И в Индия да укриваш данъци е част от играта

Асошиейтед прес

Пътнически влак в Мумбай. Снимка: майджърни

В Индия, страна, дълго време смятана за бедна, днес вече не е лесно да намериш богаташи.

Те са в столичния мол „Емпорио“, където слизат от своите ягуари и аудита, карани от лични шофьори, и се отправят към магазините „Луи Витон“ и „Кристиан Лаботин“. Купуват си ламборгини в Мумбай. Монтират асансьори в домовете си и показват скъпите си часовници, инкустрирани със скъпоценни камъни по страниците на луксозните индийски списания. Купуват недвижими имоти в удобни, но непретенциозни квартали – за които само допреди няколко години се смяташе, че са за горната средна класа – където апартаментите сега се продават за милиони долари.

Те са навсякъде. Освен, ако не стане време за плащане на данъците. Тогава изведнъж те просто изчезват.

Реалността е много проста: „Много малко хора си плащат данъците“, каза Сону Ийер, данъчен експерт към „Ърнст енд иънг“ в Делхи. И укриването на данъци е повсеместно. „Това е масово, масово е.“

Всички от край време знаят за това, но министърът на финансите Паланяпан Чидамбарам шокира страната, когато в края на февруари предложи нов данък за най-заможните в Индия. Изненадата не беше заради временното 10-процентно увеличение на данъка за лица с доход над 10 000 000 рупии, около 185 000 долара, годишно, а заради броя на индийците, които попадат в тази категория.

Колко ли са те? Само 42 800 души.

„Нека повторя“, каза Чидамбарам пред парламента по време на речта си за бюджета, за да се увери, че някой не го е разбрал погрешно, „само 42 800“ души декларират, че изкарват толкова годишно.

Индия е с население от 1.2 милиарда, страна, която години наред има смайващ икономически растеж и в която всяка година се появяват нови десетки хиляди милионери, в която неотдавнашното леко забавяне на практика не се отрази на процъфтяващия пазар на скъпи стоки. Но по-малко от една десетхилядна от населението признава, че е на върха на данъчната стълбица.

Много малко индийци искат да са на чисто, затова и вечно закъсалото за пари правителство всяка година с мъка си събира приходите.

За богаташите укриването на данъци се е превърнало във втора природа, каза Джамал Меклай, изпълнителен директор на базираната в Мумбай финансова консултантска фирма „Меклай Файненшъл“. Според изчисления от 2012 г. на швейцарският финансов конгломерат Credit Suisse близо 158 000 индийци са милионери в долари, макар че някои анализатори са на мнение, че броят им е много по-голям.

„Просто се приема, че това е реалността“, че повечето заможни индийци мамят, каза Меклай, добавяйки, че той винаги си плаща дължимото. В момента на-високата данъчна ставка е 30 на сто.

Но не само богаташите избягват да плащат данъци. По-малко от 3 процента от индийците изобщо си правят труда да подадат данъчна декларация и според официални лица само около 1.5 милиона данъкоплатци декларират, че изкарват повече от 1 000 000 рупии годишно – приблизително 18 000 долара.

Повечето от тези, които не плащат, имат законови основания. Повече от половината от населението изкарва толкова малко, че дори не трябва да плаща данъци върху приходите си. Въпреки постоянно увеличаващия се брой новобогаташи, повече от 400 милиона индийци все още живеят под прага на бедността.

Милиони други пък са освободени от данък, защото според закона доходите от земеделие не подлежат на данъци, независимо от техния размер. И тъй като в Индия има стотици милиони малки стопанства и влиятелен блок на заможните земеделци, малцина са политиците, които смеят да се противопоставят на това данъчно облекчение. Има още много данъчни изключения, които позволят да не се плащат данъци.

