Българските министри – охранители на глобалния капитал

Калина Андролова. Снимка: архив e-vestnik

Цялата енергия на протестите беше разпиляна в разнообразни изкуствени формации, които не представляват никого, освен интересите на своите конструктури. Стотиците хиляди, които излезнаха по улиците да протестират срещу бедността, отново се оказаха активно измамени.

Нашите политици винаги са хвърляли всичките си усилия в предизборни машинации, вместо да използват усилията си в обмисляне на икономически стратегии за извеждането на България от бедността. След 23 години преход трябва да признаем, че връзката между демократизацията и икономическото развитие е доста слаба. Икономическият растеж не идва просто така, не се проектира автоматично върху демократизацията. А нашите управници действаха убедено именно в този порядък. Че невидимите пазарни сили невидимо ще конструират всичко, от което имаме нужда.

Оказа се, обаче, че икономиката изисква специални грижи от страна на властта. Не само относителна свобода и ниски данъци. Вече има доста доказателства, че дори при лош индекс на икономическата свобода, може да има висок растеж, пример Китай. Както и обратното, при добра икономическа свобода може да има нисък растеж, пример – Швейцария, Уругвай, а защо не и България. Разлики все пак има, гражданите на Швейцария са най-богати в света, изпреварвайки САЩ и Япония, а България е най-бедната страна в Европа.

През последните 23 години България не е имала никаква политика в областта на икономиката, освен разпродаването, да не говорим за стратегически подредена политика. Какво в крайна сметка искаме да получим от българската икономика?!! Именно правителствената политика оформя структурата на икономиката. За съжаление икономическите министри у нас отдавна са се превърнали в охранители на глобалния капитал и нищо друго. Те се занимават единствено с това да съпортват и разчистват пътя на наднационалния капитал, да го администрират, без изобщо да ги е грижа в какъв играч превръщат собствената си държава – в добър, в лош, в напълно безпомощен или практически опустошен.

България, въпреки най-ниския възможен данък и ниската задлъжнялост, има и нисък икономически растеж – около 1,7%. Поначало границата между държавата и пазара е доста подвижна и талантливите държавници затова са талантливи, защото могат да пренастройват тази граница съобразно икономическия цикъл. И Рузвелт, и Рейгън, направиха именно това, да увеличат или да ограничат държавата, но не съобразно схоластичната доктрина в главите си, а съобразно живата нужда на момента.

У нас ролята на държавата остава силно ограничена, дори в период на тежка икономическа криза, когато всички нормални държави подпомагат своите икономики, ползвайки нарастване на националния си дълг. У нас е налице криво разбрана едностранчивост, според която робуваме изцяло на крайните неоконсервативни възгледи, колкото по-малко държава, толкова по-добре, ако ще да измре населението до крак.

Всъщност, доброто управление не се състои само от ограничаване на разходите, доброто управление е гъвкаво, то скулптурира перспективи, щади нацията, не залита в крайности, и най-вече има конкретни дългосрочни цели. Държавните разходи са просто инструмент и като всеки инструмент те могат да се ползват кадърно или некадърно. Тъжно е, че българската управленска политика има деспотичната и цинична природа, такава, че не милее за тежките загуби на тази страна.

Със съкращения От предаването “Деконструкция” на БНР

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.