеч от мен.

В Европа евентуалният риск от разпадане на еврозоната и опасността Испания и Италия да загубят достъп до пазарите бяха намалени от решението на Европейската централна банка миналото лято да подкрепи държавния дълг. Основните проблеми на валутния съюз обаче – нисък потенциален растеж, продължаващата рецесия, загуба на конкурентоспособност и огромен частен и държавен дълг – не са решени.

Освен това голямата сделка между центъра на еврозоната, ЕЦБ и периферията – болезнени мерки за икономии и реформи в замяна на широкомащабна финансова подкрепа – сега се разпада, тъй като умората от икономиите в еврозоната се сблъсква с умората от спасителните планове в централните страни като Германия и Холандия.

Умората в периферията се вижда ясно от успеха на силите, обявили се срещу политически елит в Италия на последните избори; от големите улични демонстрации в Испания, Португалия и другаде; а сега и от скърпения спасителен план за кипърските банки, който предизвика широк обществен гняв. В периферията популистки партии от ляво и дясно укрепват позициите си.

Същевременно настояването на Германия кредиторите на банките в Кипър да понесат загуби е най-новият симптом на умората от спасителните планове в центъра на еврозоната. Други централни страни членки на валутния съюз, които са нетърпеливи да ограничат рисковете за данъкоплатците си, също дадоха сигнал, че налагането на загуби на притежателите на ценни книжа на съответната институция е начинът на действие в бъдеще.

Извън еврозоната дори Великобритания се бори да се върне към растеж, заради щетите, причинени от изнесените напред във времето усилия за фискална консолидация, докато настроенията срещу мерките на икономии нарастват също в България, Румъния и Унгария.

В Китай смяната на ръководството премина гладко. Икономическият модел на страната обаче остана, както отлично го бе описал бившият премиер Вън Цзябао, „нестабилен, небалансиран,некоординиран и неустойчив.“
Китайските проблеми са много: регионално неравенство между крайбрежните региони и вътрешните, а също така между градските и селските области; прекалено много спестявания и фиксирани инвестиции и прекалено малко частно потребление; нарастващо неравенство в доходите и богатството; масово влошаване на състоянието на околната среда, като замърсяването на въздуха, водата и почвата излагат на опасност общественото здраве и безопасността на храните.

Новите лидери на страната говорят настоятелно за задълбочаване на реформите и уравновесяване на икономиката, но те остават предпазливи, поддръжници на постепенното реформиране и консервативни по природа. Освен това мощта на привилегированите кръгове, които се противопоставят на реформата – държавните компании, правителствата на провинциите и военните – предстои да бъде разбита. В резултат на това реформите, които са необходими за връщане на икономиката към равновесие, могат да не се случат достатъчно бързо, за да се предотврати твърдо приземяване, когато се материализира един инвестиционен крах до края на следващата година.

В Китай – и Русия (от части в Бразилия и Индия) – държавният капитализъм стана по-укрепен, което не е добро предзнаменование за растеж. Като цяло около тези четири страни (БРИКС) се вдигна прекалено много шум, а други нововъзникващи пазарни икономики може да се справят по-добре през следващото десетилетие: Малайзия, Филипините, Индонезия в Азия; Чили, Колумбия и Перу в Латинска Америка; Казахстан, Азербайджан и Полша в Източна Европа и Централна Азия.

Още по на изток, Япония пробва нов икономически експеримент за спиране на дефлацията, за насърчаване на икономическия растеж и за възстановяване на бизнес и икономическото доверие.

„Абеномиката“ (съчетание от името на настоящия японски премиер Шиндзо Абе и икономика) има няколко компонента: агресивни парични стимули от японската централна банка Bank of Japan; фискални стимули тази година за съживяване на търсенето, последвани от фискални мерки за икономии през 2014 година за ограничаване на дефицита и дълга; усилие за увеличаване на номиналните заплати, за да се насърчи вътрешното търсене; структурни реформи за либерализиране на икономиката; и нови споразумения за свободна търговия – като се започне с Транстихоокеанско партньорство, за да се насърчи търговията и производителността.

Предизвикателствата обаче са плашещи. Не е ясно дали дефлацията може да бъде победена с парична политика; прекалените фискални стимули и закъснелите мерки за икономии може да направят дълга неустойчив; а компонентите на структурната реформа на абеномиката са неясни. Освен това напрежението с Китай заради териториалния спор в Източнокитайско море може да засегне неблагоприятно търговията и преките чуждестранни инвестиции.

Следва Близкият Изток, който остава зона на нестабилност от Магреб до Пакистан. Турция, която има младо население, голям потенциал за растеж и динамичен частен сектор, се опитва да стане голяма регионална сила.

Турция обаче се сблъсква с много собствени предизвикателства. Преговорите за присъединяване към ЕС в момента са в застой, като същевременно рецесията в еврозоната подкопава растежа на страната. Дефицитът по текущата сметка остава голям, а паричната политика е объркваща, тъй като целта да се насърчи конкурентоспособността и растежът се сблъсква с необходимостта от контрол на инфлацията и избягване на прекаленото разрастване на кредитирането.

Освен това, докато установяването на добри отношения с Израел става все по-вероятно, отношенията на Турция със Сирия и Иран се изострят, а управляващата ислямистка партия все още трябва да докаже, че може да съществува съвместно със светската политическа традиция на страната.

На фона на тази крехка глобална конюнктура, дали Америка е лъч на надеждата? САЩ отчитат няколко положителни икономически тенденции: жилищното строителство се възстановява, шистовият газ и петрол ще намалят енергийните разходи и ще насърчат конкурентоспособността; откриват се повече нови работни места; повишаването на разходите за труд в Азия и въвеждането на автоматизацията и роботизацията подкрепят съживяването на промишлеността; а агресивното парично стимулиране подпомага реалната икономика и финансовите пазари.

Рисковете обаче остават. Безработицата и задлъжнялостта на домакинствата упорито поддържат високи равнища. „Фискалната спирачка“ от повишаване на данъците и орязването на разходите ще засегне растежа, а политическата система не функционира както трябва, тъй като политическата поляризация пречи да се постигне компромис по фискалния дефицит, имиграцията, енергийната политика и други ключови въпроси, които оказват влияние върху потенциалния растеж.

На кратко, сред развитите икономики САЩ са в най-добра форма в сравнение с останалите, следвани от Япония, където „абеномиката“ води до нарастване на доверието. Еврозоната и Великобритания остават затънали в рецесия, влошена от затегнатите парични и фискални политики.

Сред нововъзникващите пазарни икономики Китай може да се сблъска с „твърдото приземяване“ до края на 2014 година, ако бъдат отложени решаващи структурни реформи, а останалите страни от БРИКС трябва да се откажат от държавния капитализъм. Макар други страни с нововъзникващи пазарни икономики в Азия и Латинска Америка да демонстрират повече динамизъм, отколкото страните от БРИКС, тяхната сила няма да бъде достатъчна да променят коренно световната конюнктура.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.