Огромното мнозинство от редовно плащащите данъци са щатни служители, чиито компании носят отговорността за плащанията към държавата, казват експерти. И макар тези данъкоплатци да могат до известна степен да манипулират дължимите суми, ползвайки неверни фактури, за да се възползват максимално от данъчните облекчения за разходи, например върху имот, за тях е изключително трудно да се укрият от данъчните власти.

Но по-голямата част от останалите – от босовете на семейни бизнеси до лекари, адвокати и дребни търговци – оперират главно в сивата икономика, която им позволява, ако пожелаят, да укрият по-голямата част от приходите си.

Спори се за размера на индийската сива икономика и на загубите от неплатени данъци, но в страна с БВП от близо 2 трилиона долара дори ниските проценти са огромни. Скорошни изследвания постановяват, че от 17 до 42 процента от икономиката е извън обсега на официалния радар.

Счита се, че милиарди долари се укриват в Швейцария, Сингапур и други данъчни убежища.

Да не забравяме и странния случай с остров Мавриций. Повече от 40 процента от преките чужди инвестиции в Индия идват от този малък остров в Индийския океан. Това отчасти се дължи на данъчно спразумение между Индия и Мавриций, което по законен път облекчава потока инвестиционни фондове в Индия.

Но някои експерти са на мнение, че това позволява пране на огромни суми, идващи от необложеното с данъци богатство на някои индийци, които пращат нелегалните си пари в Мавриций и после ги връщат в Индия под формата на законни инвестиции.

Ако разбиването на сложни международни схеми за пране на пари изисква херкулесови усилия, то хващането на поне няколко от най-големите нередовни данъкоплатци на Индия би трябвало да е смехотворно лесно. Все пак това е страна, където демонстративното богатство е също толкова обичайно, колкото и задръстванията по улциите.

Защо не започнем с купувачите на 25 000 луксозни коли, продадени миналата година в Индия? Или с кучувачите и продаващите скъпи апартаменти? Ами хората, които трупат хиляди долари месечно в кредитните си карти? А може би данъчните инспектори трябва да отидат в онези скъпарски молове, оглеждайки хората, които си купуват скъпи обувки.

Макар правителството да казва, че неотдавна е започнало да взема на прицел някои от хората, които харчат много, и изпраща писмени предупреждения на десетки хиляди души, за които се смята, че не са изплатили дължимите си данъци, малцина вярват, че управляващите наистина са станали по-решителни.

„Наистина не е толкова трудно да се издирят данъчните нарушители“, каза Меклай. „Трябва просто да се задейства правилният механизъм.“

Тогава защо правителството не прави това?

Отговорите варират от чиста некомпетентност, корумпирани данъчни бюрократи, до политическа класа, която е свикнала да заделя настрана огромни суми, и едва ли ще направи нещо, което може да застраши незаконните й облаги.

Определено в очите на индийското общество корупцията на властта е основна част от уравнението.

„Разбира се, че не плащам всичките си данъци“, каза бизнесмен от Делхи, който пожела да запази анонимност, защото признава, че е нарушил закона. „Защо да си плащам данъците, когато политиците стават все по-богати с всеки изминал ден?“

Експерти казват, че именно този вид разсъждения са най-често срещаното оправдание за укриване на данъци и се дължи на съществуващата от десетилетия политическа корупция и на скандалите по високите етажи на властта.

Но това не обяснява всичко. Ийер, експертът от „Ърнст енд Иънг“, отбелзва, че самата култура на данъчни измами е дълбоко вкоренена в Индия. Тя посочва в частност начина, по който купувачи и брокери на недвижими имоти открито дискутират каква част от сумата ще бъде заплатена в „бели“, декларирани пари и каква ще бъде платена под масата, в „черни“.

„Никой не смята това за нещо срамно“, каза тя. „В страна, в която всеки се смята за голям светец, никой не мисли, че това е безсрамна лъжа“ да се измъкваш от данъците си.

Може би Индия се нуждае най-вече от чувство за срам, казва тя. „В момента, когато това общество заклейми подобно поведение, мисля, че ще видите промяна.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.