Русия: как олигарсите се превърнаха в магнати
Банковата криза в Кипър отново привлече вниманието към руските олигарси. В Русия политическото им влияние е намаляло, но икономическото им могъщество не е за подценяване. Защото самата държава не може без тях.
Вятърът бързо задуха в друга посока – след първоначалното възмущение, предизвикано от действията на Европейския съюз, прави впечатление, че официална Русия започна да мълчи по случая „Кипър“. Вече не се чува и дума за ограбване на руснаците, които са вложили парите си в малката държава от еврозоната.
Сега от руска страна се чува по-скоро, че ще се помогне, само ако някой руски държавен концерн бъде засегнат от развитието на ситуацията с двете кипърски банки. Но иначе „ако някой е засегнат и загуби пари, ще бъде жалко, но държавата няма да предприеме нищо в тази ситуация“, обясни вицепремиерът Игор Шувалов.
Реакцията в самата Русия не закъсня. Вестник „Ведомости“ коментира, че руските чиновници изглежда се радвали, че богатите руснаци, на които самите те искали да стъжнят живота, получават удар в Кипър – нещо като закъсняло отмъщение на държавата срещу омразните олигарси.
Загуба на политическо влияние
Това, което на пръв поглед може да изглежда логично, в действителност е по-сложно. За това, че олигарси са прехвърлили свои индустриални активи в офшорни зони, е виновен и режимът на Владимир Путин с неговата безучастност, каза анализаторът Владислав Иноземцев, който е шеф на московския Център за изследване на постиндустриалното общество.
Той допуска, че това може да се е дължало и на друг вид сметки: че освен олигарсите и високопоставени чиновници също може да са укривали от фиска свои участия във фирми. Първоначалното възмущение на Русия от случилото се с банките вероятно е било пряко свързано с това първо да се прецени колко са засегнатите чиновници. А олигарсите са били на втори план.
Още преди много години президентът Владимир Путин искаше да премахне олигарсите „като прослойка“ на всемогъщи парвенюта, забогатели през 90-те години. Той не я премахна, но чрез сплашващото арестуване през 2003 г. на най-богатия тогава руснак Михаил Ходорковски г. успя все пак да я лиши от политическо влияние, така че понятието „олигарх“ вече отдавна е остаряло.
Който бе с Путин, успя да запази богатството си. Но прякото обкръжение на Путин, неговите доверени лица, сега се състои от десетина различни хора – военни и хора от тайните служби. Те получиха контрола над цели сектори от икономиката и разпростряха влиянието си върху до голяма степен ренационализирания бизнес с петрол и природен газ.
И все пак – „старите олигарси“ загубиха до голяма степен политическо влияние, но като икономически магнати все още са в играта. Все пак могат да влияят на политиката, както обяснява Иноземцев: Сега големите предприемачи не диктуват „волята си на държавата, а по-скоро действат от нейно име“. Като депутати те налагат интересите на своите бизнес кръгове.
Торбата с фокусите
Икономически лобизъм по руски. Не против Путин, а с него. Няма никакво противоречие, че е в техен интерес, и това ясно пролича началото на финансовата криза. Силно задлъжнели, магнатите посегнаха към торбата с фокусите, предупреждавайки обаче правителството, че задлъжнелите предприятия може да се озоват в ръцете на чужди кредитори или че работниците им може да излязат по улиците на протест.
Държавата се хвана. И изведнъж изплува странната симбиоза между Путин и магнатите. Президентът ги подпомогна с милиарди, но това се получи и поради това, че той не разполагаше с по-добри хора за управление на индустриалните конгломерати. Накрая, по време на кризата, дори не се стигна до онова „широкомащабно преразпределяне на капитали“, от което преди се страхуваше един от магнатите. И накрая, Путин не използва кризата, за да извърши прокламираната от него деолигархизация и да демонополизира икономиката на страната.
БТА